Репортерски поглед: Мъчителното отваряне на досиетата

Промяната през 1989-та. Прокламирана като падане на стени - Берлинската, между Изтока и Запада, между старото и новото. Но едни стени не паднаха лесно - тези на бившите тайни служби.

Сега, от дистанцията на близо 3 десетилетия, за някои разсекретяването на досиетата е било цивилизационен избор, условие да бъдем истински европейци. За други обаче разкриването на архивите е предателство спрямо националната сигурност.

Съмненията, че напредъкът на редица успели хора у нас след промените се дължи на обвързаността им с Държавна сигурност, останаха през целия преход.

Евтим Костадинов - председател на КРДОПБГДСРСБНА: Знаете, че се появи и терминът "асансьор", който всъщност издига вертикално определени кадри, които са сътрудничили на тези служби.

Въпросът за досиетата е поставен още на Кръглата маса, както и по време на 7-ото Велико народно събрание, когато се прави комисия с председател Георги Тамбуев. Преди тя да излезе с доклад през 91-ва година във в. „Факс“ излизат 33 имена на депутати с название "Списък на доносниците".

През 92-ра е образувано дело за унищожаването на архиви на Държавна сигурност и о.з.генералите Атанас Семерджиев и Нанка Серкеджиева са обвинени за унищожаването на над 144 хиляди досиета. Първи опит за реално отваряне на досиета има след политическата криза през 1997 г., когато парламентът създава комисия, ръководена от вътрешния министър Богомил Бонев.

93 имена на сътрудници на Държавна сигурност попадат в списъка, но след решение на Конституционния съд в парламента са обявени 23-ма. Днес за Богомил Бонев тази тема е затворена страница. Втори опит за разкриване на архивите е направен през 2001 г., когато в закона е включено и разкриването на сътрудниците на Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската народна армия. Създадена е нова комисия, оглавена от Методи Андреев, тогава от СДС.

Методи Андреев - бивш председател на Комисията по досиетата: 2001 година започна комисията, дойде Сакскобургготски и в крайна сметка той отмени законодателството. След това Европа ни каза, че без такова законодателство не е добре да влизаме в ЕС, направихме това законодателство.

Евтим Костадинов - председател на КРДОПБГДСРСБНА: Комисията "Андреев" и в крайна сметка настоящата комисия, в която ние работим, считаме, че достигнахме един определен резултат. Законът в по-голямата си част е изпълнен, останаха още няколко ведомства, с които да довършим докрай окончателно приемането на архивните документи и да изпълним тази основна задача.

Сегашната Комисия по досиетата с председател Евтим Костадинов започна да работи заедно с приемането на България в Европейския съюз. Законът разпореди под контрола ѝ да бъдат предадени архивите на бившите служби от всички държавни институции. Комисията успя да изгради Централизиран архив в Банкя, който започна работа през февруари 2011 г.

Евтим Костадинов - председател на КРДОПБГДСРСБНА: Във времето около 296 000 лица са минали в задължителната проверка, около 15 000 лица са с установена принадлежност, около 13100 мисля, че са с обявена принадлежност. Над 14 км. и половина са архивните документи, които са събрани. Над 3 млн. са картоните в картотеката, всичко подлежи на една допълнителна обработка. Дигитализиране, подреждане, ако щете и съхранение.

Антония Топчиева - началник на отдела по комплектуване и дигитализация на архива: Системата ни за пожарогасене е една от най-модерните. Имаме датчици абсолютно навсякъде, които подават сигнал. Гасенето се осъществява с газ, която е абсолютно безвредна към мастила и към всякакъв вид хартиен носител.

Централизираният архив е гордост на председателя на Комисията по досиетата, чийто мандат изтече, но поради прекратяването тази седмица на процедурата за избор на нов шеф и нови членове, той ще продължи да оглавява Комисията до обявяването на нова процедура.

Евтим Костадинов - председател на КРДОПБГДСРСБНА: Сега основният проблем, последният, надявам се, е с прибирането на архивните документи от Военно-историческия архив във Велико Търново.

За закриването на Комисията по досиетата се обявяват от БСП, те искат на нейно място да се създаде Институт за национална памет и внесоха Законопроект за това в деловодството на Народното събрание. Тезата им - Комисията е изчерпана.

Иван Иванов - депутат от ПГ "БСП за България": 27 години са един достатъчен период, в който темата беше експлоатирана и няма нужда оттук нататък това да бъде основа на бъдещи пререкания между както самите граждани, така и политическите сили. Раните отдавна трябва да са заздравели и, повярвайте ми, тези хора, които са намесени в тази ситуация, голяма част от тях вече не са между живите. Няма нужда да бъркаме в паметта на хората.

И вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачанов се обяви за закриване на Комисията по досиетата. Павел Шопов от Атака - част от Парламентарната група на "Обединените патриоти", споделя виждането, че Комисията по досиетата се използва за геополитически натиск.

Павел Шопов - депутат от ПГ "Обединени патриоти": Аз я наричам комисия на националния мазохизъм, защото тя е един инструмент, който служи не за друго, а за да се чувстваме ние българите виновни, да се разделяме на ченгета и мишлета, да си посипваме главите с пепел, да ни бъдат вменявани вини, които са несъществуващи.

От ДПС на този етап не подкрепят закриването или преформатирането например в Институт за национална памет на Комисията по досиетата.

Хамид Хамид - депутат от ПГ на ДПС: За нас процесът не е завършил, така че тя трябва да продължи своята работа в същия вид. Едва след като всичко бъде изчистено, осветлено, тогава можем да мислим за исторически архиви и т.н.

След писмо на 33-ма общественици срещу кандидатурата на Антон Тодоров за нов председател на Комисията по досиетата и разгорещени дебати в парламента тази седмица процедурата за избор на ръководство и членове на комисията беше отменена.

Цветан Цветанов - председател на ПГ на ГЕРБ: По-справедливото и по-правилно е да отменим тази процедура и действително с всички неправителствени организации, с парламентарните групи да направим обществени обсъждания и да чуем и едната, и другата страна, и да вземем правилното решение, било то за законодателството, било то за подбора и за избора, който предстои да бъде направен.

По закон Комисията по досиетата изпълнява задълженията си до избиране на нов състав. Коя от визиите за архивите на бившите тайни служби ще надделее в бъдеще, предстои да видим.