Това е коритото на голяма и важна река, минаваща през Южна България. Да, Марица е. Но името в случая е без особено значение, защото той не е изолиран.
Масово у нас реките са в аналогична ситуация: магарета, овце и крави кротко си похапват от буйната растителност; рояци насекоми палаво прихождат към едрия добитък; боклуци от битово естество намират гостоприемен пристан сред флората и фауната; мърляви дечица се забавляват да си правят "пушки от папура дръжки" и да прескачат трупи на изсечени дървета - чудна пасторална идилия и то направо в самия град!
;Ако не се замисляш за болестотворните микроби, гъмжащи на талази наоколо, ако носиш душа на артист, или пърхаш безгрижно по младежки, изгледът от отсрещните жилищни блокове към реката може да ти се стори дори колоритен. Но вече се усеща полъхът на есента. Започват дъждовете - обилни, проливни, продължителни. Тогава и духът на поета в теб се отърсва от романтичната есенна соната, за да търси по-практични измерения и да задава въпроси:
1. Почистването на буренясалите райони и изхвърлянето на отпадъците, затлачили водните басейни, не е ли приоритетна политика за областни и общински администрации? Те подготвени ли са с ресурс за такава дейност?
2. Къде отекват в пространството гласовете на всички онези басейнови дирекции, хигиенни служби, екоорганизации и други отговорни и заинтересовани за почистването на коритата?
3. Природните стихии не взеха ли достатъчно жертви съвсем скоро в съседната ни Македония? Ние от поука нямаме ли нужда?
Сега бурените в пазарджишката част на Марица са тучни, разновидни и здрави. Опасали са коритото на изстрадалата река така, че единствено добитъкът не би се оплел в лабиринта от храсталаци.
На прага на нов сезон сме. Пазарджишко-Пловдивското поле е с най-висока опасност от наводнения за цялото поречие на Марица. А само с големия християнски кръст край емблематичния остров Свобода, поставен да ни пази от опасни води, може и да не стане. Ще трябва и друг вид активност.