Путин в Словения - за няколко часа

Сигурно е едно - Путин ще присъства на церемонията в руската църква във Вршяк, посветена на загиналите руски войници през Втората световна война, а после ще бъде гост на гробището „Жале” в Любляна, където ще бъде открит паметник на руските войници. После среща със словенските ръководители по двустранни въпроси. И вечерта - обратно в Москва.

Кратко и наситено, ще каже някой. Но и това е достатъчно в някои европейски столици да се появят анализи кой е най-добрият приятел на Москва в района на Балканите. Домакините словенци? Недейте, няма начин - и някога, и сега.

Актуалният словенски премиер Борут Пахор се скъса да предупреждава, че визитата на Путин не бива да се разглежда като „нож в гърба” на партньорите на Словения от НАТО и от ЕС. И други негови колеги се опитаха да минимизират значението на посещението, не дай си Боже, то да породи съмнения в лоялността на Любляна към Брюксел и към Вашингтон. Малка, малка, но католическа Словения си знае мястото в района и в Европа - нали оттам тръгна разпадът на бившата Югославска Федерация, нали словенците първи скъсаха пъпната си връв с Белград, нали в Любляна за първи път, най-настойчиво настояха в началото на 90-те години на миналия век, че те не са част от Балканите, че не са „балканци” като другите република от бившата СФРЮ и че ако се налага да участват в прояви в рамките на региона, той би трябвало да бъде означаван като Югоизточна Европа. С други думи - словенците обърнаха гръб на Балканите и застанаха с лице към евроатлантическата интеграция. И затова бяха първата бивша юго-република, /а доскоро и единствена!/, която стана членка на НАТО и на ЕС.

Друга работа е Сърбия. Или по-скоро сърбите. Сегашният сръбски президент Томислав Николич минава за руския ”Троянски кон” в родината си. Неотдавна той пожела страната му да стане част от Русия. Белград кандидатства за членство в ЕС и след като преодоля няколко сериозни препятствия, най-важното е нормализирането на отношенията с Косово, започна да отваря глави от преговорния процес. В същото време Белград не се включи в санкциите срещу Русия, двете страни засилиха военното си сътрудничество. Преди две години Путин бе посрещнат в сръбската столица като император, бе организиран специален военен парад, първи през последните 30 години. Тази година премиерът Александър Вучич, чиято партия на 24 април спечели за пореден път парламентарните избори, през май бе на посещение в Москва.

Сърбите в Черна гора, които са горе-долу толкова, колкото са и черногорците, са основния контингент противници на членството на Черна хора в НАТО, и настояваха за референдум по този въпрос. Наблюдателите казват, че настояването е било излишно - от една страна, че властите в Подгорица бяха решени да поискат членство, а от друга, защото противниците на влизането в НАТО, колкото и да са многобройни, няма да стигнат за да го провалят.

Някои причисляват сред феновете на Путин на Балканите и доскорошния македонски премиер Никола Груевски. Най-вече поради неговия авторитарен стил, с който управлява Македония. Е, други пък използват прословута фолклорна формула „Нерде Ямбол, нерде Стамбул”, за да изобразят разликата в мащаба между Русия и Македония, значи, и между Путин и Груевски.

Спомням си, на един от протестите в средата на април в Скопие се видях със стария си приятел и колега, журналистът Зоран Димитровски. Тогава той ми обърна внимание на факта, че за първи път от независимостта на Македония Москва се произнася по вътрешно-македонски проблем, в случая за характера на протестите, обвинявайки организаторите, че имат подкрепата на САЩ и на ЕС. Това за Зоран бе съвсем нов елемент в по-широкия балкански контекст и знак за повишения интерес на Москва към страните от полуострова.

Е, Груевски вече не е премиер, но това не му пречи да си остава фен на руския президент, и най-вероятно! Да остане такъв, ако се върне начело на властта в Скопие.

Има и други фенове на Путин в района - като унгарският премиер Орбан, или неговия гръцки колега Ципрас. Поне така се твърди. Затова вероятно словенецът Борут Пахор си мери думите, когато става дума за няколко часовата визита на Путин в Любляна.

Току виж и него причислили в списъка на привържениците на Владимир Владимирович.