Да чакаш 128 години

Какъв сезон само! У нас хегемонията на Лудогорец беше прекъсната и Левски спечели първата си шампионска титла след 17 години. В Англия Кристал Палас, който не беше печелил никога каквото и да било в историята си, е на крачка само за 365 дни да вдигне трета купа – в края на предишната кампания „орлите“ от Лондон триумфираха в турнира за Купата на футболната асоциация, след това в разгара на лятото надделяха и за Къмюнити Шийлд, а вече посягат и към първата купа на международното поле, след като почти сигурно ще играят финал в турнира за Лигата на Конференциите. В Испания Райо Валекано, който привлече погледите на всички с това, че все още не продава билети онлайн, е на крачка от финал в същия турнир на Конференциите. Да не забравим изпадането на Лестър в Първа лига, след като точно преди 10 години „лисиците“ триумфираха във Висшата лига. Но и на други места на Стария континент – макар не чак толкова популярни, се случват невероятни неща.

Отиваме в Швейцария. Там също имат нов шампион. Като казвам „нов“, наистина имам предвид непознат, нетипичен, направо уникален. Първенец в тази страна за следващата година ще може да се нарича Тун. Отбор, който не беше печелил нищо в цялата си история. Която възлиза на 128 години. Сюрреалистично.

Отборът не е свикнал да е в заглавията на медиите особено често, но вероятно е най-приятната футболна история за този сезон. В градчето живеят около 45 хиляди души, самото населено място се намира на около 30 километра от столицата Берн. Тун дори не е в топ 10 на швейцарското население по отношение на броя на жителите си. Но не си мислете, че този шампион е изненадващ само по демографски причини. Тун не игра в първата дивизия в страната в предишните 5 години, като не беше и особено далеч от банкрута. Понеже споменах Лестър – този успех горе-долу прилича на титлата на английския тим през сезон 2015/2016, която тогава се равняваше на 5000/1 според букмейкърите. Или на тази на Кайзерслаутерн с Мариян Христов през 1998, когато тимът току беше влязъл в Бундеслигата. Или на триумфа на скромния шведския Мялби по-рано през 2026.

Президентът на Тун Андрес Гербер е фигура, без чието присъствие вероятно хората в градчето биха се объркали. Присъединява се към отбора още като играч, когато е на 30 години.

Въпреки че възрастта му е напреднала, той става човекът с най-много мачове за тима, като дори участва в срещи от Шампионската лига. По-късно става треньор на отбора. После спортен директор. През 2021 е назначен за президент. Днес е вече на 53 години. И определено залага на традициите, опита и отдадеността към Тун.

Треньорът на състава – Мауро Лустринели е вторият най-резултатен играч в историята на клуба с 51 попадения, настоящият е третият му престой начело на отбора. Помощникът му Нелсон Ферейра влиза в треньорския щаб през 2019, когато приключва състезателната си кариера – разбира се – в Тун. И тримата – Гербер, Лустринели и Ферейра са сред участниците в първия двубой на тима в Шампионската лига през есента на 2005 – загуба в добавеното време от Арсенал на „Хайбъри“ с 1:2. Ферейра дори вкарва гола тогава. Толкова е сериозна връзката между президент и щаб с Тун.

Не сме приключили. Кондиционният треньор Ерик-Пиер Цурхер пристига в клуба през 2008. Треньорът на вратарите Патрик Бетони започва работа на поста през 2012, след като Тун е последният му тим като футболист. Спортният директор Доминик Албрехт е в тима от 15 години. Гербер казва, че всички са останали на работа точно тук, защото „за тях парите не са най-важното нещо“. Президентът обяснява, че неуспехите в най-новата история (не визирам настоящия сезон) са се дължали именно на липса на идентичност и принадлежност. Прекалено много футболисти под наем, които така и не могат да разберат целите и каузата на Тун. Взето е решение да се гради състав около момчета, които имат сантимент към тима. Капитанът Марко Бюрки прекарва именно два периода под наем в Тун, после за известно време е в Белгия, преди да се завърне в Швейцария, където играе за други отбори. Завръща се в 45-хилядното градче през 2021.

Дотук добре. Но успехът не идва светкавично. Три години след като Лустринели е треньор на отбора Тун продължава да се намира във втора дивизия, а играчите далеч не одобряват философията му – непрестанна преса и опити за овладяване на топката още в противниковата третина. Когато търпението започва вече да се изчерпва, резултатите се подобряват. И Тун печели промоция с аванс от 11 точки пред втория в класирането.

В началото на настоящия сезон стойността на всички футболисти на тима е оценявана на 22 милиона евро. От всички 12 отбора в швейцарската Суперлига Тун е на осмо място по този показател. Базел и Йънг Бойс са сочени както обикновено за фаворити. На всичкото отгоре трансфери почти не са осъществени. Подобна политика никога не е прилагана в последните 17 години, разказва Ерик-Пиер Цурхер. Въпреки че никой не очаква чудеса от Тун, всички от гореизброените в историята са категорични, че целта е да завършат кампанията в топ 6. Шампионатът започва за всеобщо учудване с 4 победи, което осигурява необходимото спокойствие от гледна точка на актив, но и увереност в собствените възможности. Сюрпризът продължава, защото Тун води и по Коледа, макар в графата със загуби вече да личи цифрата 5. Ключовият момент според всички идва на 20 декември, когато е двубоят срещу Цюрих. Тогава Тун изостава с 0:2, но побеждава с 4:2 с два гола в последните пет минути. Същинска приказка! „Точно тогава започнахме да вярваме, че шампионската титла е възможна“ – разказва президентът Гербер.

В следващите 11 мача Тун печели 10, като прави обрат и срещу Йънг Бойс за 2:1. „До известна степен ние сме малкият брат на Йънг Бойс“ – казва капитанът Бурки, който в даден етап е играл на 30 километра от сегашната си работа в тима от Берн.

Кондиционният треньор Цурхер признава, че е правил скрийншот на класирането след всеки кръг, просто защото му се е струвало сюрреалистично отборът да е все така начело.

Президентът Гербер пък споделя, че е черпил вдъхновение от филма „Обществото на мъртвите поети“, в който ученици се запалват по поезията в Щатите през 50-те години. По този повод играчите на Тун решават да подарят на президента огромна снимка, на която всички в клуба са се събрали на вечеря, а посланието под фотоса е заимствано от най-известната фраза от филма – „O captain, my captain!”

В офиса на Гербер пък могат да се видят две снимки – на сина му Ноа, когато е невръстен и е облечен в екип на Тун, докато баща му още играе за отбора. Втората е отново на Ноа, който вече е на 23 години, отново е с фланелката на любимия тим, но вече празнува промоцията в швейцарската Суперлига. Можем да предположим, че на бюрото на Гербер ще се появят още фотоси в съвсем близко бъдеще.