Близо 40% от българите смятат, че след 20 години страната ни ще бъде по-добро място за живеене, сочи проучване на "Тренд"

Близо 40% от българите смятат, че след 20 години страната ни ще бъде по-добро място за живеене, сочат данни от проучване на агенция "Тренд", представени на Green Transition Forum. За 30 на сто положението ще остане приблизително същото. Едва 17% са на мнение, че България ще се влоши като място за живеене. Това показва, че въпреки разочарованието от настоящото състояние, обществото все още вижда възможност за дългосрочна положителна промяна.

Проучването е осъществено от агенция "Тренд" от 11 до 17 февруари 2026 г., по поръчка на Green Transition Forum, с 1002-ма пълнолетни граждани, по метода "пряко стандартизирано интервю лице в лице".

Над половината от българите смятат, че държавата ни се намира в състояние на застой, но близо една трета гледат с оптимизъм към развитието на страната през следващите 20 години. Според социолозите, данните очертават двойствена картина в обществените нагласи към настоящето и бъдещето на България.

52% от българите са на мнение, че страната днес се намира в състояние на застой - не се развива, но и не упада. 28 на сто смятат, че България върви към упадък, а едва 14% смятат, че вървим към напредък и модернизация.

Най-големи очаквания за напредък има в сферата на икономиката и доходите. 39% от анкетираните посочват именно тази област като най-вероятната посока на развитие през следващите две десетилетия. 24 на сто очакват напредък в технологии и дигитализация, а 21% в развитие на гражданските права и демокрацията. Сред останалите изброени области, в които българите смятат, че ще има развитие, са образование и наука, инфраструктура и транспорт.

В същото време демографската криза остава най-сериозното притеснение - половината от българите очакват в тази област влошаване или застой. 36% имат негативни прогнози и по отношение на корупцията и управление, както и социалното неравенство - 30 на сто.

Най-големите предимства, които българите открояват са природните ресурси и климата - 27%, географското положение - 18 на сто, културното наследство и туризъм - 18%. След останалите предимства се нареждат човешкия потенциал, както и членството на България в ЕС.

Проучването откроява и силен ценностен дефицит в обществото. Почтеността се явява най-търсената обществена ценност: 55% от българите смятат, че днес най-много липсват почтеност и отговорност, 32 на сто са на мнение, че липсва грижа за общото благо, а 26% толерантност и солидарност.

49% искат именно почтеността и справедливостта да бъдат водещи ценности в България след 20 години, а 33 на сто - националната гордост и културна идентичност. Сред останалите ценности, които българите биха искали да са водещи в обществото ни след 20 години са свободата и личната отговорност, равенството и социалната солидарност, както и иновации и предприемачество.

Данните показват, че общественото очакване за бъдещето на България не се изчерпва само с икономически растеж. Българите свързват желаната промяна и с морално обновление, повече справедливост и отговорност.