Да прекосиш България с каяк, колело и на крак

Име: Вилиан Стефанов
Години: 31
Мото: "Ако не намеря път, ще проправя път!"
Мечта: пътешествие сред звездите

Вилиан Стефанов: "Търсех маршрут, който да ме изпита по някакъв начин, да представлява трудност за мен. И мисля, че съм го намерил. Отворих няколко карти, прецених къде мога да отида и реших, че този маршрут в сегашния му вид е най-подходящ."

Маршрутът на експедицията е с дължина 430 км, от които близо половината Вилиан ще измине по вода. Началната точка е връх Каурчан до Смолян и след прекосяване на Стара планина - завършва до Никопол. На това пътуване Вилиан поема с едно колело и две раници, съвсем сам.

Когато живеем в големи градове, действията и мислите на другите хора ни въздействат, а когато човек е сам, мисли най-ясно и най-чисто. Не мога просто да го изразя с думи, самото усещане просто трябва да се изживее.

Маршрутът ще бъде много труден, теренът също. Ще преминавам през високопланински терен, долини, реки, язовири... в комбинация с температурата, мисля, че начинанието ще бъде доста трудно.

БНТ: - С какъв багаж се тръгва на такъв път?

Вилиан Стефанов: - С изключително оскъден. В момента тренирам, за да мога горе-долу да се нагодя към самия тип на маршрута и към времето. Самият каяк тежи около 14 кг, той е опакован във вид на раница и би могъл да бъде носен на гръб.

В момента Вилиан тренира усилено - носене, бягане, скачане... Тренира и психиката си - с по-кратки пътувания, в които изпитва възможностите си. Споменът му за първото такова пътуване е отпреди 6 години. После с още няколко авантюристи дават началото на "Забравената България" - идея, която събира именно хора, които изследват изоставените, трудно достъпни, диви места от страната ни.

Вилиан Стефанов: Не е имало чак толкова опасни моменти, губили сме се много пъти, но хората трябва да знаят, че когато си решен да тръгнеш на път, трябва да приемеш, че може да се загубиш. Във всеки един момент. И че може да ти се случи всичко по пътя - да те застигне буря, да се загубиш някъде, да не може да излезеш, да попаднеш в блато, да те ухапе змия, да те нападне диво животно... Просто човек отиде ли на такова диво място, трябва да бъде готов за всичко. Лично мен ме движи мисълта за това, че има нещо, което не е изследвано, не е покорявано, и това ме дърпа по принцип да отида на това място , да тръгна на път.
Решавам накъде ще отида, хващам си раницата и... заминавам.