Стъпки по пътя към еврозоната

Трупането на такава подкрепа, особено от страни като Франция, е важно, защото крайното решение е политическо. Съветът на ЕС решава дали една държава е готова да се присъедини към еврозоната. Съветът обаче приема такова решение, след като получи предложение от Еврокомисията, препоръка от държавите членки от еврозоната, задължително след консултации с Европейския парламент и обсъждания в Европейския съвет. Накрая окончателното решение се взима от всички държави - членки на ЕС.

За да се стигне дотам обаче, съответната държава трябва да докаже, че отговаря на критериите за конвергенция. С други думи дали страната е готова да приеме еврото и дали присъединяването ѝ към еврозоната няма да доведе до рискове за икономиката на самата държава членка или на еврозоната като цяло.

Критериите са следните:

1. Ценова стабилност

Размерът на инфлацията не може да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта размера на инфлацията на 3-те държави членки с най-добри показатели.

2. Стабилни и устойчиви публични финанси

Държавният дефицит не може да бъде по-висок от 3% от БВП. Държавният дълг не може да надвишава 60% от БВП.

3. Стабилност на валутните курсове

Страната кандидат трябва да участва във валутния механизъм (ERM II) в продължение на най-малко 2 години без сериозни отклонения от централния курс на ERM II и без да е осъществено девалвиране на двустранния централен курс на нейната валута спрямо еврото през същия период.

4. Дългосрочни лихвени проценти

Дългосрочният лихвен процент не трябва да бъде по-висок от 2 процентни пункта над размера в 3-те държави членки с най-добри показатели в областта на ценовата стабилност.

Освен това кандидатите трябва да адаптират националните си закони.

Много важен момент от тези критерии е именно точка три. Валутният механизъм или ERM II гарантира, че колебанията на обменния курс между еврото и другите валути в ЕС не нарушават икономическата стабилност в рамките на единния пазар: договореният обменен курс на валутата на държава, която не членува в еврозоната, е фиксиран спрямо еврото и след това може да варира само в рамките на 15% над или под този съгласуван централен обменен курс.

ERM II е т.нар. „чакалня за еврозоната”, която всъщност е целта на настоящото правителство.

Именно на това наблегна по време на посещението си у нас по-рано този месец Валдис Домбровскис, заместник-председател на ЕК за еврото и социалния диалог. По думите му: „2,9% е ръстът на икономиката на България за последната година, което е доста над средното ниво за ЕС, а прогнозата за следващата година също е висока. Ускорението, което България е набрала, е много добро, защото ще доведе до повишаване на стандарта на живот, работната заплата и пенсиите".

Основни дисбаланси за българската икономика, посочени от Брюксел, са високият корпоративен дълг, пазарът на труда, събираемостта на дълговете. Все още пред България стоят много големи структурни промени, страната трябва да разреши и някои предизвикателства в областта на финансовия сектор и застраховането. Резервите към България са по отношение на реалната конвергенция. Това е критерият, по който все още сме далеч, защото ни е необходим по-висок процент на сближаване.

„Повечето държави, които се присъединиха към еврозоната в последните години, са го направили при съотношение на БВП на глава от населението към средния за Европа, някъде около 70%, а ние, за съжаление, сме някъде на около 48% - 49%" - обясни финансовият министър Владислав Горанов.

Литва е последната държава, която се присъедини към еврозоната. Това се случи на 1 януари 2015 г. и така тя стана 19-ата държава членка.