Апокалипсисът пристига с лодка

Делян Тодоров е фотожурналист с интерес към международните отношения, тероризма и проблемите на развиващия се свят. Основният акцент в работата му са процесите в Близкия изток, Северна и Субсахарска Африка. Автор е на множество материали, отразяващи събития в тези региони на света. Посетил е Сенегал в качеството си на журналист - разказа му за местните албиноси можете да видите тук.

Делян Тодоров е участвал в първия епизод от поредицата на БНТ "Българското пътуване в Европа", посветен на миграцията и реализиран през 2018 година.

***

"Има един проблем – няма риба в Гана. Всичко друго е добре – хората, атмосферата, общността, но всичко загива, тъй като в продължение на стотици, а може би хиляди години хората, които са живеели тук, са се изхранвали с риболов. Днес обаче рибата изчезва, а с рибата изчезват и хората", споделя ганайският рибар Джоузеф, който цял живот е разчитал на малкия си риболовен бизнес.

Спорно е дали работата му може да се нарече бизнес, тъй като Джоузеф притежава една лодка, благодарение на която вече 25 години слага храна на масата на 4-членното си семейство.

Рибарското селище Елмина в Гана кипи от живот

На брега стоят множество рибари, улични продавачи на храна и такъми, наоколо е пълно с плаващи нагоре-надолу лодки – пълни или с риба, или с разочаровани мъже, към които морето днес не е било благосклонно. Те се прибират у дома без улов, който да продадат или сложат на масата. Гледката на унили и притеснени рибари е все по-често явление в Елмина. Причините са затоплянето на Световния океан и незаконният улов. Според местните, той се извършва основно от чуждестранни кораби, които експлоатират богатия на риба район на Гана, погазвайки законите и бъдещето на региона.

В миналото Елмина е бил важен център за търговия с риба и роби

Именно от тези брегове множество африканци са изпратени към Новия свят, за да бъдат роби в памуковите плантации и зараждащите се градове в Северна Америка – първо на Британската империя, а впоследствие - и на младите Съединени американски щати. За радост, днес подобно ужасяващо явление като робството вече не съществува официално. Търговията с риба обаче продължава да бъде сред най-важните отрасли за района. Но днес отрасълът е изправен пред тежки изпитания, които поставят под риск самото съществуване на Елмина.

"Вторник не се ходи на риболов. Морето трябва да "почива". Не бива да го преуморяваме. Изпълнени сме с уважение към морето, защото живеем и оцеляваме благодарение на него. Вторник е "забранен" за риболов, защото в този ден обикновено в Гана, а и в много други африкански държави, се организират най-големите пазари, на които рибарите продават стоката си и купуват всичко, от което имат нужда.

"Денят за почивка е уважение към морето", разказва местният рибар Нейтън.

В Гана риболовът е занаят, който се наследява

Знанията и уменията се предават буквално от поколение на поколение в рамките на семейството. В Гана все още е изключително популярно децата да помагат на родителите си още от малки. Идеята за детски труд отмира, но това не означава, че децата нямат допълнителни задължения. След като се приберат у дома след училище и напишат домашните си, те обикновено се насочват към пристанището и отплават навътре в морето с бащите си, за да се учат как да ловят риба. Социалната и икономическата реалност го изискват тях.

Парите и храната не стигат и единици са семействата, които могат да си позволят децата ми да се отдадат единствено на учението. Ще срещнете много родители, които с удоволствие биха посветили времето на децата си единствено на образованието, но тежките и несигурни условия на живот принуждават семействата да изискват допълнителни усилия от децата си, които от малки разпределят поравно времето си между уроците и работата.

"Важно е децата да се научат на риболов. По този начин традиционните за района знания и умения се предават на следващото поколение. Да, ако животът го позволи, децата могат да работят и друга работа, но е хубаво да са научили и занаят, който да ги изхранва един ден. Надяваме се децата ни да не са рибари, тъй като това е несигурна, опасна и тежка работа, но знаем, че ако това е единствената им алтернатива, то е добре да са усвоили занаят, който ще подсигури храна на масата на техните семейства. Поне се надяваме да е така."

Дженифър е майка на три деца и все по-рядко ги вижда като бъдещи рибари. Нито тя го желае, нито морето - което сякаш ги отхвърля, отказвайки им все по-често улов, независимо от огромните усилия, които полагат всеки ден.

Гана е държава, в която традиционните полови роли са все още относително запазени. Това превръща риболова в занаят, в който участват мъжете, а жените се занимават с търговия, продажба, домакинска работа или се трудят на полето.

"Работата в морето е тежка и изисква много физически усилия."

Момчетата в Гана се включат в работния процес постепенно. В началото с по-леки задачи, а с напредването на годините се превръщат в пълни "партньори" на своите бащи, с които си разделят тежката работа по поддържането на лодката, плаването, риболова, пренасянето на рибата и нейното разтоварване.

Апокалипсисът пристига с лодка

"Негалният риболов е фатален за всички нас. Корабите идват обикновено нощем и ловят риба с огромни лодки. Обикновените рибари все по-често не откриват нищо в мрежите си, защото огромни количества риба са вече извадени, благодарение на огромните мрежи на незаконните рибари." – Нейтън осъзнава, че ако не се ограничи нелегалният риболов, то скоро рибата ще изчезне изцяло, а с нея и градът, в който е прекарал целия си живот. Много от неговите приятели смятат, че вече е твърде късно и няма връщане назад. Днес те са се разпръснали из цяла Гана в търсене на късмета си и на по-добър живот за себе си и децата си.

Когато говорим за незаконни риболовни кораби, не си представяйте малки лодки, в които някой, който не може да си позволи да плати лиценза, излиза в морето, за да сложи риба на масата на семейството. Тези кораби са огромни. Те струват милиони и незаконно ограбват морето, което, благодарение на тежкия труд и уважението към него от страна на местните хора, е изхранвало живеещите тук в продължение на столетия. Днес тези кораби с огромните си незаконни мрежи убиват мечтата за по-добър живот и благоденствие в регион, който вече е пряко засегнат от намаляващата популация на рибите.

Климатичните изменения като двигател на процеса на изчезването на рибата

От десетилетия учените предупреждават, че климатичните промени ще се превърнат в сериозен негативен фактор по отношение на изхранването на населението, особено в по-бедните региони. Затоплянето на Световния океан е пример за подобно явление, което оказва директно влияние върху живота на обикновените хора в райони, които са зависими от количеството риба, което ще уловят. По данни на Организацията на ООН по прехрана и земеделие, рибата представлява 17% от общия приеман животински протеин в световен мащаб и над 70% за хората, които живеят на острови или в близост до брега. Тези данни показват, че сериозен срив на морската популация би довел до значимо икономическо, социално и политическо напрежение.

Ако тук някога е имало изобилие, то днес не съществува

Океанските води на Западна Африка са едни от най-експлоатираните по отношение на риболова в света. Районът е известен с високите нива на незаконен и недеклариран риболов. Плавателни съдове на чужди компании оформят големи флотове, измествайки традиционните риболовни общности. Собствеността на подобни кораби е различна – европейска, китайска, арабска. Социално-икономическите и екологичните последици за местните популации са огромни и множество учени предупреждават за предстоящ срив в западноафриканските рибни запаси, ако не се вземат мерки за ограничаване на свръхулова.

В Гана чуждестранните нелегални риболовни кораби са се насочили към същите риби, които местните рибари ловят от поколения. Изключително опасна тенденция е, че те ловят не само възрастни индивиди, но и невръстни риби, което означава, че популациите не могат да се възстановят. В други части на Западна Африка корабите на ЕС често навлизат в рибарски зони, за да ловят риба незаконно, което се отразява на поминъка на крайбрежните риболовни общности.

Заобикаляне на забраните за улов във водите на Гана

Административни и законови вратички позволяват на чуждестранни компании да заобикалят забраните чужди плавателни съдове да ловят риба във водите на Гана. Създавайки смесени и дъщерни дружества, много чуждестранни компании продължават безпрепятствено да унищожават цели популации, без да се интересуват от стабилността на рибните запази в Западна Африка. В този район на света обаче стабилността на рибните запаси е пряко обвързана и с климатичните промени, политическата, социалната и икономическата стабилност. Гладът е мощен катализатор на политически гняв.

"Не искаме много. Мечтаем единствено да запазим правото си да изхранваме децата си, чрез професията, която е осигурявала поминъка на десетки поколения преди нас. Мечтаем да запазим живота и бъдещето си в Гана", отбелязва с тъга в очите Джоузеф.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube