Ъгълът на дявола - историята на Алексис Санчес

В онези години гладът е навсякъде в Чили. В квартала, известен като „Ъгъла на дявола”, всички са бедни. Едно 6-годишно момче, крехко и слабо, протяга малката си ръка и моли за хляб. Всички са бедни, но той е по-беден, гладен е. Нищетата е навсякъде, дори мирише на нея. Но хората в град Токопиля знаят как да се грижат един за друг.

Днес това момче е също толкова свързано с корените си. Днес вече е богат и успешен. Покорил Европа и Южна Америка, но два пъти годишно посещава „Ъгъла на дявола”. Днес той дава хляб на децата от улицата. Подарява играчки и футболни топки. Футболът – това го спасява. Ако не беше станал футболист, вероятно щеше цял живот да работи в мините, като много мъже в Чили.

Когато започва да тренира, не притежава собствени футболни обувки. Взима назаем, за да се състезава по турнири. В един от онези щастливи детски дни, които преобръщат живота му, той вкарва 8 гола. Скоро след това връща обувките, които е взел назаем, защото получава собствени – подарени от кмета на Токопиля.

Днес неговата статуя стои гордо в града, откъдето почва тази история. Историята на Алесис Алехандро Санчес Санчес. Звездата на Интер.

Още докато е на няколко месеца бащата на Алексис Санчес го изоставя. Поради неумението да се пребори с отговорността да се грижи за сина си и останалите си три деца, безработният Гуйермо Сото си тръгва.

Майката Мартина Санчес работи на няколко места - като градинар, чисти риба, продава цветя и чисти в училището на Алексис. Всеки път, когато момчето я видело в коридорите, навеждало глава от срам. Но майчината любов била безусловна, а връзката и доверието между двамата - много силна. Тогава той ѝ обещава, че ще я избави от нищетата. И спазва дадената дума.

Въпреки всички усилия, се стига до момент, в който храната у дома не достига. Чичото на Алексис Санчес, който не е по-богат от тях, се опитва да помогне. Той взима детето под крилото си, осиновява го, защото има храна за още едно гърло. Само толкова. Дори чичото не може да си позволи да плати за образованието на Алексис.

Именно чичото е човекът, който учи момчето на един от най-важните уроци с първостепенно значение за бъдещето му – волята за оцеляване.

Впечатлен от любовта на детето към футбола, Хосе решава да го запише да тренира в местната академия. Чичото пръв вижда таланта му и използва всичките си спестявания, за да може Алексис да тренира. Въпреки че започва да печели с отбора, отново таксите се оказват непосилни.

Тогава невръстният футболист решава, че сам ще изкара парите за таксата. Каквото и да му струва. А му струва му наистина много. Започва да прави акробатични изпълнения по улиците, за да събира монети от зрителите. Хората, които са се нуждаели от развлечения, дори са го търсили, за да ги забавлява. Алексис мие коли, бие се на улицата срещу пари, работи на гробището.

Алексис не е от най-добрите ученици. В ума му е само футболът. Толкова много се влюбва в играта, че предпочита да играе по калните улици заедно с по-големите момчета. Наричат го Катерицата. Малък, лек и много ловък той се катери по дърветата, всеки път когато топката се заклещи в клоните.

Някогашната улица „Cuarta Poniente” сега носи името „Алексис Санчес”, там той прави първите си футболни стъпки на терена, в близост до улицата.

Хуан Сеговия, неговият пръв учител и треньор, помни ясно онези дни. „Никога не съм го слагал като нападател, а зад него. Той имаше свободата да играе в средата на терена, където си партнираше с всички съотборници. Но той не беше голмайстор. Той създаваше играта”, спомня си Сеговия.

Не е било необходимо много време, за да се разпознае талантът. „Тук, в Токопиля, той веднага стана известен. Онези, които гледаха мачовете, осъзнаваха, че е единствен по рода си. Той играеше с по-големите и не се страхуваше. Още тогава казваше, че ще бъде един от най-добрите в света”, спомня си треньорът.

Тогава си спечелва и прякора „Детето-чудо”.

На 16 години той се мести на едно от най-сухите места на планетата - на 160 километра на изток в пустинята, в град Калама, който е с 2260 метра надморска височина. Това е домът на отбора, за който започва да се състезава - Кобрелоа.

„Още като дойде трябваше да му обясним, че не трябва да носи екип на съперниците ни от Универсидад де Чили, въпреки че неговият идол беше Марсело Салас. Учихме го на важните неща, в това число как да си сгъва дрехите, как да готви. Правихме си салати, месо. Беше много добър в правенето на пици”, спомня ни някогашният му съотборник Нелсон Тапиа.

Големият си пробив прави, когато е поканен в националния отбор на Чили през 2005 година, за да се превърне в най-младия играч в историята на своята страна.

Изкачването по скалата на славата продължава с Удинезе, когато е на 17. Следват Коло Коло, Ривър Плейт, Барселона, Арсенал и Манчестър Юнайтед. Сбъднати мечти.

„Ако не бях успял, щях да работя по 15 часа на строителни обекти, и пак нямаше да печеля достатъчно, за да живея. Футболът ме спаси“, признава порасналото момче от „Ъгъла на дявола“.