В очакване на новото име

Но и това, което се случва, като сюжет става отвсякъде. Дебатите започнаха на 9 януари, в сряда. Не вярвах още същият ден депутатите да се напънат и да приемат пакета от четири промени в основния закон на държавата, най-важната от които е новото име Република Северна Македония. Всъщност, започнаха както винаги в подобни случаи - с отлагане на началото на заседанието - първо в един час, после – в друг, накрая председателят Талат Джафери удари звънеца и обяви, че сесията продължава на следващия ден, четвъртък, 10 януари.

Но тя така и не започна въобще - първо отложиха началото ѝ с два часа, после още с два, накрая казаха - ами, хайде да се разотидем и да се съберем утре. Това „утре” е петък, 11 януари. Когато пак ще чакаме заседанието да почне и дебатът около конституционните промени да се развихри с пълна сила. Ако въобще почне, де...

Според македонската конституция, при тази последва фаза на процедурата за въпросните промени в основния закон, дебатът може да продължи десет дни, но не повече. След това, но може и по-рано, трябва да се проведе гласуването. За да бъдат приети промените, значи, и новото име на държавата, са необходими най-малко 80 гласа от всичко 120. Бих казал, проклетите две трети от общия състав на парламента. Защото и сега, както през октомври в началото на процедурата, те не достигат на вносителя, премиера Зоран Заев. Тогава той „мина” на косъм, но сега нещата са по-сериозни, май.

И това е основната причина пратениците да се разкатават из коридорите на Събранието в Скопие, да пият кафе, да си обменят клюки за прекарването на новогодишните и коледни празници, но да не започват работа.

Два гласа, внимавайте- само някакви си два гласа, не достигат на Заев да седне на „кота 80” и спокойно да проследи дебата, пък после и гласуването. И никак няма да сте изненадани, ако ви кажа, че тези два гласа, които не достигат, са на албански депутати. Те са от Движението Беса на Билал Касами.

Ще попитате обаче - чакайте, нали Беса влезе в Събранието на изборите на 11 декември 2017 г. с петима пратеници и то при първото си участие в парламентарни избори. Тогава този успех бе приет като истинска изненада, защото Беса беше още в детските си години след раждането си само преди няколко месеца. Още тогава имаше съмнения, които с течение на времето се потвърждаваха все повече, че създаването на нова политическа формация в албанския етнически корпус в Македония е вдъхновено и финансово подкрепено от Анкара.

Анкара или не, Беса бе приета предимно от младите албанци като нещо ново сред традиционните им партии в страната. Гласувайки за нейните кандидати, привържениците на Беса дадоха знак, че не приемат и че са готови да отхвърлят „апаратния монополизъм” на най-голямата политическа сила на албанците - Демократичният съюз за интеграция на бившия бунтовнически лидер от лятото на 2001 г. Али Ахмети, коалиционен партньор на Заев в правителството.

Е, ама това, че Беса е нова и перспективна формация съвсем не означаваше, че тя е стабилна и монолитна. Много скоро центробежни течения вътре в движението доведоха до подялба на Касами с един от неговите заместници - Африм Гаши. Гаши взе трима от петимата депутати на Беса, а основателят на Движението Касами - двама. А в политическата лексика, когато искаш да кажеш, че става дума за Беса, винаги уточняваш - Беса на Гаши, Беса на Касами.

И сега Беса на Касами не дава своите двама депутати, от които той самият е единият, да подкрепят промените, защото има нови искания към някои текстове от преамбюла на Конституцията. Всички опити на Заев да ги кандърдиса да преглътнат промените в този им вид, досега удрят на камък. Премиерът дава сигнали, че е готов да отстъпи, макар и частично, но пък получи открита закана от онези осем депутати, които бяха в опозицията, но гласуваха за старта на процедурата през октомври. След като бяха изключени от своята ВМРО-ДПМНЕ, те създадоха група на независими депутати в парламента.

Заканата си бе чисто и просто ултиматум - отстъпиш ли на онези от Беса, губиш нашите осем гласа. Осем срещу два, общо десет, които са крайно нужни затова, че без тях няма приемане на промените, няма Република Северна Македония, няма ратификация на Договора в гръцкия парламент, което също виси на кантар, та се налага сега канцлерът Ангела Меркел да отиде в Атина и да убеждава управляващи и опозиция да не си играят на патриоти повече, отколкото са. И след всичко това - за Македония няма НАТО, няма Европейски съюз.

А иначе исканията за поправки от страна на Беса не са тайна. На пръв поглед изглеждат простички, но удрят върху позицията на Заев, която той не пропуска да спомене във всяко свое публично изказване, че с Договора с Гърция, значи, и с въпросните конституционни промени, е защитил „всичко македонско - език, история, идентичност”.

Вместо „македонско гражданство” от Беса искат „гражданство на Република Северна Македония”. Вместо „защита на македонската диаспора зад граница” искат „защита на диаспората на РСМ зад граница”, нещо такова. Те са албанци и не искат да бъдат наричани „македонци”, въпреки, или по-точно, тъкмо защото живеят в Република Северна Македония. Заев може и да преглътне това, след като направи толкова компромиси, но онези осемте - едва ли. Поне така заявиха...

Най-лесно май е на пратениците от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. Те отказаха да влязат в залата, смесиха се с протестиращите отпред пред сградата, държат речи, сипят закани за предателство и какво ли не още. Снеха отговорността от себе си, както се казва.

Някога обаче ще им се върне.

И сега, какво? Нищо - просто чакаме.