"Отвъд границите": Александър Найденов: Свободата е да си там, където пожелаеш

Познавам Александър от форума “Идеите – това сме ние”, основен проект на неправителствената организация “Обединени идеи за България”, която “насърчава социалната ангажираност и реализирането на граждански проекти”. Затова и първо го питах за организацията, с която той вече не е организационно свързан, но която завинаги ще остане важна част от живота му.

“Създадохме “Обединени идеи за България” с мои приятели преди 5-6 години и всичко тръгна от желанието ни като българи, живеещи в чужбина, да сме свързани с България и да можем да допринесем. В началото беше наивно, но много бързо нещата потръгнаха”

Идеите

Какъв беше първият проект, който реализирахте?

Най-първото нещо, което организирахме трима души, които живеем в Германия, беше един проект, който общо взето се провали. Искахме да направим конкурс за идеи за нашето училище (91 Немска езикова гимназия, София – б.а.). Искахме да нахъсаме учениците от Немската да измислят някакви страхотни проекти, които да реализират в училището. Свързахме се с нашите учители, разказахме за идеята, пратихме описание, което беше разлепено по етажите на Немската. Бяхме осигурили някаква символична награда, общо 100-150 лева, които бяхме дарили. Идеята беше да кандидатстват много хора с техните предложения. Накрая имахме общо два проекта (смее се) и съответно всички получиха награди. От проектите нищо не излезе, но това беше нещо, което не приехме като загуба, а напротив, нахъса ни, а и една от участничките също стана част от “Обединени идеи за България” впоследствие. Проектът беше неуспешен, но ни даде толкова мотивация, че след това намерихме още около 15 наши приятели, с които започнахме да организираме първия форум за социално предприемачество.

Кога се проведе първото издание?

Първото издание беше през 2012 година. Голяма част от организацията се състоеше в това да намерим участници и място за събитието. Рекрутирахме участници месеци преди събитието, обяснявайки за каузата и отделните екипи. Аз ходих по младежки събития в България и ми направи впечатление, че има доста младежки организации. Накрая намерихме около 120-130 участници, което беше голям успех за нас. Форумът се състоя в Софийския университет в следния формат - три дена и половина, различни екипи, гост лектори.

Как протичаше един форум?

Участниците се разделят в екипи – във всеки един са около 10-12 души, водени от двама модератори, които имат експертиза в дадена област. Например в екип “Култура” или “Околна среда” модераторите са хора, които работят в тези сфери или са следвали такива специалности. Идентифицира се специфичен проблем в рамките на темата, който екипът иска да реши. Важно е да се открие нещо ново и конкретно, което има нужда от решаване и което ще мотивира хората от екипа да работят. Основната цел е да се създаде чисто нов проект от нулата, проект, по който екипът да работи и след края на форума. Следва обратна връзка от гост лекторите, сред която започва фазата на плануване – имаме проблема, търсим конкретно решение. По едно от тези решения започва същинската работа, която в повечето случаи няма как да бъде завършена в рамките на форума, но в това кратко време целта е да се мотивира екипът и хората в него да си докажат, че могат да работят заедно.

Кои са проектите, с които най-много се гордееш?

Част от идеите, които са започвали работа по време на форума, са например “Таратанци” – организация, а вече и фирма, която популяризира българските народни танци по няколко начина. Първият е чрез танцувални пъзели. Това са едни красиви шарени танцови стъпки, които се нареждат и по тях можеш да се научиш на различни хора. Те правят различни обучения и за фирми, тренинги. Друг проект, който е много успешен е “Лечение без граници”. Това е мрежа от българи в цяла Европа, която помага на хора от България, които имат нужда от лечение в чужбина. Те имат над 260 доброволци, които всъщност помагат с преводи между лекаря и пациента.

Какво ти донесе това преживяване?

Научих изключително много. Пет години се занимавах оперативно с работата на организацията. Освен конкретни познания за това как се стартира и популяризира даден проект, “Обединени идеи за България” ми донесе изключително много приятели. С тях се убедихме, че можеш да реализираш идеите си. Много от участниците, както мен, стартираха собствени проекти след това.

Форумът се организира и днес в малко по-различен контекст. През 2018 година събитието се проведе в рамките на 24 часа в Националния дворец на културата. По-краткият формат не ограничава креативността.

“Едната идея беше свързана с мобилно приложение, което разпознава паметници на културата. Снимаш ги, а приложението ти дава допълнителна информация за тях. Друга инициатива цели създаване на денонощно споделено пространство за учене в Студентски град подобно на популярните коуъркинг пространства.”

Това е един проект, който обединява ученици и студенти, живеещи в и извън страната. Какви са младите хора на България?

Нещо, което ги различава от тези в Германия, където живея, е например усещането за това, какви са проблемите, които трябва да решим. В България такива са проблемите, които са много близки и присъстват в ежедневието ни. Дали са свързани с бедност, дали са социални или интеграционни проблеми. Има вътрешен плам, че това са неща, които трябва да поправим. Хората на Запад също имат каузи, разбира се, но при тях са различни – те не се борят така с бедността например, защото тя е на много по-ниски нива.

А твоите каузи къде са – в България или в Германия, където живееш от години?

Докато работих по “Обединени идеи за България” основната мотивация беше свързана с проблеми в България. След това започнах собствена компания в Германия, която се занимава с наука и онлайн обучение. Това е кауза, която е по-скоро наднационална.

Онлайн симпозиум

Александър завършва Немската гимназия в София през 2009 година и след това заминава за Германия. Първо следва “Икономика” в Манхайм, а след това “Бизнес информатика” в Берлин.

С какво се занимаваш сега?

Аз съм един от съоснователите на PaperHive заедно с двама германци, които бяха завършили докторантурите си по математика и програмиране и искаха да решат един много специфичен проблем, свързан с комуникацията между учените. Става въпрос за комуникация около научните текстове. Това е софтуерна платформа, върху която могат да се четат, дискутират и анотират академични текстове – статии, учебници, книги. Вече имаме активни потребители от над 60 държави.

Работата промени ли начина ти на живот. Спря ли да бъдеш “времигрант”?

Прибирам се по два пъти в месеца в България. Приятелката ми също се премести в България, така че имам и още една причина да си ходя по-често. Така че още се определям като “времигрант”.

Между Берлин и София

Какво ти липсва докато си в Берлин и какво – докато си в София?

Отвъд очакваните неща като приятелката ми, семейството, приятелите, ми липсва възможността да си за около половин час на планината или за няколко на морето. Въпреки многото езера и паркове, в Берлин това е по-трудно. А иначе докато съм в София, битовите неща ми правят впечатление – дупките, градският транспорт. Радвам се, че не ми се налага да се занимавам с бюрокрация. Такива неща, които тук са много по-уредени и въобще не мислиш за тях.

Виждаш ли и позитивна промяна?

Да, всъщност първото осъзнаване, че много неща са се подобрили беше в началото на “Обединени идеи за България” през 2012-2013 година. Тогава видях много позитивни сигнали в посока на предприемачеството, виждам ги и днес.

А за онзи образ на “съсипаната” Германия какво ще кажеш?

(смее се) Нищо ѝ няма на Германия. Не знам защо толкова се котира това, как Германия е завладяна и изядена - едва ли не. Държавата си се развива, германците са сред най-толерантните хора на света, тук от столетия се залага на образование, наука, индустрия, а от преди 70 години и на приемането и толерантността.

"Всяко място има своя чар"

Кое беше последното ти пътуване?

Ще ти разкажа за двете. Първото е в България. С моята любима отидохме до Сопот. Намерението не беше да посетим къщата на Иван Вазов и да разглеждаме народни носии, а да отидем в едно уникално място, което се намира в една гора до града. Това място е направено в азиатски стил, няколко къщички, а по средата един двор и огромен бар. Като отидеш там, все едно се пренасяш в Шри Ланка.

Другото беше Чикаго. До Щатите ходихме по работа на една конференция. Чикаго е наистина красив и впечатляващ град с природа и небостъргачи, разбира се.

Какво те изненада там?

Въпреки че е мегаполис, имаше невероятно много зеленина в самия град. Не беше и толкова скъпо, колкото очаквах.

Коя е най-далечната дестинация, която си посещавал?

Тайван. Дълъг полет с прекачване до една невероятно развита държава, която дори не е призната от ООН. Имаше интересни парадокси – в центъра на столицата Тайпе, където е една от най-високите сгради в света, видях изведнъж една градина, в която азиатци с конусовидни дървени шапки си копаеха домати. Тази градинка беше в центъра на Тайпе, заобиколена от всичките небостъргачи.

Кое е любимото ти място за почивка?

Сигурен съм, че още дълги години ще отговарям така: Созопол. Това си остава любимото ми място.

Спомняш ли си първото излизане в чужбина?

Да, бях на границата със Сърбия през 1994 година. Баба ми, като повечето хора във видинския район, беше контрабандист на чинии и подобни неща, които по време на югоембаргото се продаваха по-скъпо. Тя ме взе със себе си като отиваше в град Зайчар, където ги продаваше.

Коя е твоята мечтана дестинация?

Планирам да пообиколя целия свят. Всяко място си има своя чар и може да бъде мечтана дестинация.

Какво е свободата?

Да си там, където пожелаеш.