Русенец, осиновен в САЩ, се завърна с дарение в дома, в който е израснал

Венци идва в дом „Надежда“ на 3 години. През 1995 г., когато вече е на осем, се разрешават международните осиновявания и той намира нов дом в САЩ, в Северна Дакота. Въпреки че е забравил българския език, у него остават добрите спомени от детството и дома.

Венци Нелсън: Когато влязох в дома, веднага започнах да си спомням различни неща. Спомних си входа, коридора.

Директорът на бившия дом за деца, лишени от родителски грижи, Мария Йорданова днес е управител на дневния център за младежи с увреждания, който се помещава там. Тя споделя, че независимо от разстоянието, следи развитието и изявите на всички свои възпитаници.

Мария Йорданова, управител на дневен център за деца и младежи с увреждания в Русе: Все пак коренът си остава. Може да са заминали на другия край на света, но те имат спомени и това е най-доброто, че техните нови родители са успели да съхранят в тях българското. Нищо, че българският език не го знаят.

Оказва се, че Венци, освен детски спомени, е запазил и интереса си към музиката. Докато е в дом „Надежда“ посещава веднъж седмично курсове по солфеж. В момента той организира представления и свири на пиано на круизни кораби.Именно там се запознава и с приятелката си Ема от Англия, която е певица, и решава да сподели с нея емоциите от завръщането си в дома, в който е израснал.

Венци Нелсън: Много е сюрреалистично. Невероятно е да се върна и да видя същото пиано, което беше тук, когато бях на 6 години. Тъжно ми беше обаче да чуя как звучи и затова реших да даря ново пиано на този център.

Новото пиано вече е в България, но ще бъде доставено в дневния център, след като бъде освободено от митницата. За изненада на Венци, въпреки че е дарение, за да влезе в страната и да радва малките обитатели на центъра, за музикалния инструмент трябва да се платят още 3 000 лева.