"БНТ зад кадър": Тихомир Игнатов: Журналистиката трябва да бъде от страната на светлината и да променя обществото към по-добро

Качественото телевизионно съдържание в Българската национална телевизия изисква професионализъм, всеотдаен труд, отговорност към зрителите при спазване на принципите на журналистическата етика, постоянно усъвършенстване и надграждане на индивидуалните умения, но и безспорно – работа в екип.

В поредица от разговори с журналисти от БНТ – репортери, редактори, продуценти, режисьори – ще представим лицата на обществената телевизия – тези, които не са свикнали да дават "интервюта", но определено имат какво да кажат.

Тихомир Игнатов е репортер на "По света и у нас". Професионалната си кариера в БНТ започва първоначално в сутрешния блок, а след това се присъединява към новинарския екип.

Отразява теми в съдебно-криминалния ресор, събития в сферата на политиката, дезинформацията, технологиите и обществения живот на страната. Автор е на документални филми от поредицата на БНТ "В кадър", посветени на трагедията в Хитрино. Отразявал е мигрантската криза на едни от горещите точки в Турция, Гърция и пограничните зони на България. През 2017 г. разговаря със сина на Тото Риина – Салво Риина, който за първи път разказва от първо лице за баща си, семейството си и мафията в Италия. В първите дни на войната в Украйна интервюира наемници от Международния легион, а година по-късно и бивши наемници от военната компания "Вагнер". През 2020 г. е отличен с наградата "Димитър Цонев" в категория "ТВ репортер". Завършва СУ "Св. Климент Охридски", продължава образованието си там с докторантура по "Управление на репутационни кризи".

Отразявали сте събития от най-горещите точки на страната. Има ли пряко включване в "По света и у нас", което винаги ще помните? И какво прави един репортаж добър, според вас?

Списъкът с преките включвания, които са оставили траен спомен в мен, е доста дълъг. Обикновено те са свързани с голяма доза адреналин и отговорност, често събитията се случват в последния момент, трябва да взимаш решения в рамките на минути, а понякога и секунди. Аз ги наричам спиращи дъха моменти.

Едно от събитията, които никога няма да забравя, е инцидентът на магистрала "Хемус" през 2015 г., когато шофьор на цистерна с газ вися близо два часа в кабината над 120-метрова пропаст. Тогава двама пожарникари проявиха истинска смелост и мъжество и успяха да спасят човека, рискувайки живота си. През цялото време от цистерната се чуваше оглушителен звук на изтичане на газ. След като спасиха шофьора, започна акция по изтегляне на машината.

Тогава екипът ни чакаше поредното включване в "По света и у нас". Минути преди да започне емисията, един от пожарникарите дойде и каза, че започват изтеглянето на камиона и всички светлини трябва да бъдат изгасени, включително осветлението на камерата. Обясни още, че ако нещо се обърка, например се скъса въже, което да направи искра, целият мост ще се взриви и от виадукта ще остане само един кратер. Никога няма да забравя тъмнината, свистенето на газ и напрежението от мисълта, че всичко може да свърши за по-малко от секунда. Мисля, че пожарникарите често остават в сянка, но в много случаи те проявяват най-голям героизъм и саможертва на първа линия.

Според мен няма формула, която човек може да научи, и тя да му гарантира, че ще успее да направи добър репортаж. Добрият репортаж трябва да накара зрителите да се замислят, да достигнат до верния отговор сами, без да бъдат манипулирани от излишна емоционалност, която да изгражда в тях предразсъдъци. Добрият репортаж е нещо като ходенето по въже – трябва баланс, малко повече вдясно или пък малко повече вляво може да провали историята. Животът не е само черно и бяло. Със сигурност най-важното е да вложиш сърцето си, да си сигурен, че си дал максимума от себе си и си бил максимално обективен. Няма перфектни ситуации. Има само тук и сега.

Вашите журналистически разследвания също са неизменна част от новинарските емисии на БНТ. Какви са вашите лични професионални критерии, пред които не отстъпвате? Кое разследване в кариерата ви досега бихте отличили и защо?

Аз съм привърженик на простите правила. Винаги се опитвам да следвам принцип, написан в Библията – "Истината ще ви направи свободни". Истината винаги излиза на повърхността. Могат да минат години, десетилетия, но рано или късно тя се открива. Смятам, че журналистиката трябва да бъде от страната на светлината и да променя обществото към по-добро. Работата по такъв тип репортажи е свързана с доста негативни емоции и не бих степенувал.

Един от последните случаи беше свързан с педофил, който успява да намали по доста странен начин присъдата си между различните съдебни инстанции. Той се оказа семеен приятел на пострадалото семейство. Обикновено всяко едно разследване описва една голяма несправедливост, което оказва голямо влияние върху психиката, защото сигналите са десетки. Медиите у нас обикновено са последната надежда за много хора без големи доходи и позиции в обществото, които обикалят съдебни зали или гишета на институции в търсене на справедливост. Да успееш да помогнеш на човек в беда, е една от големите награди в тази професия.

Мисля, че след толкова години в ЕС политиците дължат на хората ефективна, справедлива и бърза съдебна система. Убеден съм, че по този начин агресията и насилието, което виждаме всеки ден по улиците, ще намалее драстично. Като общество все още обичаме да имаме "наш човек" в системата, който ще оправи нещата. Хората не осъзнават, че този начин на мислене ни разяжда отвътре като нация. Правилата трябва да важат за всички. Тогава ще живеем по-спокойно.

Миналата година преминахте курс за журналисти, отразяващи военни конфликти и други кризи. Разкажете какви теоретични и практически знания и умения ви даде това специализирано обучение.

Бих определил програмата на Националния военен университет "Васил Левски" като изключително полезна. В рамките на няколко дни имахме теоретични и практически занятия. Интересен момент беше симулацията на отвличане. Всички знаехме, че ни предстои такава задача и аз лично гледах с насмешка. В момента, в който ми сложиха чувал на главата, не виждах нищо и дишах трудно, вече мислех по друг начин. След това ме сложиха в метална клетка, а накрая ме разпитваха, докато до ухото ми пускаха бензинова резачка за дърва и ме поливаха с течност, която симулираше бензин. В този момент си казваш: "Дано не се обърка нещо".

Лекторите ни дадоха съвети как да действаме при работа с терористи и какво поведение да имаме, за да оцелеем. Тренирахме и съпровождане на военен хуманитарен конвой. За целта имахме каски, бронежилетки, трябваше да оказваме първа помощ на пострадали и да се прикриваме от стрелбите. Наистина по този начин човек добива съвсем различен поглед върху риска, който съществува на терен. Най-важното в тези ситуации е да се опиташ да останеш спокоен и да не позволиш на страха да те парализира. Също така рутината има голямо значение. В кризисна ситуация трябва да действаш бързо и да си много фокусиран.

Извън нюзрума на БНТ имате друга страст – свиренето на китара. Защо избрахте журналистиката пред музиката?

Не мога да си представя живота без музика. Обожавам я, защото ако в живота може да бъдеш фалшив герой, то в света на музиката това не може да се случи. Там не може да си фалшив. Трябва да си настроиш инструмента и да работиш здраво. Мисля, че двете професии имат сходство – живот на четири колела, сценична треска, а и всеки репортаж е композиция от звук, картина и текст.

Като студент имах възможност да работя за едни от най-големите световни групи в рок индустрията. Бил съм в "кухнята" и си научих урока, сбъднах част от мечтите си. В куфара ми за китара държа перце от любимия ми китарист – Ангъс Йънг от AC/DC, за да ми напомня, че съм стигнал твърде далеч по пътя и нямам право да се отказвам. Животът ми се усмихна и имах възможност преди няколко години да гледам Rolling Stones в Париж, което промени мисленето ми за свиренето на живо. Много хора си мислят, че тайната е в пълния стадион и екзалтираната публика. Истината обаче е скандално проста и тя е да се научиш да обичаш музиката първо под душа сутрин, пеейки любимата си песен. Тогава ще си истински щастлив.

Радвам се, че свиренето остана като хоби. Свирил съм в различни клубни групи. Виждал съм хора как се променят, когато се стигне до пари, его и слава. Когато се изхранваш от песните, които създаваш, правилата на играта се сменят. Знам, че китарата ме чака, закачена вкъщи на стената, и никога няма да ме предаде. Всичко останало е в моите ръце и това ми стига.

И в този смисъл – ако "По света и у нас" беше музикално изпълнение, като кое парче щеше да звучи, според вас?

"We Are The Champions" на Queen. За мен цялото творчество на Queen е произведение на изкуството. Харесвам тази песен, защото в нея се пее за платената цена, че не всичко по пътя е цветя и рози, и не на последно място – животът е твърде кратък, за да живеем с мисълта за провалите. По-важно е да приемаш предизвикателствата и да продължиш напред.

Интервюто взе Любомила Бучинска.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube