Дълбоките корени на израелско-палестинския конфликт

Поредната ескалация на напрежението в Близкия изток отново насочи вниманието на света към тази гореща точка. Причините за изблиците на насилие трябва да се търсят доста по-назад във времето.

Повече от 70 години продължават военните действия между израелци и палестинци. В основата на спора е една и съща земя, за която претендират два народа.

Създаването на държавата Израел официално е обявено на 14 май 1948 г. Западният бряг и ивицата Газа обаче остават окупирани от израелците и оттогава "Хамас" и други групировки периодично предприемат бойни действия срещу Израел.

Конфликтът обаче има още по-дълбоки корени - преди близо век. Великобритания поема контрола над район, известен като Палестина, след като владетелят на тази част от Близкия изток - Османската империя, е победена през Първата световна война.

На тази земя живеят еврейско малцинство и арабско мнозинство. Международната общност възлага на Великобритания задачата да създаде там „национален дом" за евреите. И напрежението започва постепенно да ескалира.

Между 20-те и 40-те години на миналия век към същото това парче земя започват да се стичат много евреи, мнозина от които бягат от преследване в Европа и търсят дом след Холокоста през Втората световна война.

През 1947 г. ООН гласува Палестина да бъде разделена на отделни еврейски и арабски държави, а Йерусалим е превърнат в международен град. Планът е приет от еврейските лидери и отхвърлен от арабска страна. Той така и не е изпълнен.

Неспособни да разрешат проблема, през 1948 г. британците се оттеглят, но обявяват създаването на израелска държава. Този ход е определен като "катастрофа". Войната започва. От съседни арабски страни нахлуват войски, стотици хиляди палестинци са принудени да бягат.

На следващата година огънят е прекратен, но равносметката е следната - Израел контролира по-голямата част от територията, Йордания окупира земя, станала известна като Западния бряг, а Египет окупира Газа.

Йерусалим е разделен между израелските сили на запад и йорданските сили на изток. Поради липсата на мирно споразумение и взаимните обвинения, следващите десетилетия са изпълнени с насилие. През 1967 г. Израел окупира Източен Йерусалим и Западния бряг, както и по-голямата част от сирийските Голански възвишения, Газа и египетския полуостров Синай.

Днес израелците още държат контрола над Западния бряг и макар да се изтеглиха от Газа, според ООН тя също е окупирана територия. Израел твърди, че целият Йерусалим е негова столица, докато палестинците претендират за Източен Йерусалим като столица на бъдеща палестинска държава.

Повечето палестински бежанци и техните потомци живеят в Газа и Западния бряг, както и в съседните Йордания, Сирия и Ливан. Израел не им позволява да се върнат в домовете си.

През последните 50 години Израел не спира да строи селища в спорните територии, където се заселват повече от 600 000 евреи. Според палестинците те са незаконни и са пречка за мира. Израел не признава това твърдение.

Така и до днес ябълката на раздора между израелци и палестинци остава Източен Йерусалим, Газа и Западния бряг. Заплахата за изселване на палестински семейства от Източен Йерусалим заради поредните планове за строителство на еврейски колонии наново възпламени искрата. Сблъсъците между палестинците и израелците ескалираха и заради наложените ограничения по време на свещения за мюсюлманите месец Рамазан.

Въпросите, по които засега няма съгласие, са:

• съдбата на палестинските бежанци
• бъдещето на еврейските селища на Западния бряг
• да бъде ли поделен Йерусалим
• да бъде ли създадена палестинска държава

Опитите за постигането на мир продължават 25 години. Най-новият мирен план беше изготвен от администрацията на американския президент Доналд Тръмп и определена като "сделката на века". Той обаче беше отхвърлен от палестинците.

Така конфликтът продължава с нови сцени на насилие, на които светът стана свидетел през последните дни.

Снимки: БГНЕС