"ПЛЮС ТОВА": Свобода и медии

"Спотлайт" - американският филм, който освен, че получи 9 награди, включително "Оскар" за най-добър филм, направи публично достояние работата на едноименния разследващ отдел на вестник "Бостън глоуб". Разследващото звено, което разнищва скандални, но обществено значими истории, съществува вече четвърто десетилетие. Работата по едно разследване понякога отнема година.

Христофор Караджов, журналист: След филма "Спотлайт", който излезе наскоро, "Бостън глоуб" си увеличиха двойно броя на репортерите, които са в този отдел "Спотлайт". Трудно е, скъпо е, обаче те смятат, че това е важно за тях. И издателите смятат, че е важно. Намират пари и ги издържат. Младите журналисти, които тръгват в професията, имат модел, който да следват. Кой е моделът в България? Кой е страхотният разследващ вестник в България, към който да речем някакви млади журналисти могат да се насочат или да речем поне да гледат натам.

Сега преподавател по журналистика в Калифорнийския държавен университет в Лонг Бийч, Христофор Караджов е сред преките свидетели и участници в създаването на новата българска журналистика преди 25 години - вестник "24 часа", после "Стандарт", списание "Сега".

Христофор Караджов, журналист: Това, което се случи - че просто медиите започнаха да търсят наистина някакви новини. Това в крайната си форма изби в някакви сензации, в раздухване на жълти неща, но в основата си беше желанието да се търсят новини, факти и събития и да се дават на читателя.

Имаш ли някоя незабравима за теб история?

Христофор Караджов: Истории много, грехове също. Аз примерно заедно с един колега бяха дежурен редактор, когато се пусна партийната книжка на Софиянски, когато Петьо Блъсков донесе този компромат. Естествено не съм имал никаква власт и нищо не съм можел да направя, но дето се вика, съм бил там и съм видял как се донася и пуска безкритично, без проверка. То беше пуснато с определена цел нали - това е ясно, по време на кампанията за кмет на София.

За четвърт век България преживя много трансформации. Четвъртата власт - също - фалити, укрупняване, нови медийни групи, телевизии, онлайн - платформи. Но в класацията на международната организация "Репортери без граници" по свобода на медиите България все се свлича надолу - през 2015 г. до... 106-о място или последна от всички в Европейския съюз.

Христофор Караджов: Има два фактора. Първият е за мен огромната липса на професионализъм. Хората, които са професионалисти и които са качествени журналисти и за които може да се каже, че разбират от това, което правят и го правят с желание и с усилия, те са останали много малко. Но другото, което ме притеснява повече е деморализацията на медиите и желанието на толкова много хора просто да се предадат и да се продават. Пълна джумбрулизация, това наблюдавам. Няма желание да се бориш, да го правиш както трябва по някакви стандарти, да се съпротивляваш на това, което се случва, на натиска от власт, политически партии, икономически интереси. Мисля, че причините са много. Голяма част от тях са от чисто икономическо естество. Просто не се намериха модели, които да издържат качествената журналистика, защото качествената журналистика е скъпа журналистика. Липса може би и на дългогодишна традиция в качествената журналистика.

В Бостън едно от големите разкрития на екипа на "Спотлайт", което вдъхнови и филма, е разкритието за масово малтретиране и блудство с деца от католически свещеници. Журналистите се заемат с историята, въпреки натиска от власт, съд, църква.

- "Мисля, че това може да остане между нас си, докато не стигнем до общо мнение"
- "Затова ли сме тук? За да сме на общо мнение?"

Христофор Караджов, журналист: Има изключения, разбира се, особено сега с масовото навлизане на социалните медии и всякакви платформи, които са много идеологизирани, но го има и другото. Има го баланса, има го примера на другия вид журналистика.

Както и да се променят медиите, Христофор Караджов преподава на студентите си правила, за които казва, че никога няма да си отидат от професията.

Христофор Караджов: Едно от главните качества, които да речем работодателите търсят и ние се опитваме да култивираме у нашите студенти, е точно умението да отсееш фактите, тези факти, които са ясни, които са сигурни, от спекулацията, от мнението и от интерпретацията и като го направиш това, да разкажеш историята по някакъв убедителен начин, по начин, който тя да направи впечатление.

Едва ли някой ще оспори това.