Отиде си Митко Цонев

Отиде си нашият колега и приятел Димитър Цонев. Напусна ни внезапно, на 56 години, след тежък инсулт, с който се бореше от 14 август във Военно-медицинска академия. Митко Цонев е от поколението, което създаде основите на модерната журналистика в България непосредствено след демократичните промени през 1989-та година. Юрист по образование, журналист по призвание, и добър човек - така ще го запомним.

Още не можем да повярваме, че това се случва. Толкова сме свикнали с фигурата на Митко - винаги с лека усмивка, спокоен, истински, позитивен и уверен в това, което прави... Дойде в телевизията с конкурс, след работа в "София прес". Яви се на конкурс наравно с още 800 души, въпреки че беше син на звездната говорителка Анахид Тачева и големия актьор Коста Цонев. Вече беше играл в киното и го обичахме заради образа на момчето от Таралежите се раждат без бодли, което може да си мърда ушите. Началото в БНТ беше с Хачо Бояджиев във "Формула 5", но неслучайно много скоро се прехвърли в новините.

Той ни съобщаваше знакови събития от нашия живот и знаеше каква отговорност е това, особено когато По света и у нас се гледаше от 5 милиона зрители, защото друга телевизия на пазара нямаше.

През годините доказа, че е роден новинар, с усет към политическата интрига и драматургията на новинарските емисии. С него в "По света и у нас" винаги беше интересно. Зрителите го харесваха и му вярваха. Вписваше се в духа на времето и неговата нова динамика, свободен език, бърза реакция и ярко присъствие на екрана - качества, които демократичните промени направиха задължителни за телевизионната журналистика. Автор е и на 17 документални филма.

По-късно отиде в голямата политика, стана говорител на правителството на Симеон Сакскобургготски, после корпоративен Пи Ар, известно време работеше и в други телевизии, преди отново да се върне в БНТ като водещ на "Още от деня".Талантът му беше еднакъв във всяка работа. Талант и умение да общува с хората. Затова раздялата с него за всички нас, колегите от БНТ е тежка. Той е сред хората, които няма кой да замени. Поклон пред паметта му.