Юноши обсъждат със свои връстници проблемите на обществото и предлагат решения. Искат само гласът им да бъде чут от възрастните. Това става в клубове на УНИЦЕФ в училищата.
Не всеки е готов да чуе мнението на един младеж на 16 години например. Защото все още всички го възприемат като дете или по-зле - като проблем. А те имат какво да ни кажат. Затова организират клубове и работилници в училища из цялата страна. За сега само 15, но амбицията е да има такива навсякъде.
Жаклин Цочева - УНИЦЕФ: Нуждата от такива клубове беше идентифицирана, благодарение на едно изследване, което направихме заедно с БНТ - "Моят глас е важен", в което близо 7000 момичета и момчета от цяла България изразиха своето мнение по ключови теми, които ги вълнуват - една от тях беше, че имат нужда от това да общуват по-добре заедно, извън дигиталната среда.
Там те - юношите говорят за проблемите и възможностите пред младите,а своята работа в клубовете заснемат като филмчета с послания.
Лидия Сугерова - ученичка в 12 клас: Тази година например работихме по теми, които са свързани точно с агресията, с дискриминацията, с това децата да нямат глас, например когато става въпрос за здравеопазване. Ето такива важни неща, които всъщност хората мислят, че засягат главно възрастните хора.
Именно младежите между 10 и 19 години са по-склонни към поемането на рискове и към пристрастяването към добри или лоши навици и то докато търсят своя начин за самоутвърждаване. За да обсъдят тези тенденции от УНИЦЕФ ще дадат среща на юношите и родителите, на учителите и експертите.
Жаклин Цочева - УНИЦЕФ: Искаме да поставим младежите в центъра на диалога, да променим говоренето за тях и да ги поставим в центъра на държавните политики.
Лидия Сугерова - ученичка в 12 клас: Моето послание е това, че трябва децата наистина да бъдат чути, защото всички имаме какво да кажем.