Отбелязваме Международния ден на учителя

В Международния ден на учителя ви срещаме с двама преподаватели с дългогодишен стаж, за които професията е призвание, а не просто начин за изкарване на прехраната. За радостта, която могат да донесат единствено децата, споделят Мина Илиев и Боряна Шарбанова.

Няма как да не се усмихнеш, влизайки в класната стая на Мина Илиев в столичното 47 СОУ. Тук всичко е цветно и ведро. Звучи музика. Въпреки че първокласниците, които обучава, са прекрачили училищния праг едва преди дни, в очите им няма страх.

"Дори нещо да е сбъркало, казваш - браво, добре, добре си го направил дори и нещо грешно да е направил, ти пак да му напишеш засмяната шестица, така че детето да се чувства спокойно. Красота, радост, всичко, събрано в едно - това е за мен професията учител!", споделя Мина Илиев.

На 100 километра от класната стая на Мина Илиев, в благоевградското III ОУ, има и друг начален учител, който посреща малчуганите с любов. Боряна Шарбанова има 37-годишен педагогически стаж зад гърба си. Това е последният й випуск. А равносметката за нея е: "Важното е, пак ви казвам, ей тука да гори. Когато ти е хубаво, когато отиваш с радост на работа, колкото и да е тежко в крайна сметка децата не са виновни. Те са едни чисти душици, които те очакват с радост. Очакват да се усмихнеш, очакват да ги погалиш, очакват урокът да мине интересно, защото разликите между сегашното поколение и предишното е, че предишното слушкаше, защото трябваше да слуша. Сегашното поколение не слуша, ако не му е интересно, ако не си в кондиция, което какво означава, че учителят винаги трябва да бъде на ниво."

Въпреки ниското заплащане и многото бумащина покрай учителската професия и в някои моменти - липсата на признание от страна на обществото, будители като Мина и Боряна все още съществуват. Освен тях сигурно има и още много, успели да запалят искрицата в детските сърца.