Начало
назад
Тротоарите - този български Еверест
Банално е да напиша, че навън е зима и има много сняг. Моята изненада от тазгодишната обстановка дойде от факта, че уличните платна, някои от които току-що ремонтирани и пуснати за движение, се превърнаха в пешеходни зони. В тънки нишки хората се вият по шосетата в опитите си да стигнат до спирка на автобус, метро или до дома си. С риск да бъдат незабелязани или ударени от колите, които също не са много уверени в снега. Това видяха репортерите на БНТ 2 в София, Варна, Пловдив, Русе, Благоевград. Това виждат и преживяват всеки ден всички, които излизат на улицата, независимо в кой град или село се намират.
Ако в почистването на основните пътища и улици вече се забелязват добри практики, тротоарите и този път си остават непокорим Еверест за местните власти. Засега не сме открили добър опит в някое населено място. Има такива, обаче в по-снежните европейски държави – Австрия, Швейцария…
Защо местната власт не се справя да осигури почистени тротоари. Няма подходяща малка техника, дели отговорността със собствениците на сградите, няма пари, пропуск в договорите за почистване, не знае как? Въпросите на журналистите са много. Отговорите засега се ограничават до прехвърляне на топката към собствениците на сгради. Не всички от тях са се научили, че тротоарите им принадлежат, когато става дума за изчистване на снега.
А ефективен ли е контролът, налагат ли се глоби и ако да – събират ли се те?
Тези дни се прокрадна информация за 100-200 наложени глоби за София, а колко са неналожените. И кой трябва да се погрижи за тротоарите „без собственици“. При ремонта на почти всички големи булеварди в София, поръчката включваше и изграждане на тротоари. Широки, оградени с парапети са те покрай ново изградения булевард „Черни връх“, южната дъга на околовръстното шосе, бул.“Яворов“. Широки, но абсолютно неизползваеми тези дни. Затрупани са в бяло, защото на много места те са „ничии тротоари“ – пред свободни парцели, горички, запустели къщи.
Излиза, че веднъж общината или държавата дават пари за изграждането на тротоарите, но когато трябва те да се поддържат – съответната власт не ги припознава като свой ангажимент. И иска гражданите да ги осиновят и да се грижат за тях.
Дали няма нещо неправилно в правилата за тротоарната собственост и нейното почистване?
Сигурно във всяка община има специалисти, които могат да напишат алгоритъм за почистване на тротоарите, сигурно подобни практики вече са открити в по-напредналите държави и просто могат да се копират. Но, видимо нищо не се прави, а хората вече са изтикани на уличните платна.
Чистите тротоари се губят в пинг понга между градските инспекторати и гражданите.
В Пловдив имало практика проверяващите да се обаждат на собствениците на магазини или заведения и да ги предупреждават, че идват да контролират. Тогава съответните тротоари бързо били почиствани. Това може да е добра общинска хитрост, но ако няма работещи и ясно формулирани правила с неоспорими задължения и отговорности за всички страни, правото ни на ходене по тротоарите ще бъде безнадеждно нарушено през зимата.
Няма значение, че тези дни количествата сняг са наистина големи, че студът отдавна не се е задържал за толкова дни. Непочистените тротоари са били тема за критика към местните власти и при 5 см покривка и при по-топли зими.
Може би при определянето на следващите носители на наградата „кмет на годината“, трябва да има критерии „кмет, успял да организира почистването на тротоарите от снега“. Успехът на такъв кмет ще е равносилен на покоряване на Еверест.
