Предсрочните парламентарни избори в най-новата ни история

Конституцията от 1991г. казва, че ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори.

Гл. ас. д-р Светослав Живков - историк, СУ "Св. Климент Охридски": "Чисто във формално-политически план това се случва, тъй като политическите сили в действащия парламент не могат или не искат да излъчат правителство.
Разбира се извън тази формалност ние винаги имаме някакви социални, икономически или някакви други причини и предпоставки."

Много скоро след приемането на съвременната ни Конституция се стига до предсрочни избори, които се провеждат през 1994 г. Първият служебен министър-председател, който има задачата да ги организира е Ренета Инджова.

Три години по-късно отново има предсрочни избори, а служебен премиер до провеждането им е Стефан Софиянски.

Според историка Светослав Живков причините да се стигне дотам са политически, но и социално-икономически.

Гл. ас. д-р Светослав Живков - историк, СУ "Св. Климент Охридски": "Двата случая, когато имахме служебно правителство през 90-те години на 20 век бяха във времена на тежка социална и икономическа криза. Кризата беше жестока през 90-те години, беше свързана с една страхотна инфлация, която беше... терминът е галопираща инфлация, която 96-та година края достигна и до хиперинфлация - четирицифрена сума и всичко това доведе и до обедняване на населението. Като сложим и проблема с престъпността, донякъде и международната изолация доведе до необходимостта именно до предсрочни избори."

Причината парламентите през 21 век да не изкарват мандата си има и международен контекст, смята д-р Живков. И посочва, че световната икономическа криза от 2009 г. не може да бъде преодоляна в европейски мащаб.

Гл. ас. д-р Светослав Живков - историк, СУ "Св. Климент Охридски": "Това довежда така до нестабилност - правителствена и политическа в редица страни в Европа, включително и в България. И ние сме свидетели как в един сравнително дълъг период на стабилност от 1997 до 2009г. - 12 години за българското политическо развитие са страшно много време, през които нямахме нито предсрочни избори, нито служебни кабинети."

Историкът вижда и известно узряване на българското общество през последните години, което все повече изисква от своите политици.

Гл. ас. д-р Светослав Живков - историк, СУ "Св. Климент Охридски": "Вече не се борим за едното оцеляване. Като цяло искаме западен стандарт на живот не само в икономически план, а и във всякакъв друг аспект. Очевидно искаме върховенство на закона, очевидно искаме фактическо равноправие, не само формално."

Според д-р Живков хубавото на предсрочните избори е, че така българският избирател в лицето на народа има думата по-често. Като негативна страна той определя ограничаването на възможностите за по-дългосрочна
законотворческа дейност.