Българското читалище на 170 години: знаете ли кой град поставя началото?

Още през 1856 г. Свищов е бил много развит търговски град – с богати хора, свещеници и книжовници. По Дунава вече са пристигали книги и вестници, а майстор Колю Фичето е построил огромна църква, която стои и днес. Именно в такава среда се ражда първото българско читалище.

За създаването му са събрани над 37 000 гроша – сума, която днес се равнява на около 1 милион лева. Приет е и устав, с което започва организираното читалищно движение у нас.

По повод 170 години от основаването на първите читалища – в Свищов, Лом и Шумен – председателят на Съюза на народните читалища Николай Дойнов разказа пред БНР, че в миналото читалищата са създадени от заможни хора, които са искали да помогнат на бедните и на цялата общност. Дотогава образованието се е случвало основно в килийни училища.

Според него още тогава хората са мислели с визия – не само за себе си, а за бъдещето на обществото.

Читалищата днес имат няколко сложни задачи, затова и държавата ги припозна като делегирани държавни дейности. Читалищата държат децата далече от улицата, коментира още Дойнов. По думите му, в малко градче, където няма дори книжарница, няма къде да прочетеш нова книга, освен в читалищната библиотека.

"Това вече не се нарича работа, а мисия. Ние сме на мисия като капитани на един кораб, който се клатушка."

Живият живот налага живо общуване, затова и читалищата не са в конкуренция с дигиталния свят. Нещо повече читалищата вдъхват живот в забравени български градове, "които демографската криза помете".

Днес в читалищата има и много музикални дейности, изучават се езици, народни танци и други изкуства - всичко това е много по-достъпно за децата и техните родители, отколкото частните уроци и школи. Читалищата са мостът между миналото и бъдещето на просветната дейност в България. Това интелектуалците и будните хора са разбрали още преди 170 години. Наша отговорност днес е да продължим идеята и делата им.