Мисля, че вече писах тук, на туй място за това. След продължително безуспешно лечение Панде почина през август миналата година във Военна болница в София. Тогава няколко приятели решихме да започнем процедура за неговото награждаване с високо българско отличие, разбира се, посмъртно. За цялата му родолюбива дейност за съхраняване на българщината в Македония през всички съзнателни години на своя живот. За конкретния му принос за спасяването и оповестяването на надписа от плочата, намерена и заснета от него на един строеж в Битоля в далечната 1956 година, който надпис по-късно стана известен като „Битолския надпис” на цар Иван Владислав.
В този текст категорично и автентично се доказва българския характер на семейството на цар Самуил. И до днес този артефакт е сред най-силните аргументи на българската наука против манипулирането и фалшифицирането на историческите извори в угода на съвременния македонизъм.
Пак през този период – 60 те години на миналия век, Панде Ефтимов спасява от унищожение училищния архив в с. Лера, Битолско, където е назначен за учител. Успява да съхрани и да предаде значителна част от него на български изследовател. Той опазва от забрава и множество фолклорни материали, които записва по време на теренни експедиции. Чрез тези важни елементи на историческата памет – език и фолклор, се откриват по-стари пластове на българската традиционна култура в Република Македония. Част от записаните песенни текстове на народни песни са посветени на участието на България в Първата световна война на Македонския фронт.
Не на последно място Панде Ефтимов бе горещ популяризатор на българската военна история. В множество обществени и научни форуми, както и пред медии, включително и в България, той публично отстоява историческата истина за войните през 1912–1918 и 1941–1944 г., водени в името на българския национален идеал. На него се дължи възстановяването на паметта за сражения, както и на български военни гробища, намиращи се в пределите на Република Македония.
Панде е внук на революционера от ВМОРО Панде Суджов, който е убит от сърбите. Факт, който наскоро научих е, че през 1916 г. дядото Панде Суджов участва като войник в пренасянето на плочата със Самуиловия надпис от църквата на с. Герман, Преспанско, в Кюстендил.
Лесно събрахме инициативен комитет. На вечерта на 18 декември миналата година, посветена на Панде във Централния военен клуб в столицата, всички участници и гости, препълнили залата, единодушно се съгласиха да са част от този инициативен комитет за отличаването на вече покойния Панде Ефтимов. И процедурата тръгна - Македонският научен институт предложи, Министерството на отбраната прие и продължи с писмено предложение в Президентството, президентът Радев реши Панде Ефтимов да бъде отличен посмъртно с орден „Стара планина” – втора степен. И това ще стане официално във вторник, 6 ноември, от 14,30 часа при държавния глава, където, надявам се, ще бъда и аз.
И още нещо - така се случи, че през последните десетина дни на два пъти бях в Скопие за участие в два форума - поредната Световна среща на българските медии през миналата седмица, и през тази - представянето на печатната продукция на Македонския научен институт от София в Културно-информационния център на България в македонската столица. Ако Панде бе още жив, и на двете места щеше да бъде на първата редица столове и с абсолютна сигурност щеше да вземе думата. И да изрече поредните си мъдри мисли и за предизвикателствата пред професията на журналиста, част от която в един момент е бил, и за отговорността за запазването на историческата памет чрез нейното вписване в книга, списание, или филм.
Поклон още веднъж, стари и мъдри приятелю!
Чуй новините
Подкаст
