Продуцентът на БНТ М. Драголова от Куба: "Промяната е неизбежна и видима"

Вятърът на промяната няма да подмине и Куба. Островът на Свободата е последната крепост на социализма. Ако до скоро промяната изглеждаше невъзможна, то вече тя е неизбежна.

Искат я кубинците, които оказват натиск върху правителството. Искат я и управляващите, защото трябва да се преборят с инфлацията. Плакатите с Фидел, Че и Уго Чавес и призиви за победа окрасяват всяко селище, всеки кръстопът, но те вече далеч не са така вдъхновяващи за кубинците. След кризата и купонната система, в края на 90-те, Куба изглежда много по-стабилна.

За кубинците животът в Куба е скъп. Те получават заплати, които се равняват на 15-20 долара, а цените на стоките са високи. В магазините, които са само държавни, млякото е над 1 долар, пакет кафе - 3 долара, бутилка ром от престижната марка" Хавана клуб" е над 5 долара.

Затова много от местните работят и на частно. Разрешено е да има частни таксита. Но колите в Куба са малко и цената на една 30- годишна Лада например е около 15000 долара. Останалите от 60-те американски коли са още по-скъпи, защото чужденците ги предпочитат. Техните собственици ги поддържат с руски и корейски авточасти.

В Куба има частни квартири и малки хотели, които успешно се конкурират с държавните затворени комплекси.

В страната се наблюдава истински туристически бум, през последните 2 месеца тук са почивали над 1 милион души предимно от Канада, Европа и Китай. Вече има и частни ресторанти, но монополът на държавата все още е много силен. Ситуацията много напомня за България от края на 80-те, малко преди падането на режима на Живков. Също както по онова време хората не се чувстват свободни да говорят за всичко.

Макар, че Кастро е много обичан във въздуха витае очакване да за промяна. Дългочаканата промяната започва с официалното посещение в Хавана на американския президент Обама и дългочаканото падане на ембаргото.