Репортерски поглед: Ангелите на смъртта - историята на една жена боец

С тази клетва жените от кюрдската армия стават истински бойци. Те са олицетворение на всичко, от което се страхува "Ислямска държава" - независими, говорят открито, въоръжени са и най-важното - те са жени. Почти половината от редиците на кюрдските бойци пешмерга са представителки на нежния пол - факт, който скандализира фанатиците.

Несрин Абдулла е била журналист. Днес е командир на женските отряди. Участва в битката за Кобане - градът, който се превърна в символ на съпротивата срещу тероризма. Кюрдските сили за сигурност успяха да отблъснат джихадистите през януари миналата година и показаха, че "Ислямска държава" не е непобедима. Срещнах Несрин в Страсбург, където беше за да призове международната общност за подкрепа за кюрдските бойци. Но материална, а не морална. Не разбирах езика ѝ, но виждах гнева ѝ.

Несрин Абдула, командир на кюрдски отряд пешмерги: "Революцията е нещо неизбежно. Борим се за мир, за демокрация. Искаме да живеем в общество, в което има равенство и върховенство на закона. Твърде дълго време сме в ситуация на безтегловност - ние кюрдите нямаме никакви права. Искаме всички нации, които живеят в Сирия, да могат да съжителстват нормално. Това е единствената алтернатива".

На въпрос дали изпитва страх, Несрин отговаря така - няма разлика между лъв и лъвицa.

Несрин Абдула: "Жените са участвали в много революции в човешката история. Това се случва дори в Арабския свят. Но продължава да има хора, които не подкрепят това. А една революция не може да бъде успешна, ако в нея участва само половината общество. Ние сме най-силната брънка, преживели сме много ужасяващи неща. Постигнали сме и много успехи. Дали сме и много жертви, но сме освободили повече от 30 хиляди квадратни километра сирийска територия".

Близо две години, след като ИД обяви халифат, територии в Сирия и Ирак постоянно преминават ту в ръцете на групировката, ту ги освобождават. Но не териториите, а човешките истории са истинският проблем. Милиони хора са прогонени от домовете си, което доведе до най-тежката бежанска криза в съвременната ни история.

Несрин: "Може и да освободихме Кобане, но той е напълно разрушен и жителите му няма къде да се върнат. Няма инфраструктура, няма сгради - нищо няма. Ако международната общност иска да реши проблема с бежанците, трябва нещата да не остават само в сферата на добрите намерения. Най-ефективното решение на проблема е осигуряване на нормални условия за живот в Сирия. Има стотици ранени хора, които загиват, защото няма кой и къде да ги лекува".

Кюрдите казват, че "Ислямска държава" не е единствената, която ги атакува. Те са подложени на натиск и от режима в Дамаcк, и от Анкара. За тях и Асад, и Ердоган могат да бъдат определени с една дума - диктатори.

Несрин: "Турция прави всичко по силите си да ни пречи, а никой, никой не им се противопоставя. Винаги са ни смятали за свои врагове. Искам да е ясно, че нашата битка не е за отцепване на територии. Не се опитваме да делим нищо - единственото, което искаме е да живеем в мир".

Големият победител от конфликта между кюрдските сепаратисти и Анкара е "Ислямска държава". Вече няколко десетилетия кюрдите се борят за основаване на своя държава - борба, белязана от хиляди куршуми и отнети човешки животи. Казват, че са онеправдани, но също така, че светът не може повече да си затваря очите за случващото се в Близкия Изток.

Искат подкрепа - това е и целта на пътуването на Несрин, която се беше отправила към Женева за участие в свиканите от ООН преговори за мир в Сирия.

Несрин: "Ние сме най-силната опозиция в Сирия. Ние се изправяме срещу режима на Асад, както и срещу "Ислямска държава". Ние сме тези, които се борят за демокрация. Но на международно ниво, нямаме никаква подкрепа. Видно е и от това, че не бяхме поканени на разговорите в Женева. Но ние не сме приети нито от режима, нито от т.нар. опозиция, която ни игнорира и отхвърля правата ни. Нямаме представители на мирните преговори, а така няма как да се водят смислени разговори. Ние се борим за обществото, за една по-висша цел. Не сме роботи, програмирани да се борят срещу "Ислямска държава". Защо тогава никой по света не ни признава? Искаме някаква гаранция, че сирийският режим няма да ни атакува. Кой ще ни предпази, ако ни нападнат? Кой ни пази от "Ислямска държава? Никой. Многократно сме отправяли молби за военна помощ - винаги без резултат".

Пешмергите смятат, че единствения начин джихадистите да бъдат победени е не с бомби, а с реални бойни действия.

Несрин: "Оценяваме помощта на Международната коалиция и тяхната въздушна офанзива. Постигнаха много, но само по въздух няма как да бъде преборена групировка като ИД. Срещу тях трябва да се води битка по земя, защото иначе те използват цивилни хора като човешки щитове. Помощта, която ни се оказва, далеч не е достатъчна. В същото време, Турция прави всичко възможно да ни затруднява. Затварят границите, спират всякаква помощ, която ни се изпраща - храна, лекарства. Прави го както Турция, така и Асад. В Сирийски Кюрдистан, в Алепо, в Хомс, там не живеят само кюрди, живеят много хора. Всички те са под постоянна заплаха".

Бъдещето на Сирия все още е под въпрос. След два дни безплодни разговори, преговорите в Женева пропаднаха. Представителите на властта в Дамаск и опозиционните лидери не пожелаха да седнат на една маса. Официално разговорите ще бъдат подновени на 25-ти февруари. Неофициално обаче дипломатическите совалки продължават.

Позициите остават непроменени - Съединените щати и техните партньори настояват, че мир в Сирия ще има, само ако Асад падне от власт. От другата страна е Русия, която подкрепя режима в Дамаск и извършва серия въздушни удари - казва, че са срещу "Ислямска държава", но и срещу останалите опозиционни сили.

В сложния сирийски пъзел са и кюрдските бунтовници. Те са на първа линия на фронта, мотивирани от своята собствена битка. И макар да се хвърлят в боя, остават извън масата на преговорите. Там - в Сирия, е и "Ислямска държава" - заплахата, която отдавна спря да бъде невидима. Джихадистите вярват, че ако ги убие жена, няма да отидат в рая, но освен да всяват страх сред терористите и да се борят за правата на кюрдите, жените пешмерга най-вече са символ на равенството в регион, в който нежният пол е считан за по-слабата част на човечеството.