Начало
назад
В „Още от деня“: Как да се изучава комунизмът в учебниците по история?
В студиото на „Още от деня“ журналистът от БНР Петър Волгин и историкът от Нов български университет доц. д-р Лъчезар Стоянов дискутираха как ще бъде изучаван комунизмът от учениците и как ще бъде представен периода на комунистическа власт в България в учебниците.Петър Волгин изрази опасението, че епохата на комунизма ще бъде представена еднозначно, като направи забележката, че лично познава отрицателните страни на комунистическия режим, докато доц. Стоянов увери, че програмата предоставя рамка за изучаването на комунизма по възможно най-обективен начин в синхрон с европейските ценности и разбирания.
Според Лъчезар Стоянов новият учебен план предполага изучаването на история два пъти. Според него новият прочит на комунизма е в синхрон с европейските ценности, които осъждат комунизма и неговия режим.
Петър Волгин отбеляза, че е важно децата да се учат на всичко - както на лошите, така и на добрите страни на епохата. Журналистът подчерта, че в гимназията и казармата лично е усетил репресията на комунизма, но това не означава, че трябва да се отхвърлят постиженията на това време като ниската престъпност и мащабното строителство, наред с други. Лъчезар Стоянов отбеляза, че наистина се изучава всичко. Той продължи, че досега в програмата по история е имало огромни фактологични дупки, заради стремежа към „деполитизация“.
;Според Петър Волгин в момента се неглежира всяка една гледна точка, която не влиза в статуквото, което по думите му е „дясно“.
Петър Волгин, журналист от БНР: Ще се повтори изучаването на българската история, както го учихме ние, само че с обратен знак. Сега ще се каже, че всичко преди 44-а година е било прекрасно и цветущо, но са дошли едни лоши комунисти и тогава е станало нещо отвратително и е настанал мрак в българското общество.
Доц. Стоянов обяви подобна теза като „говорене наизуст“. Според него програмата дава рамка, а авторите на учебниците имат свобода на интерпретация.
доц.д-р Лъчезар Стоянов, историк, НБУ: В програмата има няколко неща, които дават възможност да се отбележат българските постижения. Да дадат примери за постижения на творци, художници, учени, които са допринесли за европейската култура. Има една точка, която посочва унификацията на бита на българите - иновациите, които промениха българския бит. Това е рамката, по която се пише.
„Болката е, че се промени парадигмата на деполитизирана програма“, завърши Стоянов, като отбеляза, че 30 години са достатъчно време да се преосмисли режимът.
Петър Волгин изрази надеждата, че програмата наистина ще бъде безпристрастна.
