Ще стигнат ли каталунците до урните?

През юни 2006 г. каталунците отидоха до урните, за да подкрепят или отхвърлят предложението за разширяване на тяхната автономност - данъчна и правна, както и получаването на официален статут на нация от Испания. 73,9% от гласувалите тогава подкрепиха плана. Народната партия на Испания сезира Конституционния съд и през 2010 г. по-голямата част от плана беше обявен за противоконституционен. Това отприщи нова вълна от национализъм и движения за независимост, които доведоха и до искането за отделяне от Испания, кулминацията на което ще проследим в неделя.

Месеците, предшестващи референдума, бяха меко казано напрегнати. Испанското правителство иззе над 10 милиона бюлетини за предстоящото гласуване, 14 официални лица бяха арестувани, а множество други разследвани и заплашвани. В радио интервю тази седмица главният прокурор на страната Хосе Мануел Маса не изключи и възможността президентът на Каталуния Карлес Пучдемон да бъде арестуван. Финансови ограничения, командироване на голямо количество полицаи в региона и блокиране на интернет страници, информиращи за референдума, са само част от мерките, които властите в Мадрид взеха, за да предотвратят осъществяването на допитването.

Тези събития е силно вероятно да повлияят на резултата. Над 80% от каталунците подкрепят идеята да се изкажат по въпроса, макар и тези, които са за оставане в пределите на кралство Испания да имат превъзходство пред гражданите, които биха подкрепили отцепване на автономната област и създаване на независима държава.

Каталуния е от изключително важна за кралство Испания, което от години се бори с икономически проблеми и високи нива на безработица. В автономната област живеят около 7,5 милиона души от общо малко над 46 милиона в цяла Испания, но регионът допринася с 20% от брутния вътрешен продукт и осигурява около ¼ от износа на страната.

Каталуния се намира на стратегическо място в североизточната част на Иберийския полуостров, граничи с Франция и Средиземно море, а столицата на областта Барселона е един от най-големите туристически центрове в Европа.

Опасенията в Европа са, че случващото се в Каталуния може да отвори кутията на Пандора и за други области на Стария континент, в които от години има организирани движения за независимост, които трупат подкрепа.

Партията “Северна Лига” в Италия от години се бори за по-голямата автономност на регионите в централните и северни части на страната и е водеща политическа сила в региони като Ломбардия и Венето. С годините партията придоби и популистка антиевропейска реторика. От другата страна пък е Шотландия, чието население подкрепи оставането на Великобритания в Европейския съюз. Малко след като станаха ясни резултатите от Брекзит първият министър на Шотландия Никола Стърджън обеща втори референдум за отделяне от Кралството, след като през 2014 г. населението на района реши да остане в пределите на Обединеното кралство. Движения за независимост има и в различни части от Белгия и Франция.

И докато в Шотландия обмислят дали да не напуснат Великобритания, за да останат в Европейския съюз, в Каталуния отправят призиви към Брюксел за подкрепа и защита. Кметицата на Барселона Ада Колау се обърна към европейските институции с призив да влязат в ролята на медиатор между испанските власти и местните лидери и да не бягат от отговорност. Самата тя е против отделянето, но подкрепи провеждането на референдум.

Позицията на Европейския съюз засега е лаконична и предпазлива. Президентът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер обяви, че ако Каталуния реши да се отдели от Испания, тя трябва официално да кандидатства за приемане в ЕС. Повечето европейски лидери акцентират на това, че въпросът е вътрешен за страната, но конституцията и законите трябва да се следват, с което до известна степен подкрепят официалната позиция на Мадрид.

Все пак независимо колко гласоподаватели ще успеят да стигнат до урните в неделя, разговорите за статута на Каталуния ще продължат. Агресивното поведение на испанското правителство ще трябва в един момент да бъде изместено от диалогичност, необходима за запазване на мира и целостта на страната, доколкото това е възможно.

Казусът с Каталуния повдига въпроса за разделителната линия между свободата на самоопределяне и устоите на правото. Именно свободната и демократична парадигма на обществото и политическите системи в Европа днес помогна на автономната област въобще да заговори за автономност, а сега и независимост. По време на диктатурата на генерал Франко (1939 – 1975 г.) каталонският език е забранен във всички официални институции, а автономните органите на самоуправление разпуснати.