За тази визита на Ципрас в Скопие ще се говори дълго

И гостът - Алексис Ципрас, и неговият домакин - македонският премиер Зоран Заев не спряха да спрягат прилагателното „историческо“ за визитата, вероятно надявайки се някой да отбележи и тяхното пряко участие в нея. Нали и двамата са номинирани за Нобеловата премия за мир за тази година, при това от няколко посоки. И двамата, може би несъзнателно, се държат като филмови герои, чакайки овации от публиката и още повече, да бъдат определени като носители на високото отличие.

Заев дори си направи труда да направи съвместно селфи с Ципрас на площадката пред бутафорната опаковка от стиропор на сградата на македонското правителство. Овациите на закъсняха - строените в редица министри като възпитани и дресирани статисти ръкопляскаха на двамата премиери, усмихнати и радости. Ах, колко са близки, ах, как се радват, че се виждат, ах, какви перспективи разкрива това…

Докато Заев снимаше с мобилния си телефон, местните, пък и гръцките медии се питаха къде в редицата е най-важният министър от кабинета на македонския премиер. Министърът на външните работи Никола Димитров, подписал Договора с Гърция от Преспа, не се виждаше там. А тъкмо той изнесе основната битка заедно със своя гръцки колега Никос Козияс в разчистването на ситуацията около Договора.

Двамата бяха тези, които край брега на Преспанското езеро сложиха подписите си под документа. После Козияс напусна кабинета на Ципрас, та това стана основа за предположения, че и времето на Никола Димитров като министър в правителството на Заев изтича. Може и да се е разсърдил, че не беше номиниран като кандидат на управляващите за президент, въпреки че отговаря на всички условия, които конституцията и ситуацията след Георге Иванов изисква. А, и ако Димитров бъде сменени или напусне, това щяло напълно да отговаря на срамната политическа традиция, в която всеки успешен министър е обречен пръв да бъде отстранен…

Спокойно бе, няма нищо странно, Никола Димитров е във Вашингтон на честването на 70-тата годишнина от създаването на НАТО. Всички негови колеги са там, пък и визитата край Потомак е планирана преди още да стане ясно, че Ципрас на 2 април ще направи първата за гръцки премиер официална визита в Скопие…

И нова спекулация, Никола е във Вашингтон, защото си урежда да бъде следващият посланик на Северна Македония в Съединените щати. Което пък потвърждава всичко казано по-горе.

Преди време, когато Преспанският договор бе подписан, казахме, че чрез него Гърция е получила положителен отговор на всички свои претенции към северния си съсед. Всичко, което поиска, ѝ се даде. Сегашната визита на Ципрас не само потвърди това, но и даде основание на доста от медиите в Атина да кажат с чувство на задоволство и „изпълнен дълг“ - Гърция превзе Северна Македония. И политически, и дипломатически, и стопански, и военно. Какво друго остава - може би културно, но там сръбската матрица остава непокътната.

И най-интересното, без да бъде изненадващо е, че в Скопие нямат нищо против това, дори доволно потриват ръце. Не съм забелязал подобно и открито изразено задоволство у Заев и неговите министри, когато подписваха с България подобни двустранни спогодби, или когато организираха съвместно заседание на двата кабинета.

При разговорите на Ципрас сега, в разговорите между отделните членове на делегацията с техните колеги от Скопие стана дума за всичко, само не чух да се говори за работата на смесената гръцко-македонска комисия, която подобно на нашата със Северна Македония, трябва да направи прегледи на съдържанието на учебниците в двете държави. Това някак си остава встрани, когато пред политическите и бизнес отношенията се разкриват такива перспективи.

При нас е обратното - работата на съвместната комисия за история и образование се превърна в основен фокус, през който да се преценява това вървят ли отношенията със Скопие или не. Сякаш нямаме други терени за двустранно сътрудничество, та сме се вторачили във всеки нюанс от изказванията на македонските членове на комисията признават ли цар Самуил за български или българин ли е всъщност Кузман Шапкарев. За безспорните неща в историята ни търсим одобрението на онези, които са възпитавани и образовани да градят своята митология, крадейки герои и събития от най-близките си хора оттатък границата.

Въпреки усмивките и прегръдките си със Заев, в Скопие Ципрас се държа като победител. Нали ви казвам, каквото поиска, получи. И затова политическите елити край Вардар го гледат с такъв респект и уважение.

Пък аз казвам, че българските политици най-малкото трябва да поразсъждават върху това.