Вим Вендерс пред БНТ за "Папа Франциск: Човек на думата си"

Г- Н Вендерс, как започна тази история? Поканиха ви от Ватикана, но защо казахте "да" и защо Вие сте избраният?

Не беше точно Ватиканът - беше секретарят по комуникациите - новооткрита служба, създадена от папа Франциск. Получих писмо от секретаря по комуникациите - монсеньор Вигано с молба - може ли да поговорим евентуално за филм с папа Франциск. Беше луксозен плик с великолепни марки от Ватикана. Аз отговорих - да, ще дойда и нека да говорим. Бях любопитен. Като режисьор никога не ми е минавало през ума, че е възможно да направя филм с папата! И така отидох, говорихме и се оказа, че той е учил кино, дори е ръководел клуб за киномани като млад свещеник. Попитах го - колко писма изпратихте. Той каза - само едно - на вас. Искахме първо Вас да поканим. Защо мен? Той каза - заради "Криле на желанието". Твърде завоалиран отговор. Но за мен беше достатъчен. Обясних, че мога да направя филма, само ако е напълно независим, ако не е финансиран от Ватикана, защото това би бил пропаганден филм, както и че аз ще имам думата за последната редакция, без те да се месят. Той каза: „Точно това щях да Ви предложа. Вие ще сте независим продуцент, ще го снимате, ще направим всичко, за да Ви помогнем, ще имате достъп до архивите и ще направите филм, какъвто Вие искате“. Написах концепция след няколко месеца - не за филм ЗА папата, а за филм С папа Франциск. Не исках това да е биографичен филм, той е твърде скромен човек и не би искал да бъде в центъра. Исках филма да е за това, което той отстоява, за неговия поглед към състоянието,в което се намира светът.

Бихте ли описали процеса на снимане в една толкова необикновена ситуация?

Да, необичайна е. Осъзнах, че ще седя лице в лице с папа Франциск. Казаха ми - имате колкото време искате. Така че имах по два часа четири сутрини седмично, за да седя и да си говоря с него. Разбира се, това е невероятна привилегия. Мислейки за това, че ще седя с папата и ще си говорим, осъзнах, че именно това е нещото, което искам да предам на зрителите. Тази привилегия - да бъдеш очи в очи с него, така както сме ние с вас сега. Мислех си - ако има камера, която ни снима двамата, това би било почти грях, защото исках да предам именно тази ситуация. Затова измислих начин папа Франциск да гледа право в камерата, не в мен, в аутокю. Но там, разбера се, той не виждаше своите отговори, а виждаше моето лице. И така говореше директно към камерата. И така говореше на всеки, който гледа филма, говореше направо на тях. Това беше намерението ми - да не запазя тази привилегия само за себе си, а да я споделя със зрителите.

Папата кара хората да се смеят, кара ги да плачат, дори и през камерата във Вашия филм, можеш да се почувстваш свързан с него. Как го прави?

Той има огромна дарба да общува. Много е сърдечен и има тази способност наистина да говори на всеки. Той беше много концентриран. Когато говореше с мен, нямаше телефон, нямаше секретар, нито друг, който да си гледа часовника, той мислеше изцяло за филма, беше напълно посветен на това. готов да отговори на всеки въпрос, не избяга от нито един въпрос. Беше много забавен, откровен. Им невероятен маниер на говорене. Говори с прости думи и дори сложните неща казва по прост начин, така че всеки да го разбере. Веднъж го попитах - как го правите, когато сте пред хиляди хора, дори стотици хиляди хора на голям площад или когато се движите сред голямо множество. И той каза - това е най-големият ми проблем - да се изправям пред хората. Виждали ли сте това, което виждам аз? Отвърнах - да, виждал съм го. От кадрите личи, че когато е пред множество хора, той гледа само към хора с мобилни телефони. Всеки държи таблета или телефона си. Каза ми: „Старая се да открия малцината, които не гледат към телефоните си, а директно към мен. Имам нужда от очи, имам нужда да срещна поглед. Ние направихме този филм очи в очи."

Дали той отправя едни и същи послания, когато е пред огромни тълпи и сред тишината и уединението на Ватикана?

Той е йезуит. Много свободомислещ човек, много напредничав в мисленето си. говори спонтанно, интелигентно, с огромни познания, на базата на задълбочени проучвания по всякакви въпроси - като климата, например. Изключително интелигентен оратор. Няма мнение за всичко, изразява само свои дълбоки вътрешни убеждения. Наистина е много истински. Не променя мнението си според хората. Но може да говори на младите с различен тон, на политиците - по различен начин. Но не променя мнението си. Винаги остава самия себе си. Но а мен и за филма беше много важен изборът му на това име - Франциск. Аз съм роден и израснах като католическо момче и за мен Свети Франциск беше голям герой. Като момче единственият светец, когото знаех по име, беше Свети Франциск. Знаех, че е говорил на птиците, че наричал дърветата свои братя, и имал специална връзка с природата. Папа Франциск е първият папа в историята на църквата, които приема това име и това го прави бунтовник в църквата по това време. Исках да посветя филма и на причината да избере това име. Това име е толкова задължаващо. Име на човек, за когото хората са наистина равни, изпитващ солидарност с бедните и отхвърлените, първият еколог в историята, първият, осъзнал, че нещо не е наред във връзката ни с природата. Удивителен борец за мир между религиите. Преди 800 години Свети Франциск отива в Египет - центърът на мюсюлманския свят, да говори с властите да спрат продължаващите векове кървави борби между християни и мюсюлмани, кръстоносните походи. Рискувал е живота си за това. Папа Франциск взема всички тези теми от Свети Франциск.

Това ли е едно от най-силните му послания: „Не сте сами!“ - към бежанците, бедните, изоставените, забравените?

Това е най-важното му послание. То идва от сърцето му. Дори хора,които не са католици, или християни усещат неговата искреност и разбират, че когато говори за равенство и за това, че всички сме братя и сестри той наистина го вярва, не са само думи. Полиците отдавна са изоставили този подход. Дори в нашата конституция се казва, че всички хора са създадени равни. Обединените нации преди 70 години формулираха правата на човека - всички хора са създадени равни. Но ние не се държим по този начин. И папа Франциск е единственият в наши дни от всички световни лидери, който ни напомня факта, че всички хора навсякъде по света са равни. Няма бежанци, всички ние сме бежанци, казва той. Самият той е израснал като имигрант в Аржентина. Така че знае какво значи това.

Както казахте, той е един от най-влиятелните лидери в света. Ако го сравните с политическите лидери, какво виждате?

Когато започнахме филма през 2014 г., все още имаше политически лидери в света, достойни за уважение. Днес изглежда сякаш той е почти единственият останал с морален компас, който има правото да говори за нещата, за които той говори. Той живее това, което проповядва. Изглежда, че е единственият, към когото хората се обръщат, дори хора, които не са християни. Той не се обръща към католиците. И дори когато започнахме аз му казах - не правя филм за католиците, правя филм за всички, защото ми се струва, че искате да говорите на всички. И той каза - именно! Искам да говоря на всички, не само вярващи, но и от всички други религии, и атеисти, защото Бог обича всички и трябва да говоря с всички. В сегашния момент имам усещането, че той е единственият световен лидер, когото можем да уважаваме. Почти единственият."

Времето, прекарано с него, промени ли Ви, промени ли нещо във възгледите Ви и начина Ви на живот?

Бях толкова впечатлен от неговата честност и кураж. Нужен е кураж, за да защитаваш пред световните лидери идея, че всички сме равни, че търговията с оръжие и печеленото на пари от войни е ужасяващо нещо, за което всички страни са отговорни. Нужен е кураж да отстояваш позициите, които той отстоява. Той е необикновено смел, но винаги пълен с невероятен оптимизъм. Винаги с тази неподправена позитивна енергия. Седях лице в лице с него толкова дълго - в продължение на две години и това се предаде и на мен. Аз съм роден оптимист, но в края на този филм станах още по-голям. Той ми предаде вълната си оптимизъм."

Ако трябва да го опишете с една дума , коя ще е тя - любов, надежда....

Той е преливащ от любов човек. Това е най-точното определение за него. И посланията му са изпълнени с надежда. Вижда и осъзнава много тъжни неща - за състоянието на климата, за начина, по който експлоатираме планетата, за начина, по който бежанците са изоставени в безпомощно състояние, за увеличаващата се бездна между бедните и богатите. Някои от неговите послания са твърде прями и дори брутални. Но вярва, че можем да се справим, че можем да решим този проблем. Той наистина има изпълнен с надежда поглед към света.