Онази последна февруарска нощ на 1873 година също била снежна и ледено студена. Присъдата - смърт чрез обесване, била прочетена седмици по-рано. Извели Левски, за да направи последните си крачки.
Тодор Чобанов - историк: "Тук се е провеждал процесът в конака и тук са държани в килии в казармите, които са част от комплекса бунтовници, хора, които са арестувани от османските власти, най-вероятно точно тук е прекарал последните си нощи Апостола на свободата".
Бесилото било издигнато в края на София. Там, където днес е паметникът.
Тодор Чобанов: "Има рисунки на обесването, има спомени на очевидци, точно там, където е паметникът, се е намирало мястото, където Орханийско шосе, тоест пътят от Ботевград влиза в София. Наблизо са се намирали т.нар. позорни гробища. Всички посочват това място като мястото, където Левски е положен след неговото обесване".
Не знаем къде е тялото на Левски сега, дали е препогребан на друго място, къде е това място. Факт е, че като общество настояваме на присъствието на образа му около нас. Всъщност разговорът за Левски е разговор за нашата идентичност. Как разбираме Левски може да сведем до това как си представяме себе си.
Тодор Чобанов: "Той е много ранен паневропеец, както други революционери български, вярва в това, че Европа представлява един организъм, едно семейство, в което народите трябва да работят заедно рамо до рамо за постигане на своите по светли дни. Така че Левски се очертава като човек изпреварил с век времето си".
Това, което превръща Васил Иванов Кунчев в Апостола на българската свобода са неговите идеи, визионерското му разбиране за света. Вярата му в човека и демократската република, отричането на безчовещината в едно държавно управление.
Христина Богданова - родственица на Левски: "Тръгва от там - от това човеколюбие и от тази обич и любов към живота в най-широк смисъл на думата, върху която вече изгражда останалите ценности за справедливост, за уважение към различното".
Тодор Чобанов - историк: "Българското национално възраждане е уникално, то е от малкото такива явления в световната история на включване, на приобщаване. Левски е уникален със своето желание да приобщи в българската държава всички етноси, всички религии".
Христина Богданова - родственица на Левски: "Големите хора не са толкова много, човешката история го показва, всяка епоха заслужава своето време, но невинаги може да се появят наистина достойни хора, които да бъдат носители на идеите на своето време".
Едва ли някога ще разберем с какви мисли Левски е посрещнал онази последна февруарска утрин. Бил е готов да стигне до тук и го прави достойно. Век и половина по-късно е все по-трудно да осмислим мащабите на тази саможертва