“Отвъд границите”: Дойчин Кършовски: В мислите ни няма ограничения

Разговорът ни с Дойчин започна още преди първия ми въпрос. Говорихме си за дистанционната работа, възможностите на модерния свят – да си на едно място, а да работиш на съвсем друго.

Начинът, по който той говори, излъчва както спокойствие, така и едно безкрайно любопитство към, на пръв поглед, коренно различни аспекти от живота.

Спокойствието вероятно се дължи на това, че той е посветил професионалния, а и личния си живот на постигане на баланс между тялото и ума като личен фитнес треньор, ментор и йога учител. А природното му любопитство води до многото хобита и интереси. Дойчин е дипломиран ветроходец, изследва различни аспекти от човешкия ум и тяло, напоследък се е посветил на дишането. Как обаче е постигнал това спокойствие и същевременно е запазил и доразвил интереса към живота в неговата многоликост? Състояние, към което всички се стремим. Може би, за да разберем, трябва първо да се запознаем с историята му.

Неограничените възможности

Ние си направихме една ваканция до Outer Banks, North Carolina. Това е едно невероятно място. Бяхме там за трети път. Аз съм ветроходец – това ми е специалност, страст и хоби. Това място е уникално, защото то представлява едни навързани острови, на места широки около километър, които са като бариера към Щатите като идваш от Европа. Със сигурност първите хора, които са идвали от Европа към Америка, са стигнали до Outer Banks.

Аз ходя там, защото в този лиман е много хубаво за каране на кайтсърф, на уинтсърф. Много е спокойно, няма никакви вълни, а има вятър същевременно. А от другата страна имаш и Океана.

Така Дойчин, който живее зад Океана от 16 години, описва последното си пътуването. Макар да е обиколил Източното крайбрежие, той все още не е посетил всички места, които иска да види и преживее в страната на неограничените възможности.

Обиколил съм цялото Източно крайбрежие. Доста съм ходил в Канада, защото имам приятели там и ми харесва. Но в Западна Америка все още не съм ходил, предстои. Далече е, а не ми се иска да е пътуване за един ден. Като ходя някъде, искам да стоя поне седмица, за да усетя каква е обстановката. Всички ми казват “Ако отидеш там, ще останеш, защото това е твоето място."

Но трябва да го видя, за да преценя. Океанът е много различен от нашето Черно море и много лесно може да бъде неприветлив. Красив е да го гледаш, но нито можеш да плуваш в него, нито някакъв спорт да практикуваш.

Спомняш ли си заминаването, какво ви отведе там?

Самото решение да заминем беше много интересно. Съпругата ми спечели Зелена карта от лотарията. Но никога не ни е била наистина цел и мечта да заминем. Просто играехме на тази лотария като по-голямата част от нашите сънародници тогава. Съпругата ми имаше хубава работа. Аз имах фондация, която работеше сериозно и постигаше успехи. Много ми липсваше в началото това удовлетворение от работата, когато дойдохме тук. Бяхме много раздвоени дали да заминем, но аз като авантюрист взех решението да дойдем и да видим как са нещата. Пък ако не ни хареса, да се върнем.

Първите стъпки

Спомена обаче, че в началото не си бил удовлетворен от работа, която си започнал. Трудно ли ви беше и какво ви накара да останете?

Аз започнах да работя каквото и да е, за да издържам семейството. Най-трудното беше, че трябва да стартираш от нулата. Ние дойдохме на 30 и няколко години. Точно бяхме изградили някакво положение във Варна. Там много хора ме познаваха и нямаше нужда да се доказвам всеки път. Но тук никой не ме познаваше. Започваш наново да градиш своето име, своя имидж. С всяко ръкостискане ти изграждаш нова визия за себе си. Решаваш какъв искаш да бъдеш. Това може да бъде страшно, но може да бъде и вдъхновяващо, защото ти дава възможност да изградиш един нов свят – както вътрешен, така и външен.

Спомняш ли си първите приятелства?

Първите приятелства бяха с хора, които говореха на моя език. Това е първата стъпка. Преместваш се в нова държава и първо търсиш хората, които са близки до теб, един вид интуиция. Така се запознах и с много българи, които бяха дошли тук преди години. Но в един момент трябва да започнеш да разширяваш социалния си кръг, защото за съжаление виждам много мои сънародници, които оставят само в тази първа стъпка. И не разрешават на новата среда да им покаже хубавите си страни. Защото те живеят в Америка, но сякаш никога не са напуснали България.

Макар Дойчин от години да не води този начин на живот и повечето му клиенти да не са българи, той открива чар и в това “пренасяне” на привичките в друга страна.

Имам много приятели, които са щастливи по този начин. Гледат само българска телевизия, говорят само на български, почти всичките им приятели са българи. 70% от хората в Чикаго са така. Те живеят в една България, която са пренесли там. И това може да е страхотно.

За пръв път видях подобно нещо в едно малко селце във Флорида, където имах чувството, че съм в Гърция. Всички наоколо бяха гърци, говореше се на гръцки. Беше направо невероятно. Казах си: “Тези хора са си пренесли страната тук, занимават се с вадене на гъби и са си направили малка Гърция в Америка." Всички хубави страни на Гърция, събрани с всички хубави страни на Америка.

Но в един момент трябва може би да поощриш поне децата си да се отворят към тази нова страна, да им дадеш възможност да започнат да я опознават. Много сме си говорили с мои приятели по тази тема. Първо да изградиш приятелство с един американец, после с двама, трима. И да намериш темите, на които можете да общувате.

А каква беше най-голямата ти изненада в първите ти месеци в САЩ?

Аз си мислех като дойдох, че ще започна някаква страхотна работа в НПО, защото имах опит. Обичам да пиша проекти. Смятах, че много добре се справям с това. Но тук като дойдох и като започнах да проучвам тази сфера на работа, се оказа, че тя е много скучна. Ти просто изпълняваш документацията и попълваш формулярите. Докато това, което правих в България беше по-скоро да опиша хубаво една мечта и да ѝ сложа бюджети, цели и намерения. Това беше процес, който ми харесваше. Докато тук големите компании имат хора, назначени на щат, които пишат документите за финансиране. Защото тук навсякъде има пари, просто трябва да кандидатстваш. И процесът е толкова наложен и установен, че просто е скучен.

Дойчин научава и че може да работи всичко, ако условията го изискват. А това му носи една голяма свобода.

Сега като поемам някакви стъпки, които са финансово рисковани, си казвам, че винаги мога да се върна и да работя нещо по-ниско платено и ще съм окей.

Къде живяхте първоначално?

Откакто сме дошли, живеем в Синсинати. Тук бяха дошли нашите приятели - “приемното” ни семейство, на които ние сме и кумове. Когато кандидатствахме, трябваше да дадем адреса и координатите на някой, който ще ни посрещне и ще ни помогне, и ние дадохме техните, те тогава бяха в Минесота. Слава Богу, се преместиха. Казвам “Слава Богу”, защото като гледам там какви студове са, сигурно нямаше да издържа и една година.

Първоначално жена му не работи, за да може да помага на сина им да се адаптира в училище. Дойчин започва да се занимава с чистенето на музеи, нощно време, когато буквално и преносно се сблъсква с тъмната част от града.

Синсинати е доста интересен град. Аз първоначално направо го мразех, защото на първо място няма море. И второ, ти изграждаш една представа за местоположението си според това как се чувстваш, какво работиш, какви хора срещаш. Аз тогава работех нощно време, чистехме един музей. Първите 2-3 години, докато прекося тази бариера и като време на работа, и като хора, с които се срещаш, имах много лошо мнение за Синсинати. Сега вече оценявам какъв град е и съм благодарен, че сме попаднали тук. Това е място, което ти дава много възможности, има голям бизнес, който му дава стабилност. И все още цените на имотите са направо смешни, в сравнение с това, което хората плащат в другите големи градове, включително и в Чикаго, да не говорим за Западния бряг. Ние имахме възможност да си купим къща на четвъртата година и да живеем в хубав квартал с хубави училища.

Както и в предишната история, която ви разказах, влюбването в новото място става с опознаването му.

Преди пет-шест години имах клиенти, които бяха гей двойка. Казвам бяха, защото единият почина. Другият пък стана много известен, тъй като първи спечели дело за легализиране на гей браковете. Но както и да е, та те бяха влюбени в Синсинати. Изведнъж ми показаха града в една нова светлина. Казваха ми “Отиди да видиш това”, “Ела да ти покажем онова място”. Синът ми тогава беше вече в гимназия и той започна също да ходи сам по места, където ние не сме били. Сега той е един от големите радетели градът да се развива в посока на привличане на млади хора, които да му дадат нова сила.

Как се промени Америка, откакто ти си там?

Америка се промени страшно много в последните няколко години. Все още смятам, че това е една страхотна страна, която дава много възможности, без да се насилва. Възможностите са там. Решение ли е – искаш ли да се развиваш или искаш да останеш там, където си. Защото и в двата случая можеш да имаш добър живот.

Ако реша да остана и да чистя музеи, мога да имам приличен живот. Да се прибирам в България, да ходя на почивки, да имам храна на масата. Това е абсолютно достъпно. Но предлага и толкова повече. И не всичко е свързано с пари – тук пари има за всичко. Ако имаш някаква идея, но парите са пречка да я реализираш, има начин да намериш. Има налични пари, има хора, които дават средства за почти всякакви каузи.

Но политическата Америка се промени страхотно, което промени и хората. Като разделение се усеща невероятно и в двата лагера – поляризира се. Тази страна е започнала да лекува раните си от робството си отдавна. Много от тези рани и различния са се излекували, но в един момент сякаш се обърна наопаки. Сега разделението става все по-голямо, става все по-окей като говориш за противника си да използваш език, който беше забравен до преди пет години например.

На президентските избори през 2016 година Охайо беше един от щатите, в които неочаквано спечели Доналд Тръмп. Американският президент надделя над опонентката си Хилари Клинтън именно защото спечели електоралния колеж в Охайо, Мичиган, Уисконсин и Пенсилвания, за които мнозина смятаха, че ще бъдат взети от Клинтън. Попитах Дойчин как си обяснява това.

Не Доналд Тръмп спечели, а Хилари Клинтън загуби. И така се оказа, че той е президент. Причините са много. Хората във Вашингтон наистина се откъснаха от тези, които имат право да гласуват. Това са хора, които единствено данъците ги свързват с тази държава. Данъците растат, а те не виждат позитивна промяна. И в един момент се появява един човек, който започва да им обещава всичко. Говори на техния език, държи се като тях. Лесно е да го издигнеш на пиедестал. Като добавим към това и страшно многото дезинформация. Социалните медии изиграха огромна роля. Тук слушам подкасти и предавания по темата и на практика “Фейсбук” е предрешил изборите с хиляди, дори милиони фалшиви акаунти, кампании и т.н.

Това е едно оръжие, с което дори не знаем как да си служим. Нямаме никакви правила, а тези, които трябва да определят правилата, не знаят какво е това – то не е медия, не е и просто платформа, както твърдят. В ръцете си държиш информация за личностите на милиони и тази информация се търгува и всеки може да я купи и използва.

В Европа много бързо се приеха закони, които да затрудняват събирането и продажбата. А тук не е така. Тук за момента дори генетичната информация е възможно да бъде търгувана, което още не можем да си представим до какво бъдеще ще доведе това. Застрахователните компании ще могат още от раждането ти да ти казват, че застраховката ще ти струва повече, защото има по-голям шанс да се разболееш от нещо.

С какво се занимаваш в момента?

Аз съм персонален треньор. Това е сравнително нова професия. Хора като мен с някакви знания и разбирания как тялото работи, започват да помагат на приятели и познати и така се формира тази професия. В момента има огромен бум. Персонални треньори има във всички фитнеси, спортни клубове, дори и в големите фирми, които имат треньори на щат. За мен това е една много интересна работа, защото ми дава възможност да правя нещата, които харесвам, и ме вдъхновява да се развивам.

Всъщност персоналният подход към клиентите е сериозна тенденция в спортните тренировки в последно време. Намирането на баланс между физическите упражнения и тези, които преборват стреса, също е във фокуса на множество тренировки.

Във фитнеса тече една тиха революция, която за моя голяма радост започнах да забелязвам и в България. Ние прескачаме едни големи етапи в развитието. Например, никога нямахме чекове в България, направо минахме на кредитни карти. В сферата на фитнеса това се изразява в новите открития в сферата на биологията и на микротехонологиите. Пътят между откритието и реализацията в Америка много се съкращава. Така че когато някой открие нещо в сферата на спорта и то работи, много бързо този резултат се разпространява във всяка една точка на света.

Моята дейност е свързана с персонална работа с клиенти. Аз ходя в домовете им. Тази услуга е удобство и струва повече от фитнес - идвам, тренираме и след това си тръгвам, а ти не губиш никакво време в пътуване. Тук повечето хора имат отделена поне стая за упражнения, а много хора имат цели фитнеси в домовете си. Такива клиенти в България имаме малко.

Какъв е профилът на твоите клиенти?

Личните ми клиенти са хора, които са много мотивирани да са здрави и ефективни колкото се може по-дълго. Обикновено тази мотивация и разбиране се случва около 40 година при мъжете, при жените – по-рано. Тогава като че ли осъзнаваме, че няма да сме завинаги на този свят и трябва да започнем да полагаме някакви грижи. Дотогава смъртта за нас е събитие, което се случва на други хора.

Моите клиенти са осъзнали, че имат нужда от помощ, за да вземат най-правилните за тях мерки. За едни е физически упражнения, за други е хранителни режими, за трети е стрес мениджмънт, за четвърти съм life coach, помагам им да са щастливи с това, което правят.

Дойчин се занимава и с йога като доскоро дори имаше собствено студио, в което водеше тренировки.

Как откри йогата?

Жена ми започна да ходи на едно йога студио близо до мястото, на което живеем. И аз тогава ходих във фитнеса постоянно и гледах с пренебрежението на йога упражнения. И ѝ казах: “Не се занимавай с глупости, ще ти направя една програма с тежести, както си му е редът”. И тя в типичен неин стил ми подари едномесечна карта за йога. Отидох на Power Yoga, което нищо не ми говореше, ама си казах “Щом е power, ще е нещо трудно, сигурно ще правим лицеви опори”. О, Боже мой! Отидох на един час по Hot Yoga и едва се добрах до вкъщи.

С моето его на фитнес инструктор се опитвах да правя всичко както трябва. Влязох в една стая, в която температурата беше сигурно 60 градуса. Едва се добрах до вкъщи. Легнах и добре, че нямах клиенти. Лежах сигурно един час, докато се освестя. И си казах, че това нещо не може така да става. Че трябва да разбера какво се случва. Използвах всички 30 дена, ходех всеки ден на йога. За мен в началото бяха само движенията, асаните, чувствах се страхотно след всеки клас. След това малко по малко започнах да навлизам в нещата като философски понятия, да чета по темата.

За мен е най-важна тази концепция за връзка между духовното и физическото, която в йога става с дишането и асаните. Толкова бях навлязъл навътре, че за кратко време отворих мое собствено йога студио с партньор йога учител. Правихме класове. Аз водех йога на paddle board и така се опитах да я съчетая с моята любов към водата.

Какво ти дава йогата, на какво те научи?

Йога присъства всеки ден в моя живот. Ходя на два класа, които ми харесват. И това ще продължава. Всеки йога клас е различен. Най-новата ми любов е дишането. Новата ми книга ще е за четирите стожера на здравето. И дишането е първият от тях.

Без какво не можем да живеем? Дишането е първо. Ако спреш да дишаш, след няколко минути умираш. Ние вдишваме и издишваме около 20-30 хиляди пъти на ден. Представете си, ако подобрите ефективността само с 10% на това вдишване и издишване, какъв голям ефект ще окаже на живота ти.

Сега се сертифицирам като може би единственият треньор в Средна Америка по дихателни упражнения по една нова система. Учител ми е четири пъти световният рекордьор от Дания Стиг Северинсен, който си задържа дъха 22 минути. Той предоставя тялото си да бъде изследвано от учените.

Според мен дишането е една много неизследвана, но ефективна система да въздействаме върху нашето здраве. Всеки може да го прави и нямаш нужда от нищо. Вярвам, че най-истинските неща в живота са тези, за които не трябва да плащаш, нямаш нужда от екипировка. Природата е заложила в нас най-необходимите неща, за да се поддържаме здрави, ние трябва да ги преоткрием и да започнем да ги използваме. Йогата е една от най-древните системи за упражнения и философия.

Когато започнах да се занимавам с йога, започнах и да медитирам. Когато започнеш да медитираш редовно, ти изграждаш това, което наричам медитационен мускул и го тренираш. В много ситуации успяваш да се видиш отстрани и да си казваш “Сега изпитвам това, но защо всъщност?”. Когато можеш да се гледаш отстрани, можеш да си дадеш много по-ясна представа за нещата, които се случват с и около теб. Даваш си сметка, че си част от едно цяло и някои неща можеш да контролираш, други не. Това смъква до огромна степен стреса.

Медитацията изисква доста упоритост. Откъде я черпиш? Не само за нея, а всичките нови неща, които учиш и на които се посвещаваш.

Смятам, че не съм упорит, а любопитен. Толкова много неща ме интересуват в толкова много различни сфери. Ровя в много неща, които нямат нищо общо с това, което правя всеки ден. И си казвам “Защо си губя времето с толкова много безполезна информация?”. Започнах да слушам много подкасти с интелигентни хора, които имат същите проблеми като мен. Един от тези хора беше казал, че в един момент трябва да се научиш да разчиташ на интуицията си. А интуицията се изгражда от много информация.

Ти имаш най-различни късчета информация, които работят “отзад” на мозъка ти. Те са си там. Аз започнах все повече да се осланям на интуицията си и да се чувствам комфортно с това.

Понякога, например, казвам на клиент или на приятел да направи нещо. И ако той ме попита “Защо?”, ще ми е трудно да му обясня. И си дадох сметка, че тези различни неща, които чета, информацията, която консумирам, ми дават една основа да давам висок процент добри съвети, базирани на интуиция. Така съм се разбрал и с моите клиенти. Те ми плащат една голяма сума пари за един час, ако почна да им обяснявам всяко нещо, което правят, ще ми плащат за лекция. Затова те ми дават един кредит на доверие.

Според мен трябва да развиваме това. Да прочетеш една книга, която на пръв поглед няма нищо общо с теб. В нея може да има 2-3 късчета информация, които да ти помогнат да дадеш много добър съвет. Всяко късче информация може да си падне на мястото.

Може ли един съвет - какво трябва да правим сутрин, за да се почувстваме по-добре в кожата си?

Това е много лесно! Любимото ми упражнение, което практикуваме с децата в българското училище в Синсинати. Казва се box breathing – дишане в кутийка. Кутийка, която е квадрат, тоест с равни страни. Това нещо го правят navy seals ("тюлените" - най-елитните специални части във Военноморските сили на САЩ - б.р.). Установено е, че подобрява концентрацията, намалява стреса и съкращава времето за реакция.

Упражнението е следното:

В едно вдишване и издишване можеш да промениш четири неща - времето за вдишване, времето за задържане след вдишването, времето за издишване и времето за задържане след издишването.

Вдишваш за три секунди, задържаш за три секунди, издишваш за три и след това отново задържаш за три. И така продължаваш с този квадрат. Трите секунди не са задължителни, може и с четири или с пет, въпросът е да са еднакви страните.

Когато направиш 10-15 такива квадратчета, ти всъщност си медитирал. Толкова си зает да мислиш за тези секунди, които спазваш, че твоят мозък се е успокоил и мисли само за стъпката, която трябва да изпълни. Това е първата крачка към медитация.

Това е упражнение, което можеш да правиш навсякъде. Аз го правя в колата, като съм на червен светофар например.

Хоризонт

Каква е следващата цел, която си поставяш – професионално и лично?

Професионално и лично са много свързани за мен нещата. Не виждам ден, в който ще се пенсионирам и ще спра да правя това, което правя. Особено след като навлязоха новите технологии, аз все повече мога да свързвам нещата, които правя като хоби, с нещата, които върша като професия. През последните 2 години се фокусирам изцяло на работа дистанционно. Повечето ми клиенти вече са дистанционни. Имам клиенти в почти всяка точка на Европа, на Америка. С тях се виждаме по “Скайп” или по друга програма и аз им помагам в сферата, в която те искат – дали ще са физически упражнения, дишане или нещо друго. Това е нещо, което лансирам като мой продукт. Почти не приемам нови клиенти, при които да ходя лично. Това ме закотвя за едно място и до голяма степен смятам, че лично няма накъде повече да раста. Онлайн е малко по-различно, сесиите са по-кратки, давам много домашни. И забелязвам, че в един момент хората продължават сами. И това е моята цел. Аз помагам донякъде. Ако някой е с мен за повече от 2-3 години и въртим едни и същи неща, значи аз съм много лош треньор.

Коя ще е следващата дестинация?

Лексингтън. Той е много наблизо, почти не се брои за пътуване – на около 160 мили (260 километра - б.р.). Там ще съм на един квалификационен курс по метода за дишане на Вим Хоф. Той качи Еверест по шорти. За него студът не работи. Той казва: “Дайте ми 10 произволни човека и ще ги науча да правят същите неща”. И това го осъществява вече много пъти. Тези методи доведоха до серия научни изследвания и една нова наука се ражда - как всъщност дишането може да промени и стимулира нашата имунна система и как да го използваме в ежедневието. Това е страшно интересно. Като се сертифицирам и науча повече, бих искал да го преподавам и на моите клиенти.

Яхта в задния двор

Кое е любимото място за почивка?

Outer Banks, за които вече ти разказах. Даже сега на последната почивка сериозно почнахме да гледаме за къщи, които можем да си купим и да се преместим там за повече време. На мен това ми е мечтата – вместо да кося трева, в задния двор да имам паркирана яхта.

Какво продължава да ти липсва в България?

Липсва ми морето. Като отида на плажа и като го видя. Всичките му звуци и аромати. Няма такова море като нашето. Спомням, че обичах да плувам половин час навътре и половин навън без никакви притеснения. Опитах се да направя същото тук първия път като отидох на Атлантическия океан във Флорида. Бяха се събрали спасители и полицаи на брега. Бяха решили, че ще се самоубивам сред акулите. И на другия ден забелязах, че всички хора се плацикат само до кръста като малките деца. В България е толкова спокойно и приятно. Само за храната съм забелязал, че рецептите са същите, желанието на хората да приготвят също, но някак си качеството на продуктите не е това, което беше.

Какво е свободата?

Свободата е да можеш да правиш избори, но и задължението да ги правиш. Хубаво е, че хората се отварят към света и пътуват много. Това е първата стъпка към географската свобода. Тази свобода днес я имаме по подразбиране. След това е финансовата такава, да можеш да си позволиш да пътуваш. Но идва и свободата да мечтаеш. В главата и в мислите ти няма ограничения и там трябва да експериментираш с мислите си – колко свободен да си.

Призванието

Историята на Дойчин до голяма степен се припокрива с американската мечта - от чистач в музей до личен треньор, който смесва работата и хобито си и предлага висококачествена услуга на персонални клиенти.