Противоречия съпътстват мюзикъла "La La Land" по пътя към Оскарите

Никой друг филм - нито кървавата военна драма "Възражение по съвест" на Мел Гибсън, нито историята за изнасилване "Тя" на Пол Верховен, не поражда подобен сблъсък на мнения, както музикалната лента на Деймън Шазел, посветена на мечтателите в шоубизнеса.

За мнозина може да изглежда невероятно мълниеносни страсти да съпътстват романтичния и искрен мюзикъл "La La Land", но това е съдбата на фаворит за "Оскар", какъвто определено е филмът на Шазел. Лентата събра над 300 милиона долара в международния бокс-офис - забележително постижение за продукция с бюджет от 30 милиона долара, изравни рекорда за най-много номинации в оскаровата история - 14 на брой, постигна абсолютен триумф на наградите "Златен глобус".

Един от любопитните аспекти на съвременния оскаров сезон е, че филмите някак успяват да се осъществят и да излязат на екран във време, когато Холивуд е обсебен от франчайзи. Същите тези филми си проправят път към най-престижните отличия, но без да са съпътствани от блясък и фанфари с наближаването на церемонията. Вместо това се наблюдава враждебност към тях. Достигането на оскаров зенит означава и нарочване в несъвършенство, слепи петна и в ужаса на ужасите - несравнимост с Фред Астер.

Неизбежно бе същото да се случи и с фаворита "La La Land". Сега въпросът е дали противоречията, както се очаква, ще утихнат навреме за наградното шоу на 26 февруари. Предложеният от агенцията анализ на случая "La La Land" може да помогне на наблюдателите на тази своеобразна битка да решат на коя страна да застанат.

Твърде неоригинален

Някои критици са на мнение, че въпреки обаянието си, мюзикълът "La La Land" е бледо подобие на ранните класики, от които черпи вдъхновение. Холивуд разполага с шедьоври като "Театралният фургон" на Винсънт Минели с Фред Астер и Сид Чарис и "Аз пея под дъжда" с Джин Кели и Деби Рейнолдс. Съществуват и френските "улични" мюзикъли "Госпожиците от Рошфор" и "Шербурските чадъри" на Жак Деми, вдъхновили началната сцена на магистралата в лентата на Деймиън Шазел. Тези класики са "голямата работа".

Възражение: Срещу гореспоменатото едва ли ще възрази и самият Шазел. Режисьорът често споменава тези мюзикъли с цялото полагащо им се уважение. Неговото творение без съмнение е дълбоко носталгично, но персонажите му, както и самият филм, залагат на едно съвременно преживяване, отчасти свързано с класиките.

Танците

Според други критици танцовите и певческите умения на Райън Гослинг и в по-малка степен на Ема Стоун са далече от стандартите, наложени от Джин Кели, Деби Рейнолдс или Фред Астер. Изпълнителите са подготвени от хореографката Манди Мур. Гослинг се научава сам да изпълнява музикалните си композиции във филма, без да има абсолютно никакъв предишен опит с пианото. Обяснимо е, че тези бързо заучени умения са несравними със способностите на музикалните величия.

Възражение: Кой изобщо може да се мери с легендите, вдигнали летвите твърде високо? Част от очарованието на "La La Land" се крие в това, че централните персонажи, дори издигайки се, остават здраво стъпили на земята. Освен това техните умения са нещо повече от забележителна работа с крака - героите на Стоун и Гослинг са забавни, доста по-забавни от Астер, например. Вероятно е добре обаче, че двете номинирани за "Оскар" песни от мюзикъла ще бъдат изпълнени от Джон Леджънд, а не от Ема Стоун или Райън Гослинг.

Твърде бял

В скеч на шоуто "На живо в събота вечер" Азис Ансари е подложен на строг разпит от полицейски служители заради престъплението си, че не е "припаднал от възторг" по "La La Land". "Харесах филма. Но не се влюбих в него", протестира разпитваният. "Това е филм за джаза, а в него няма чернокожи", допълва той. Други стигат още по-далече, анализирайки расовата недостатъчност. Айра Медисън от MTV определя мюзикъла като "бял спасител в обувки за степ". Критиката на Медисън е основно заради това, че героят на Гослинг, Себ, е представен като защитник на истинския джаз, а бендлидерът, изигран от Джон Леджънд, е представен като комерсиален персонаж. За афроамеракинска форма на изкуство подобно представяне е назадничаво.
Възражение: Гореспоменатото трудно може да се обори. Все пак може да се твърди, че мюзикълът "La La Land" е почти напълно фокусиран върху двамата основни персонажи. Освен героите на Ема Стоун и Райън Гослинг няма други открояващи се фигури. Това ограничаване вероятно е в ущърб на филма.

Джазът

За някои критици проблемът с джаза в мюзикъла е не само расов - той касае пресъздаването на стила като цяло. Джазът е слабост на Деймиън Шазел - негов страстен почитател, чиито предишен филм "Камшичен удар" също беше посветен на този стил. Според част от критиците начинът, по който джазът е представен в "La La Land" е клиширан, а идеята за неговата чистота е извън синхрон с по-динамичния съвременен "джаз пейзаж".
Възражение: Част от критиците вероятно бъркат перспективата на Себ, чиято сериозност често е на шега, с тази на самия филм. В крайна сметка има много по-сериозни неща, за които човек да се тревожи, отколкото за автентичността на джаза в "La La Land".