Историята за насилие и унижение преди взрива във варненския блок

Антоанета: От колежки разбрах, че вечерта преди взрива, той си е купил алкохол. Бутилка уиски и бутилка водка. И е казал на продавачката да ми се обади и да ми каже да се прибера вкъщи, защото ще стане нещо страшно. Ако се бях прибрала, със сигурност сега щях да бъда там.

13 януари, 4 часа сутринта. Живеещите в блок 302 във варненския квартал “Владислав Варненчик” все още не знаят, че след броени минути животът им ще се преобърне, а случилото се ще остави неизлечими следи в съзнанието им.

4 часа и 20 минути, мощен взрив разтърсва квартала. Секунди по-късно пламъци обхващат апартамент на четвъртия етаж в злополучния вход 3. Огнените езици бързо плъзват нагоре. Дим и разлетели се на всички страни отломки допълват зловещата картина. Изплашени, сънени хора, все още неразбиращи какво се случва, търсят изход навън.

Иванка Демирева, съседка: Спалнята ми - натрошени стъклата. Всичко по земята. И не мога да изляза, гори. Пушеци големи. Дойдоха пожарникарите, сложиха ми там, какво ми сложиха, под ръка и двамата, и така ме свалиха.

Съсед: Детето, хубаво, че запазих самообладание и му хвърлих мокра кърпа на главата – хем да не диша пушека, хем да не гледа какво се случва, защото беше адска картинка.

Взривът отнема живота на двама души. Загива невинна жена в апартамент, съседен на взривения. Умира и Веселин Димитров, 66-годишен, бивш полицай. Именно той е главният герой в тази трагедия. Сам е взривил апартамента, за да отмъсти на жената, с която живеел на семейни начала. Дни преди взрива той споделил пред варненски информационен сайт разочарованието си, че след 20 години съвместен живот, тя го обвинява в домашно насилие и го гони от апартамента. С много мъка, но с ясното съзнание, че това не трябва да се случва на друг, жената - Антоанета, разказва:

Антоанета: Надявах се, че с течение на времето всичко ще отмине. След това се повтори, потрети. В годината ставаше 1-2 пъти, след това по 2-3, всеки месец, докато с течение на годините започна да зачестява агресията, с шамари, с бой, с удари по главата, по корема. Общо взето по цялото тяло, докато накрая вече не се издържаше.

Веселин имал пълен контрол върху живота на Антоанета. Определял дори какво да яде.

Антоанета: Преди 2 месеца, когато готвих леща, обичам да я ям със сирене. Той взе купичката и я изсипа в мивка и каза: "Пред мен няма да ядеш така леща". Когато казах, че искам да започна работа и, че трябва да се виждам с хора, той казваше: "Не е необходимо, имаш телевизия, можеш да виждаш какво става".

Заплахите били част от живота на Антоанета.

Антоанета: Заплахи и към сина ми, и към баща ми, че ще ни унищожи, ще ни обезглави.

Синът на малтретираната жена също е бит от Веселин.

Антоанета: Дори му е счупен носът. И още, и още не диша нормално.

Според психолозите, насилието оставя трайни белези в съзнанието на децата.

Анна Николова, “SOS – семейства в риск“: Едно от най-тежките последствия е този модел на поведение да бъде приет за нормален, впоследствие той да се мултиплицира.

След поредния жесток побой в средата на декември миналата година, жената подала жалба във Варненската районна прокуратура, подкрепена с медицинско свидетелство.

Антоанета: Просто наистина чашата преля. Не издържах повече и си казах, че трябва да има някакъв край и трябва да събера смелост, да се махна.

Десет дни преди взрива жената успяла тайно да се обади във фондация "SOS – семейства в риск" и да поиска помощ. Настанена е в кризисен център. Варненският районен съд реагира бързо и на 6-ти януари издава заповед за незабавна защита. Веселин Димитров е трябвало да напусне семейното жилище и да не доближава Антоанета на по-малко от 200 метра. Ден по-късно съдебното решение е изпратено до районното полицейско управление, но кварталният полицай не открива никого на адреса. Свързва се с Димитров по телефона.

Андрей Ангелов, зам.- директор на ОД на МВР Варна: Същият заявява, че не е в града, като е казал, че от негова страна няма да има проблеми относно напускането на жилището, но така и не се е случило.

Антоанета: Очаквах, че след като получи ограничителната заповед, евентуално ще си изнесе дрехите, които са негови и всичко останало ще бъде изпочупено, изпотрошено. Но такова нещо не съм очаквала.

Анна Николова, “SOS – семейства в риск“: Би следвало мярката да бъде изпълнена незабавно. Не става въпрос за период от време, което следва да бъде дадено на извършителя да организира своето напускане на жилището.

Дни преди взрива Веселин Димитров вече е подготвял пъкления си план - купува 30 литра бензин и 11 литра пропан-бутан, достатъчни да взривят апартамента. Има доказателства, че преди избухването той е местил мебели в жилището, за да се увеличи силата на ударната вълна. Димитров е бил военен, работил е в системата на МВР като охрана на обществения ред, а след това и като криминален разузнавач.

Даниел Пашов, директор на ОД на МВР-Варна: 95 година е направена проверка във връзка с получен сигнал за неправомерно получена от него сума пари, след което, след проведена проверка и дисциплинарно производство, е отстранен дисциплинарно.

Съседи на Веселин Димитров в Долни чифлик, където е родната му къща, го определиха като особняк. Не се разбирал и с роднините си.

Според психолози, мъжът е психически нестабилен и склонен към самоубийство. По всяка вероятност е изпитвал ревност към жената, с която живеел.

Елизабет Кавафян, психолог: Ревността за съжаление може да стигне до патологично състояние. А когато се стигне до това, не се знае какви биха били последиците.

Димитър Никифоров, преподавател по криминалистика: Основата са лошите взаимоотношения, породили това решение. За мен това е умишлено самоубийство. Тези две цели – унищожаването, повреждането, отмъщението, така да го наречем, и слагането край на живота, вървят успоредно.

Вследствие на взрива и последвалия пожар 18 души бяха обгазени. Сред тях 4 деца. В реанимацията на Военноморската болница във Варна е 81-на годишна жена, чийто живот все още е в опасност. Сериозни щети има в апартаментите наоколо. 5 семейства са настанени в общински жилища, останалите са при близки и роднини. И навярно ще минат месеци, докато хората успеят да възстановят домовете си.

Петранка Генова: Ние сме точно апартамента под взрива. Всичко е мокро, всичко е унищожено. Почти всичко сме изхвърлили на 80% от мебелите и техниката.

Насред това опустошение неминуемо стои въпросът можеше ли трагедията да бъде предотвратена? Навярно да, ако малтретираната жена е потърсила помощ много по-рано. Със сигурност психолозите щяха да разпознаят сигналите за потенциална опасност. 52-годишната Антоанета обаче се е страхувала и никога не е търсила съдействие от полицията през всичките 20 години съвместен живот с Веселин Димитров. Пък и той самият е работил в полицията

Антоанета: Успя да ме изолира и нямаше възможност на кого да се оплача. Нямах подкрепа от никого. Просто бях сама.

Анна Николова, “SOS – семейства в риск“: Тя не е подавала сигнал, което се вписва в поведението на жертвата на домашно насилие, която търпи, която се срамува и същевременно се надява, че следващия път той ще си е взел бележка и поведението му ще бъде променено.

Съседите също са чували и са се досещали какво се случва в жилището на Веселин Димитров, но са мълчали и не са сигнализирали в полицията.

Антоанета: Всеки се свива в черупката си и казва: "Това не е наш проблем". И си мисля, че ако беше пусната силна музика, щяха да се обадят в полицията, но когато има семеен скандал, никой не се обажда.

Красимира Анастасова, адвокат на Антоанета: Всеки, който стане свидетел на някакво насилие, трябва да вземе мерки и да каже, че не е съгласен за това. Да подпомогне жертвата, да я насочи към институции.

Случаите на домашно насилие се увеличават. През 2019-та подкрепа от "SOS - семейства в риск" са поискали 280 жени. Толкова са и образуваните дела за защита във Варненския районен съд. 43 повече в сравнение с предходната година.

Анна Николова, “SOS – семейства в риск“: Пострадалите лица бих искала да насърча да докладват за тези случаи, за да се вземат мерки тогава, когато не е станало твърде късно.

Антоанета застана пред камерата ни, за да може да я чуят повече жени, които търпят и не намират сили да се противопоставят.

Антоанета: Да бъдат по-смели. Да не крият това, което им се случва. Има кой да им помогне.

Въпрос: Как ще продължите живота си оттук нататък?

Антоанета: Започвам отначало. Надявам се, по-добро. Чувствам се по-свободна. Дори не усещам студа. Приятно е да излезеш навън, след като с години си бил затворен между четири стени. Приятно е да видиш слънцето.

Мълчанието, когато става дума за домашно насилие, поради страх, отчуждение, безразличие - струва скъпо и подхранва агресията на насилника. Често цената е невинен човешки живот, а дали се замисляме, че отговорността е на всички.