“Отвъд границите”: Цено Кръстев: Всеки заслужава да види света

Нямаше как да не започна това интервю с въпроса “Защо избра авиацията?”, а отговорът беше красноречив.

От самото начало на училище аз знаех с какво ще се занимавам или поне мечтаех да се занимавам с това. Мъжете в семейството ми са се занимавали с авиация, а жените – с медицина. Затова аз имах два пътя и макар че никой не ме е карал да ги избирам, подсъзнателно ми беше ясно, че ще се занимавам с авиация.

Въпреки че целта е ясна, пътят до нея не е предначертан.

Тъжната истина е, че в училище бях изгубил посоката и мотивацията, но при влизането ми в Техническия университет с Авиационно инженерство ми се отвориха очите за много неща, включително и за българската реалност. Реших да продължа пътя си в чужбина, в Германия, защото бях завършил Немската гимназия в София и все пак имах някаква база. В Техническия изкарах година и половина и за съжаление станах свидетел на много хора, които не се интересуват от специалността си, както и преподаватели, които ме демотивираха.

Германия

В чужбина имаш две опции – или се отдаваш на нещо и го правиш както трябва или се връщаш в България с подвита опашка и търсиш вината в другите за това, че не ти се е получило.

Какво си спомняш от първия ден в Берлин?

Прибрах се в общежитието, на другия ден се събудих и след като си отворих очите първото, което си мислех е, че аз съм в София, в къщата си, но просто стените и обстановката някак си не се вписваха в това (смее се). Беше голям шок, но и този шок ме мотивира да действам. Имах голям лист със задачи, които трябва да свърша от организационна и бюрократична гледна точка, а в Германия това си е един сериозен списък.

За първи път ли беше в Берлин?

Бях ходил в Берлин няколко години по-рано с приятели за няколко дни и мразех този град. Беше студено, валеше дъжд, изглеждаше ми много отблъскващо, обаче след това опроверга очакванията ми тотално. Един от уроците, който научих е, че най-глупавото нещо, което може да направиш, е да съдиш за един човек, предмет, в случая град по корицата.

Кое беше най-голямото предизвикателство?

Аз знаех какво преследвам, но нещото, което ми беше трудно е интеграцията. Аз бях в училище само с немци и въпреки че никой не го е казвал, просто си лечеше, че ме гледаха по друг начин. И това ме мотивира още повече. Най-трудно ми беше да свикна на начина на живот от гледна точка на учене. Моите курсове бяха на летището, което е на час – час и половина път от жилището ми. За мен денят започваше в 6:00, аз се прибирах към 19:00 и всеки ден трябваше да уча допълнително вкъщи. Което беше странно, аз не бях свикнал на толкова учене. Наложи ми се да си създам една рутина, всеки ден от 6:00 до полунощ или до 1:00, в зависимост от това колко имах за учене. За мен беше много трудно - немският материал, който изучавахме да си го преведа първо на български, а после и на английски, защото в авиацията все пак официалният език е английският.

А Вие учихте на немски?

Ами аз наивно си мислех, че тъй като английският е официален език, обучението също ще е на английски, но те ме опровергаха. Всичките ми изпити бяха на английски, но обучението беше на немски.

Колко време продължи обучението?

В Германия образованието продължава между година и половина и четири години, като зависи изцяло от теб колко бързо ще го завършиш. На мен ми отне точно две години и аз завърших първи от курса си, защото бях много мотивиран да докажа, че това, че съм чужденец не ми пречи да успея.

Как преминава обучението за пилот?

Обучението е комбинация от теория и практика. Има два вида – интегрирано и модулярно. Моето беше интегрирано, което означава, че имаш часове, всичко върви по график и ти трябва да го изпълняваш. Модулярното е нещо като дистанционно обучение, ти минаваш същите блокове, но сам избираш кога. Първият лиценз, който трябва да вземеш е PPL – Private Pilot License, който ти дава правото да летиш на малки самолети, само в хубаво време и не с комерсиална цел. Следващият е CPL – Commercial Pilot License, който е професионален лиценз. Той е много по-труден откъм материал и упражнения, защото там се акцентира и на това, което ти се случва на теб като пътник. ATPL – Airline Transport Pilot License е финалната стъпка, с който имаш право да си професионален пилот и да упражняваш професията с финансова цел.

Това включваше ли и летене?

Нашето обучение беше смесица между теория и практика, в моя случай това включваше 180 летателни часа на малки самолети. Успоредно с теорията, която във финалната фаза обхваща 14 предмета, например въздушно право, аеродинамика, инструменти, структура на самолета, дори и неща като здраве, психология, философия. Мога да го опиша като обща наука, в която не се задълбочаваш прекалено много. Практиката е това, за което мечтаеш и няма как да е проблем. Но теорията е голямо предизвикателство. Прагът за успех е 75%, което значи, че ти трябва да се подготвяш за 100%. Аз си разделих изпитите, тъй като в Германия имаш такава опция. Веднъж направих десет изпита за два дни и следващият път се явих за последните четири, които бяха по-трудни, но по-малко като брой.

И след това започна да си търсиш работа.

Изкарах добри резултати, впоследствие си получих и лиценза, с който започнах да кандидатствам навсякъде. Започнах с Германия, разбира се, но там се сблъсках с доста лошо отношение, защото на много места колеги с по-слаби резултати получаваха работата. Започнах да си разширявам спектъра на търсене и да подавам документи и в други държави. Така стигнах и до Ryan Air. Там трябваше да направя специална подготовка за самолета, с който ще летя. Този курс обхваща теория и практика, минава през симулатори и завършва с полет в истинския самолет. Беше интересно, не знаех какво да очаквам. Получих дежа вю от образованието в Германия, но в много компресиран вариант, което го направи още по-трудно. Беше си като военно училище - ставане в 3:00 сутринта всеки ден и лягане много рано, за да можеш да оцелееш на следващия. Аз завърших този курс в края на февруари и след това трябваше да изчакам, за да бъда разпределен и миналата седмица получих София като база, което беше много приятна изненада.

Случайност ли беше?

Казват, че е свързано с националността, защото ние имахме право да изберем три места, в които да ни базират и аз не бях написал София. Доскоро имаше обратния принцип, човекът от определена националност ще бъде пратен навсякъде, но не и у дома. Но явно са решили, че е много по-добре да пращат пилотите в дома им.

Кога ще е първият ти полет?

Първият ми полет е на 26 април до Атина и обратно.

Каза, че си се сблъскал с предразсъдъци, а ти всъщност си бил в Берлин, един изключително цветен и мултикултурен град. Как си го обясняваш?

Конкретно за Берлин съм абсолютно съгласен. Моите разочарования са били с авиокомпании, които са ситуирани на други места. Берлин е много интересен град за трупане на опит, там можеш наистина да си разшириш полезрението, да срещнеш повече култури и да учиш от тях, да станеш много по-широкоскроен.

“Може би е късмет, може би съм го наследил”

Каква роля играят страхът и притеснението?

Аз никога не съм имал проблема да не мога да спя преди изпит например или да се притеснявам много. Може би е късмет, може би съм го наследил от родителите си. Не мога да обясня защо е така, но пък за сметка на това познавам много хора в тази професия, които имат този проблем. За мен това го няма и съм изключение, но всеки намира своя начин да преборва стреса – чрез спорт, чрез социални контакти, медитация.

Какви са първите ти спомени от авиацията, една семейна традиция при теб?

Дядо ми беше авиоинженер и за мен най-голямата мечта беше да се скрия от майка ми, за да не ме вземе с нея в болницата, и да трябва да отида с дядо ми на работа, защото няма кой да ме гледа вкъщи. Това беше хубавото време преди 9/11, където нямаше рестрикции и проблеми и той можеше винаги да ме вкарва в самолетите. Няма да забравя как висях с главата надолу от самолетна плоча на 20 метра височина. Това са малките моменти, които са се запечатали и които ме дърпат към тази професия.

Авиокомпанията, в която работиш, пренаписа изцяло правилата на пътническите полети и накара традиционните авиолинии също да променят политиката си. Как виждаш бъдещето на авиацията?

Аз много подкрепям това, този вид транспорт да стане по-евтин и в момента вървим към тенденцията, големите авиокомпании с лъскавите си продукти да изчезнат или поне да ги посъкратят, а нискотарифните да увеличат това, което предлагат като услуги. В момента вървим към една златна среда, ниска цена на билетите с оптимални условия за пътниците. Това е страхотно, защото до скоро за нас в България като хора с по-нисък стандарт на живот например, беше много трудно да отидем в чужбина, докато сега е по-лесно от всякога. Всеки заслужава да види света и да си направи изводите за него.

Магията на облаците

Къде предпочиташ да стоиш - до прозореца или до пътеката?

Винаги до прозореца! Аз съм детето, което може да е излитало хиляди пъти, но това няма да се промени. Това е чарът на този транспорт, независимо дали си отпред в кабината или си обикновен пътник. Да погледнеш навън през прозорчето и да видиш уникалното време, което може би ще изглежда така само и единствено в този момент, и гледки, които няма как да се видят другаде. Например Огъня на свети Елм, което е наелектризиране на частици по прозорците и изглежда като електрическа буря. Тези гледки се запечатват в съзнанието.

Кое беше първото ти летене?

Първият път, когато излязох от страната беше с “Ту-154” до Анталия. Стоях точно до двигателя, който беше адски шумен. Това са самолети, които впоследствие бяха забранени заради шумовите емисии. Може оттогава да съм оглушал малко (смее се).

Кое е любимото ти място за почивка?

Ще кажа София, защото аз не живеех в София толкова време и най-хубавото място за почивка си беше вкъщи. Извън родината бих казал Канарските острови и Тенерифе.

Кое е най-необичайно нещо, което слагаш в куфара?

Ако някой ми разгледа куфара, ще реши, че съм терорист, защото е пълно с кабели и техника винаги (смее се).

От какво се страхуваш?

Може да прозвучи като клише, но се страхувам в един момент да се окаже, че съм човек, който не може да допринесе с нищо към държавата си. За мен е важно, да можеш да промениш родината си за по-добро, особено в случая на нашата родина, която има много неща за оправяне.

Какво е свободата?

Да си на 38 хиляди фута и всеки един път да виждаш нещо ново.

Снимки: Цено Кръстев @cookingpilot