ОТ СЕДМИЦАТА: Какво се случи на срещата на върха ЕС-Турция

Лидерите от Европейския съюз и Турция отново ще се опитат да постигнат споразумение за намаляване на мигрантския поток към Европа. На 17 и 18 март в Брюксел има редовен съвет, на който ще бъде поканен и турския премиер Ахмет Давутоглу, за да се направи опит да се финализира принципното споразумение, постигнато на 7 март.

Срещата на върха Европейски съюз - Турция тогава трябваше да приключи за няколко часа, защото седмицата преди това имаше интензивни преговори, водени преди всичко от председателя на Европейския съвет Доналд Туск и уж всичко беше изяснено. Идеята беше подробностите по споразумението да се уточнят предварително и в понеделник лидерите само да се съберат и да го одобрят. След това трябваше Турция да започне масовото приемане обратно на мигранти, влезли незаконно в Европа.

Вместо това предишната нощ имаше преговори между турския премиер, германския канцлер Ангела Меркел и холандския премиер Марк Рюте, чиято страна сега е ротационен председател на Европейския съвет. По време на тази среща Турция излезе с нови идеи, които бяха пълна изненада за останалите 26 лидери.

Отново започнаха преговори, а обявеният обяд на лидерите, когато трябваше да бъде официално одобрено споразумението, беше отменен. Вместо него беше насрочена вечеря, която трябваше да започне в 18 часа, после в 20 ч., после в 21 ч., накрая започна в 23 часа. Резултатът от драматичните преговори - проект на споразумение по принцип, подробностите за което се уточняват сега.

Късно през нощта председателят на Европейския съвет Доналд Туск поясни кои са турските идеи, представени на европейските страни:

- Връщането на всички нови незаконни мигранти, влизащи в Гърция от Турция;
- Ускоряване на либерализирането на визите;
- Ускоряване изплащането на три милиарда евро и отделяне на още средства за бежанците;
- Подготовка за отварянето на нови глави за присъединяване към Европейския съюз;
- Възможност за създаването в Сирия на по-безопасни зони.
- И накрая - разселване на сирийски бежанци на принципа “един срещу един”.

Принципът “един срещу един” означава, че за всеки върнат обратно в Турция от Европа незаконен мигрант, Турция ще изпраща законно в Европа бежанец, намиращ се на нейна територия. Посланието е, че хората, които отговарят на критериите за бежанци имат по-голям шанс да влязат в Европа легално, през Турция, отколкото да предприемат опасно пътуване през морето.

След първоначалния шок започнаха да се чуват гласове, че Турция изнудва Европейския съюз. Тези опасения бяха изказани гласно и в пленарната зала на Европейския парламент ден по-късно. Лидерите на двете най-големи групи в парламента не скриха раздразнението си:

“Трябва да се изясни едно нещо при партньорството с Турция - това наистина е партньорство, а не зависимост. Когато в бъдеще говорим колко бежанци ще бъдат допуснати в Европа, не трябва да позволяваме Турция да оказва натиск на Европа.” - е мнението на председателя на групата на ЕНП.

“Не трябва да бъркаме диалога за бежанската криза с разговорите за присъединяване на Турция. Що се отнася до либерализацията на визите важно е Турция да направи това, което трябва, за да може Европейската комисия да направи предложение, а парламентът да го разгледа”, смята председателят на групата на социалистите и демократите.

Седмица преди съвета на 17 и 18 март премиерът Бойко Борисов изпрати писмо до председателите на европейските съвет, комисия и парламент, в което изяснява условията на България за постигане на споразумение с Турция. София обвързва поoкрепа за споразумението с възможност за реадмисия на мигранти и от България, с обективни критерии за либерализация на визите и с финансова помощ.

Припомня се, че всички външни граници на Европейския съюз са шенгенски и че на европейска подкрепа трябва да разчитат всички гранични държави, а не някои да са принудени сами да търсят решения.

България иска Европейският съюз да не се концентрира само върху мигрантския път от Турция към Гърция, а условието за реадмисия да важи и за сухопътната и морската турско-българска граница. Ако остане сегашното предложение - реадмисия само от гръцките острови - има опасност от възникването на нови мигрантски маршрути.

България настоява и либерализирането на визите за турски граждани да стане само след влизането в сила на двустранните протоколи за прилагането на споразумението за реадмисия и се постигне осезаемо прилагане, т.е. когато се види, че Турция изпълнява ангажимента за реадмисия.

София иска помощ и ресурси да получават всички засегнати от мигрантската криза страни, за да може да се гарантират ефективните реадмисия и връщане на мигранти.

Би трябвало в четвъртък и петък да се стигне до окончателно споразумение, но няма гаранция, че отново няма да има изненади.