За влажните зони и...

Минавам за пореден път край Атанасовско езеро. Дори и в най-студените дни, там има живот. Понякога спирам и започвам да наблюдавам птиците. На метри от оживения град попадаш сред един друг свят.

За повечето хора словосъчетанието „влажна зона” поражда само усмивка. Това пък какво е ?

Всъщност тези водни огледала са едни от най-продуктивните екосистеми на Земята. Съхраняват редки животински и растителни видове. Имат изключително важна роля за кръговрата на водата като възстановяват водните запаси и подхранват подпочвените води. Твърди се, че имат способността да пречистват преминаващите през тях води, което ги прави изключително ценни.

В прагматичен план влажните зони имат роля и в предпазването от наводнения, като поемат и задържат голяма част от повърхностните води. В тях се съхраняват големи количества въглерод, което ги прави изключително важни за предотвратяване на промените в климата.

Влажните зони са места, където целогодишно се събират водолюбиви птици. У нас влажните зови включени в списъка на Рамсарската конвенция, защото са с международно значение, са:

Езерото "Сребърна", Комплекс "Ропотамо", Атанасовското езеро, Дуранкулашкото езеро, Шабленското езеро, Комплекс Беленски острови, Остров "Ибиша", Пода, Комплекс "Поморие", Езерото "Вая", Комплекс "Драгоманско блато"

През годините много от влажните зони в страната ни са пресушени. По най-груби изчисления площите, заети от влажни зони са намалели 20 пъти. Сега те са приблизително 0,8% от територията на страната ни. Най-значимите влажни зони са поставени под законова защита в една или друга форма - защитени територии по смисъла на Закона за защита на територията и/или защитени зони от Натура 2000, по смисъла на Закона за биологичното разнообразие.

Влажните зони не са просто красиви местенца от българската природа. Интересите към тях са разнопосочни – едни искат да ги развиват като туристическа атракция – такъв е случаят с Дуранкулашкото езеро, където има археологически обект и разкриването му е в противоречие с еконормите. За други това са места, които би трябвало да се ползват от всички, но пък така се нарушава спокойствието на птиците.

Езерата са винаги красиви, но те привличат и ловците. Не зная как се контролира острела точно по тези места. Истината е, че авджиите дори не се крият. Особено в района на Шабла. Било разрешено, твърди кметът на общината Мариян Жечев, същото е и с рибарите...

По места хората се пазят и като разберат, че си журналист, веднага обръщат „плочата” – „А... ние си пазим района”. Обаче очите ми виждат, че пътеките са осеяни от гилзи, а следите от високо проходими возила са навсякъде... Кой и как пази тези оазиси на дивия свят?

Законите не сами не могат да съхранят природното богатство, несъмнено отношението на хората по места май е най-важното.

Както споделих в началото за повечето хора „влажна зона ” поражда по-скоро усмивка и търсене на двусмислие в словосъчетанието. Ако е така – толкова по-жалко за тези хора. Макар и малко дидактично нека си го кажа – нивото на едно общество се определя от отношението му към природата и това не е абстрактно понятие.

Снимки: Цветелина Атанасова