Начало
назад
Бившият кмет на Сребреница Чамил Дуракович пред БНТ
Спорно честване в Босна и Херцеговина на събитие, допринесло преди 30 години за избухването на гражданската война в бивша Югославия, предизвика остри критики от ЕС и заплаха за санкции и спиране на фондовете.
Повод за него стана песен от сръбски полицай, възхваляваща геноцида в Сребреница в Босна, при който загинаха 8000 босненски мюсюлмани. Това съвпадна с организирания на 9 януари военен парад, на който присъстваха премиерът на Сърбия Ана Бърнабич, председателят на парламента Ивица Дачич, както и дипломати от Русия и Китай. САЩ също реагираха с нови санкции към боснеския сръбски лидер Милорад Додик.
Нашият сътрудник Николай Кръстев потърси бившия кмет на Сребреница Чамил Дуракович. Ето какво каза той пред БНТ и "Светът и ние":
Г-н Дуракович, за какво е сигнал тази ситуация с песента, която пееха сръбските полицаи от Пробой?
Чамил Дуракович: За съжаление, това е нещо, което продължава от години. От войната в Босна и Херцеговина преди 26 години. За съжаление, както международната общност, така и вътрешната политика, допуснаха да бъдат в действие ревизионистичните политики. По същата причина имаме официалната власт в Сърбия и официалната власт на идентичността на Република Сръбска, които с години отричат геноцида в Сребреница. Нещо повече, те величаят онези, които са осъдени за военни престъпления и излежават доживотни присъди като Караджич, Младич, Кръстич и др. А като живеете години в такава система, гражданите на системата мислят, че така трябва и като се завърти, някой оправдава това и величае тези действия и на гражданите им се струва, че всичко е съвсем наред и затова се случва в структурите на полицията да имаме хора, които като празнуват рожден ден на детето си, всъщност пеят песни, призоваващи към нова Сребреница, нов Вуковар и т.н. Жалко, че това не е грешка на няколко души, а всъщност това е грешка на системата, която допуска такива неща.
Виждаме, че се възобновява култът към генерал Ратко Младич, който беше осъден за геноцид в Сребреница през 1995. г. Какво ни говори това за обществените процеси в Република Сърбия?
За съжаление, ние в Европа в момента сме свидетели на нарастване на ултра десните политики. Знаете какво се случва с някои лидери в Европа като Орбан в Унгария, след това имате и Милорад Додик, и други лидери в обкръжението като Янша в Словения и т. н. Очевидно са създали пространство да се появят всъщност подобни на тях, където се величаят военнопрестъпници не само от тази отминала война, а и нещо повече - от Втората световна война. Преди няколко години Сърбия възкреси, както се казва, четническия войвода Драже Михайлович, който е бил фашист и колаборационист с нацисткия режим. За съжаление, ние живеем във време, в което такива явления не се санкционират, а Европа, от друга страна, която е нашата тенденция да станем част от демократична Европа, не упражнява достатъчно натиск към страни като Сърбия да се санкционират такива прояви и да се премахват из основи. Ние 26 години живеем в това, а всъщност нещата не са престанали - да се култивира тенденция за величаене на военнопрестъпници, от войната, значи, Сърбия никога не е преставала с това. Сърбия никога не се е разграничавала от военнопрестъпниците, нито от тези от Република Сръбска. Ето, ние живеем по тези места 26 години и аз не се сещам през този период в нито един момент институциите на Сърбия да са се разграничили от осъдените военнопрестъпници, въпреки че Сърбия е предала повечето от тях – и Караджич, и Младич, и Милошевич и много други, осъдени за военни престъпления, като са сътрудничили на трибунала в Хага, но като се стигне до присъди на Хагския трибунал, тогава тази Сърбия не уважава тези присъди и това е нашето общо най-голямо поражение и най-големият товар е всъщност за Сърбия, която рано или късно трябва да се изправи очи в очи пред миналото, да приеме присъдите, за да се изгражда по-сигурен и по-стабилен регион в Западните Балкани. В противен случай, постоянно ще имаме такива напрежения.
Споменахте името на унгарският премиер Виктор Орбан. Какво значи подкрепата, идваща от Будапеща спрямо Милорад Додик?
За съжаление, Унгария търси във всичко това своя интерес. Ако Милорад Додик и режимът на идентичността на Република Сръбска мислят, че Орбан или политиката, която Орбан води в Унгария, ако мислят, че имат същата идеология като Милорад Додик, то те се лъжат. Очевидно, Унгария търси някакъв друг свой интерес, имайки предвид, че става дума за подобна ултра дясна политика, която Орбан и подобни лидери в Европа искат да укрепват в европейските институции и генерално в Европа. Така те се намериха сред някакви общи интереси. Разбира се, Милорад Додик използва това, за да дестабилизира преди всичко региона с подкрепата на Сърбия и една част от Русия и т. н., така че Милорад Додик се намери тук в точното време, което отговаря на Орбан или на Янша в Словения и на подобни лидери в Европа и те изграждат тука една ултра дясна политика, която преди всичко презира мюсюлманите, презира исляма. Значи, сега слушайте, ние босненците сме цивилизован народ, който съществува по тези земи хиляди години. Впрочем, когато Милорад Додик се обръща към босненците на Босна и Херцеговина, той не ги нарича босненци, той ги нарича мюсюлмани. Това е същото, ако ние наричаме румънците католици или протестанти, или няма значение, или според религията им. Ние сме национална общност, наречена босненци, а Милорад Додик и тези политики всъщност създават такова отношение, че европейците да помислят, че ние сме само мюсюлмани, които са като онези мюсюлмани имигранти и другите, които идват на територията на Европа, за да се създаде все по-голяма пропаст спрямо нас, за да приеме Европа отцепническите идеи на Додик и накрая той да отдели тази част на Босна и Херцеговина, а това всъщност е продължение на политиката от 90- те. И тогава Милошевич и неговият режим са искали да присъединят част от Босна и Херцеговина към Сърбия. Само че това се случва сега, в едно друго време, а съюзници се търсят из Европа и по света.
Г-н Дуракович, дали приехте извинението на един от тези полицаи от Прибой?
Вижте, извинението дойде след като спорният запис се появи в публичното пространство и ясно може да видите на записа как унесено пее и повтаря текста на песента. Той като разбра, че работата му е застрашена, излезе пред обществото и се извини. За мен той беше по-убедителен като пееше, отколкото като се извиняваше, за съжаление. Това, което трябва да последва, или което би трябвало да последва, са конкретни санкции за такива отделни лица, имайки предвид, че те са служители на МВР на Република Сърбия или на полицията. Ние не виждаме това, ние виждаме едни квази присъди, някакви политически мнения за това и т. н., но няма конкретни действия, за да се санкционират такива лица. Така че това извинение не идва заради босненците в Прибой, а заради страха, че утре той ще изгуби работата си.
В края на нашия разговор бих искал да Ви попитам още нещо - днес Босна и Херцеговина е обхваната от най-дълбоката криза след края на войната. Отново се говори за възможна подялба. Как вие в Сребреница гледате на това?
Вижте, преди всичко, ние нямаме право да вярваме на никого. През 1995 година през юли, целият свят застана в защита на Сребреница, така че бяхме защитена зона на обединените нации, беше ни обещана сигурност, но за съжаление, се случи геноцид, така че винаги съществува допълнителна страна. Впрочем, това, което виждаме в момента и свидетелстваме за Босна и Херцеговина е точно затова, че нямаше санкции за политици като Милорад Додик, които с години изграждат такава политика, за да се стигне до подялба на Босна и Херцеговина, което директно ни води към нова война. За съжаление, аз се страхувам от отсъствието на натиск от страна на международната общност и нарастването на тези националистични или ултра десни политики, които искат да осъществят своята цел в тази голяма „сватба”. Това, което ние и гражданите на Европа със сигурност трябва да знаят, е че ако има каквато и да е подялба на Босна и Херцеговина, това е нова война. След това никой от нас не може да се пренебрегва. Но народа го е страх. Ние излязохме затова преди десетина и нещо години и разбира се, че раните още не са се затворили, а сега говорим за някакви други опити за дестабилизиране на този регион, но искам да вярвам, че в онзи момент, когато Европейският съюз, Америка и нашите приятели-съюзници разберат необходимостта да се изгради модерна, мултиетническа, демократична държава Босна и Херцеговина в сърцето на Европа, както и Европа иска, а всички ние сме определени да бъдем част от Европа, и едва тогава нещата малко ще се успокоят и ще започнем да градим това, което гражданите очакват от нас, а това е да развиваме страната, която утре трябва да стане партньор на другите страни от Европейския съюз.
Репортер: Николай Кръстев
