Психологическият тормоз трайно уврежда децата

Над 4100 са случаите на насилие или психически тормоз в българските училища. Това сочат данни на Министерството на образованието. В същото време обаче психолози твърдят, че този брой е 60 пъти по-висок. Преди месец над 100 000 деца в страната облякоха розова фланелка, за да кажат "не на тормоза в училище". След тази инициатива МОН стартира кампания срещу насилието в класните стаи.

Един от проблемите е, че децата жертва на тормоз в повечето случаи предпочитат да мълчат. Училищните ръководства често също затварят очи пред проблема.  Експертите от Националната телефонна линия за деца споделят, че обажданията на деца жертва на тормоз далеч не са толкова чести, колкото са техните очаквания.

"Понякога този вид ситуации - училищният тормоз, се омаловажат, свеждат се до нивото на "ами то беше единично скарване, то беше моментен конфликт, те утре отново ще са си приятели". Но много често за съжаление нещата не са толкова прости и не се оправят просто с моментно сдобряване", обясни д-р Донка Петрова.

Според специалисти децата се притесняват да споделят проблемите си с възрастен или пък не вярват, че това ще им помогне. И докато мълчат за всичко, което се случва около тях, обидите и подигравките се забиват дълбоко в съзнанието им и оставят трайни следи за цял живот.

"Тормозът, всъщност психологическият е по-сериозната форма, т.е. по-добре един път на 10 години да ти ударят два шамара, отколкото всеки ден някой да ти казва: "абе, смотльо, абе, нещастник" и това да продължи стотици и хиляди пъти. Психологически това е много по-увреждащо децата", обясни Панайот Рандев.

"Такова дете може в един момент да започне да се страхува да ходи на училище, да избягва ходенето на училище, може да не сподели дори това първо с родителя", предупреди д-р Донка Петрова.

Според психолози децата подложени на тормоз са близо 250 хиляди, но официалната статистика отчита пъти по-ниски стойности.

"Искам да подчертая, че действително има едно неразпознаване на индикаторите и не точно отчитане, което все още говори, че в недостатъчна степен се разпознава този тормоз", каза Татяна Предова.

Освен разпознаването на агресията, насилието и тормоза, не по-малко важни са и мерките с цел превенция. За съжаление проблемът с насилието в училище не търпи стандартицазия, не може да бъде поставян в рамки, и изисква нещо повече от наредби, програми и закони.