Режисьорът Иглика Трифонова на 60 години

За разлика от миналогодишната ѝ премиера на "София филм фест", "Прокурорът, защитникът, бащата и неговия син", предстоящата – „Асансьор за пациенти“ се основава на импровизацията на актьорите. Нещо като кино-джаз, обяснява Трифонова.

Иглика Трифонова, режисьор
"Почти всички от героите ми вложиха лични неща във филма, защото формата му го позволява, и аз самата се питам дали зрителите ще познаят кое не е текст, кое не е само импровизация, а нещо лично от живота на актьорите."

Първият филма на Иглика Трифонова е „Лето господне 1990“, удостоен с първа награда на фестивал в Берлин. За 5 години следват документалните „Възможни разстояния“ „Разкази за убийства“, „Портрет на една актриса“ и „По пътя“. Първият ѝ игрален ѝ носи огромен успех - "Писмо до Америка". Прожектиран е на безброй фестивали, има дори търговски успех. Истинско признание за автора обаче е, когато двама възрастни американци след прожекция в Монреал споделят, че искат да изживеят старините си в България, при автентичните баби от филма.

Иглика Трифонова, режисьор
"За нас Ню Йорк, Щатите бяха Обетованата земя, която искахме да видим, а тези хора искаха да бъдат на мястото на бабите. Филмът беше отишъл до някъде беше свършил своята работа - така го усетих."

Иглика Трифонова е от хората, които са доволни от това, с което се занимават. Още от 10 годишна знае, че един ден ще стане кинорежисьор и наистина го реализира. Щастлива е, че снима филми и иска да продължава да го прави, поне още 27 години, макар че все още се страхува от оценката на публиката.