Ще успее ли Европа да преодолее разединението си?

На практика, декларацията комбинира в себе си част от вариантите, описани по-рано този месец в Бялата книга на Юнкер за пътищата към единна Европа. Председателят на Европейската комисия очерта пет сценария за развитието на ЕС, които варираха от връщане към идеята за единен пазар без никаква политическа интеграция до амбициозна и интензивна интеграция във всички сфери. Елементи от трите оставащи (и не толкова крайни) варианти присъстваха в Римската декларация под една или друга форма.

Приоритетите, които ЕС поставя пред себе си включват сигурни граници и борба с тероризма, просперитет и растеж на икономиката, кохезия, солидарност, равни възможности и силна външна политика. Тези цели не са нови или изненадващи. Интересни са обаче начините, които лидерите на ЕС очертават за постигането им. Включването на националните парламенти във взимането на решенията и препотвърждаване на принципа на субсидиарност (според който всички решения се взимат на възможно най-ниско ниво – местно, държавно или европейско) са отдавна установени практики, които няма да имат значителна добавена стойност в справянето с настоящите предизвикателства.

Декларацията заявява също, че ще осигури пространство за маневриране на страните членки, което съответства на идеята за Европа на различни скорости. Този сценарий е особено проблематичен за България, тъй като както тежестта на малките страни в процеса на взимане на решения, така и подкрепата, която получаваме от ЕС за кохезия, ще бъдат поставени под въпрос.

Едно от най-малко конкретните и неясни заявления в целия документ е, че „ЕС ще бъде голям по големите въпроси и малък по малките въпроси“. Границата между малките и големите въпроси в европейски контекст е повече от неясна. В комбинация с обещанието за по-прозрачни, демократични и ефективни действия от страна на Съюза, това твърдение би могло да се отнесе към сценария, който предполага Европа да прави по-малко, но да го прави по-добре.

Декларацията на европейските лидери изглежда като продукт на компромиси в момент, когато стремежът към единство в Европа трябва да бъде ясно и категорично заявен. Предложените решения и подходи не са достатъчно конкретни и подлежат на тълкуване от страна на държавите членки.

Посланието за единство, което ЕС се опита да отправи, беше допълнително помрачено от конфликта между председателя на Съвета на ЕС и бивш министър-председател на Полша Доналд Туск и управляващата в момента в Полша партия „Закон и справедливост“ около преизбирането на Туск седмици преди срещата на върха. Очакваното отсъствието на Тереза Мей, британския министър председател, от срещата на върха също внесе усещане за разединение. Хиляди граждани подкрепиха европейския проект във Варшава, Лондон и Брюксел, а в Рим, където се проведе срещата, имаше както про- така и анти-ЕС демонстрации.

В тази сложна политическа обстановка България трябва да има активна позиция като категорично застане на страната на единството в Европа. Това ще бъде още по-важно през 2018 г., когато страната ни ще бъде председател на Съвета на ЕС.

*Авторът Ива Копралева е Координатор проекти, Софийска платформа