Почна се, но Ацо си стои недокоснат...

Както стана ясно, демонтажът е бил извършен през нощта на сряда срещу четвъртък, 21 срещу 22 февруари тази година. Дошли едни товарни камиони, едни кранове, изпратени от Инспектора към Градската управа на Скопие. Свалили металната фигура на Кьосето, натоварили го на автомобил и го пратили в един от складовете на металообработващия завод МЗТ./ Името си това предприятие носи от времената, когато Македония беше част от някогашната Титова Югославия, а транскрипцията означава следното-„Металски Завод Тито”. Ама да не мислите, че са го сменили, нищо подобно, продължава да си е същото - МЗТ/... А аз вече видях някои от моите приятели в мрежата, които също са изкушени от темата за Македония, вече да започват да предлагат ние в България да си го вземем. Нещо подобно на идеята на комшиите преди години да поискат паметника на Антон Попов в центъра на родния ми град Петрич, когато някои новоизпечени „демократи” искаха да го рушат, защото бил такъв и онакъв...Разбрали в Македония за това намерение и веднага пратили хабер- дайте ни го, ние ще го вземем, той е наш. И тогава задействал познатия до болка рефлекс- щом „онези” оттатък границата го искат, той си е наш, няма да го дадем. Дали наистина е имало такова искане, или някой пусна слух в града, все още не е ясно, ама и да е бил слух, някой добре е познавал мисленето на местната управа, че щом нещо се иска от Македония, то не трябва да се дава, защото си е наше, и туй то...И до днес паметникът на поета- комунист Антон Попов си стои на мястото пред входа на някогашната минерална баня, но заради разветия му балтон, заядливите петричани все още подхвърлят, че току що излизал от банята с наметната хавлия...

Да си призная, не му потръгна на Кьосето още когато го поставиха на постамента на едно от най-оживените кръстовища в Скопие. Това стана една нощ, /пак нощ!/ на 6 срещу 7 септември 2014 година, когато намръщената физиономия на Андон Янев в бунтовническа униформа и с голям нож в ръка изникна току пред сградата на Върховния съд на Македония. Местните скопски зевзеци веднага решиха, че мястото е избрано не случайно и е един вид закана на екзекутора Кьосето срещу всички съдии, които седят вътре в сградата, независимо дали са „върховни” или обикновени. Да внимават как ще съдят, щото онзи отвън, нали се сещате, ще дойде с кървавия нож...

Известни интелектуалци направиха публичен протест против паметника, изтъквайки неблаговидната му роля в революционното движение. Ама, каква неблаговидна роля, направа касапска такава, изтъкваха учени, писатели, актьори, музиканти. Добре си спомням един от дебатите по ТВ екраните, по време на който професор Владо Поповски, някогашен министър на отбраната, после на правосъдието, после първи шеф на външното разузнаване на суверенна Македония, и през цялото това време един от най-добрите познавачи на революционното движение от края на 19-ти и началото на 20-ти век, категорично призова местните власти да свалят Кьосето от постамента. Мястото му било- при това, с най-голямо снизхождение към живота и делото му, някъде в провинцията, ама ако може някъде на по-скрито място. Пък те, онези, идеолозите на проекта „Скопие 2014” взели, че го поставили на ъгъла на най-оживеното кръстовище в Скопие. У-у-у...

Но с това тъжната монументална съдба на бай Андон не завърши. Намериха се хора, които пък да аргументират заслугите на Кьосето към освободителната борба. Да, бил е екзекутор, да, изпълнявал е присъди, да, размахвал е ножа, но нито едно убийство на предатели или врагове на делото не извършвал без съответната санкция на ръководството на Организацията и лично на Гоце Делчев. Нито едно. Е, има някаква смътна история с брат му когато Дончо е бил още почти дете, да го наречем- тинейджър, макар че през целия си съзнателен живот на революционер е бил верен на делото и дисциплиниран като никой друг. А иначе, както много други, дочаква смъртта си в Горна Джумая, днешен Благоевград. Значи, в България, че къде другаде.

Някои от неприятелите на Кьосето/ значи, и повече на онези, които го качиха на постамента!/, го вкараха в политическите игри между управляващи и опозиция, като приписаха на бившия премиер Никола Груевски заканата, нещо от типа:” Внимавайте, че ще ви пратя Кьосето”. Вярна или невярна, тази реплика предизвика нова вълна от въпроси къде е мястото на Андов Лазов Янев в историята и отговаря ли то на вниманието, отделено с въпросния паметник. Да не говорим за удара върху рейтинга на Груевски.

В крайна сметка, Кьосето е пратен за претопяване. Инспекторите открили, че няма законно решение за паметника, няма и съответната документация. Значи, да идват крановете и камионите...

А само на може би километър оттам, на централния площад в Скопие на 36-метров постамент се издига „Войнът на кон”, той и Александър Велики, качен на верния си Буцефал. Малко по-нататък, оттатък Каменния мост над Вардар са баща му Филип и майка му Олимпия. Седи си Ацо върху седлото, размахва меч, сочи бъдещето и сигурно се радва, че на него му се е разминало. До кога, един Господ знае...