Семейства, разделени от граници

Над 260 000 българчета са без родителски надзор, защото семействата им живеят и работят зад граница. Това са децата, които най-често стават жертви на трафик, изпадат от училище или стават част от битовата престъпност. Тревожната статистика е и поводът за европейската конференция "Семейства, разделени от граници", свикана у нас именно заради сериозните проблеми, пред които са изправени децата на емигрантите.

В Северозападна България има цели села, в които над 60% от децата, живеещи там, са поверени на грижите на баби и дядовци. Техните родители работят обикновено в Италия, Гърция или Испания. Допреди няколко години във врачанското село Лиляче има над 2000 жители, но сега са останали малко повече от половината. Заради голямата безработица местните хора масово заминават на гурбет в Европа. Бабите от Лиляче се прочуха с участието си в компютърните курсове, организирани от местното читалище. И не за да стават програмисти и IT-специалисти, а за да могат да общуват почти на живо с децата си в чужбина – да ги осведомяват за здравето и успеха в училище на внуците, които отглеждат сами.

Най-големият инвеститор у нас са емигрантите. Само през първите 7 месеца от годината 505 милиона евро са се влели в икономика ни от труда на българите зад граница. Оказва се обаче, че  именнно децата са жертва на този икономически принос.

Георги Богданов - "Национална мрежа за децата": "С това, че разполагат някои от тях с повече пари, отколкото е необходимо, купуват се такива неща, които не са много подходящи за тяхната възраст и понякога тези деца влизат в различни сфери на т.нар. битова престъпност. Това са деца много често и на трафик, тъй като обикновено трафикантите са тези, които хващат тази група деца, които са най-уязвими, а те са уязвими деца."

Според специалистите липсата на родителски контрол се отразява негативно и на възпитанието и емоционалното състояние на децата.

Георги Богданов - "Национална мрежа за децата": "Някои от тях много рано започват да правят секс, други имат много сериозни проблеми изобщо с връзката между по-старото поколение и липсата на семейна и топла грижа от страна на родителите."

Въпреки това институциите не припознават децата на емигрантите като деца в риск.

Георги Богданов - "Национална мрежа за децата": "Когато децата отиват в чужбина и се връщат, тогава тяхното изоставане в учебния план и в училище много трудна тяхната последваща интеграция и като цяло няма системно проследяване на случаите на децата, които са в транснационални семейства."

От Националната мрежа за децата виждат решението на проблема с разработването на специални образователни и социални проекти между отделните държави в Европа. Докато това обаче се приложи, Людмила от село Лиляче ще продължи да свързва деца и родители по скайпа в селската библиотека.