Референдум срещу ратификация

Един щял да организира референдум за това искат или не македонците подписания на 1 август договор между Скопие и София. Много е лесно да отгатнете кой е този „един”, който се е наел да пита съгражданите си какво мислят за един политически документ, под който стоят подписите на легитимния премиер на Македония Зоран Заев и на още по-легитимния му български колега Бойко Борисов.

Превъзходната степен се дължи на факта, че Борисов е начело на изпълнителната власт вече трети мандат, докато Заев до вчера, както се казва, беше кмет на Струмица, а днес премиерства в родината си.

Та, запаленият организатор на общодържавното допитване се казва Никола Груевски, лидер на партията ВМРО-ДПМНЕ, същият, за чиято политическа и лична съдба край Вардар витаят какви ли не слухове, какви ли не съдби му отреждат местните ресторантски и кафеджийски моабети, къде ли не го пращат неговите опоненти, като най-често срещаната дестинация е следственият затвор или арест, както искате го наречете, в скопския квартал Шуту Оризари.

Там, казват същите хора, било мястото, което Груевски заслужил след единадесет години начело на изпълнителната власт в Македония. Толкова много се бил накиснал в корупция и злоупотреби, че и „това”- 30 дни предварителен арест в Шутка, щели да му бъдат малко.

Да си призная, хич не ги харесвам тези периоди между два тура избори, независимо какви са. Още повече, че когато тенденцията за това кой ще бъде победител е от ясна по-ясна. ВМРО-ДПМНЕ ще загуби още кметства от онези 35, в които в неделя ще имат локален вот. Управляващите социалдемократи на премиера Заев ще добавят още места на своето местно конто като знак, че имат намерение да управляват Македония не само в парламента и в изпълнителната власт, но и по места, както се казва.

И затова е крайно интересна тази идея на Груевски да организира референдум „за” или „против” договора с България на фона на тежката загуба на неговата партия в този изборен цикъл. При това тази загуба се дължи не толкова на рухването на някаква идеологическа доктрина на неговата ВМРО-ДПМНЕ, или на възкръсването на ляво-центристката идеология на социалдемократите на Заев.

Кой в Македония ти гледа или чете доктрини за да избере за кого гласува. Ами, онзи ден прочетох едно изследване, което доказва, че във всички местни избори в страната от първите през 1996 година насам, във време, Македония е суверенна и независима държава, на местните избори побеждават кандидатите на управляващата в момента политическа сила. Така ще стане и сега, въпросът е за съотношението на кметовете и общините, които основните политически противници ще вземат.

Такъв повсеместен клиентелизъм, при това на най-ниско битово равнище, май на друго място не може да се види. И как да бъде другояче, когато официално признатата безработица е над 30 на сто, когато държавната администрация е най-сигурното място за редовно получаване на някакъв доход и когато е публична тайна, че същата тази администрация е партизирана до крайна степен. Независимо кой е на власт - леви или десни, социалдемократи или християндемократи, Груевски или Заев, Любчо или Бранко от миналите времена, влизаш някъде на служба само ако покажеш партийна членска книжка.

Та, казвам, на този фон на губещ тотално Груевски се опитва да държи главата си над водата с такива идеи като споменатия референдум. Ако се проведе подобно допитване, сигурно ще има и хора, които ще кажат „не” на Договора с България. Но повечето ще го подкрепят, защото виждат в него перспектива за това Македония да затвори един от тежките си проблеми с един от своите съседи, да получи неговата подкрепа в изпълнението на стратегическата си цел за членство в НАТО и в ЕС, да развива икономически отношения от двустранен интерес.

Ето, на 20 и 21 ноември в родния град на Зоран Заев - Струмица, където кмет стана моят братовчед д-р Коста Яневски, ще се съберат стотина бизнесмени от двете страни заедно с премиерите имq за да обсъждат конкретни мерки за ускоряване на стопанските и търговски връзки между България и Македония.

Съобщих тази новина на моя приятел и колега от Скопие Александър Чомовски-Чом, за когото вече писах и с когото се опитваме да съберем отново журналисти от двете страни да си говорят професионално и спокойно за проблемите на занаята, прекарани през фокуса на двустранните ни отношения. Чом реагира веднага - слушай, да вземем тогава да направим нашата среща в Благоевград, вместо в София, по-близо до Струмица, пък да вземем да поканим Борисов и Заев да дойдат, все пак, по-близо е. Отговорих му - Чом, ако искаш да е по-близо до Струмица, да го направим в моя роден град Петрич, хем от Заев и Борисов ще ни делят само някакви си петдесетина километра, хем кметът Митко Бръчков от ГЕРБ ми е приятел, има пряко отношение - емоционално и фамилно към темата, може да го организира, само се страхувам, че македонските колеги ще дойдат, докато българските от София току-виж си намерили някакви други занимания. Вече веднъж съм им сърбал попарата.

Дали ще има референдум или не, това вече май няма значение. Предстои ратификация на Договора в двата парламента. Екатерина Захариева вече обяви, че в София това ще стане следващата седмица. В Скопие вероятно също така, само се чака да минат местните избори в неделя. И на вълната на победата Заев и екипът му да получат достатъчно гласове в парламента.

Иначе и двете думи - референдум и ратификация, някак си не ги обичам. Ама пита ли ме някой?