Все по-често и по-често ще говорим за Световното първенство. Остава около месец до началото на голямото шоу, в което ще участват безпрецедентните 48 страни. Ако събирате албумите със стикери, ще трябва да отделите доста средства, докато го попълните. Ако искате да гледате всички мачове, ще трябва да си вземете отпуск, но и да смените режима си, поне докато трае груповата фаза и нощните мачове се точат един след друг. Но за начало – може би трябва да научите всички отбори, които участват в турнира, което също не е толкова лесно. Имаме си повече от непознати страни, доста от които дебютират на най-големия футболен форум. Като Кабо Верде – държава от Африка, за която ще си поговорим днес. Футболната романтика е жива, някак е успяла да оцелее през годините на меркантилното и комерсиално мислене, макар че ефектът често се превръща в дефект заради действията на ФИФА, чиито управници се надяват да намерят подкрепа именно от страни като Кабо Верде. Но да забравим за миг политиката в спорта и да се запознаем с малката островна държава от западната част на Черния континент.
Дайло Ливраменто лежеше на игрището. Пико Лопес търсеше с поглед баща си в трибуните. Стопира просто прегръщаше като обезумял всички около себе си. Стивън Морейра беше изпаднал в амок и не знаеше какво точно трябва да прави. Последният от изброените – защитникът на Кълъмбъс Крю – призна в едно от интервютата си по-късно, че „не е знаел какво усеща и как точно се нарича това чувство“. Но и беше убеден, усмихвайки се широко, докато говореше с командированите от The Athletic журналисти, че скоро ще може да назове точно що за емоция го е сполетяла. Как да го виним?! Гореописаните сцени са секунди след последния сигнал на мача между Кабо Верде и Есватини (бивш Свазиленд), след който Морейра и неговите съотборници си гарантираха участие на Световното първенство през това лято. За първи път в историята. Така страната се нареди сред най-малките като мащаб, успявали да стигнат до Мондиал. Малък мащаб, огромна сцена! С население от 525 хиляди души Кабо Верде превъзхожда по този показател единствено Исландия от всички държави, някога появявали се на Световното първенство. Да, в Кюрасао живеят по-малко хора, но представителите на Карибския басейн все още никога не са играли мач на световен шампионат.
Кабо Верде се нуждаеше от победа в двубоя срещу Есватини, за да се класира. Което – поне на теория – звучи доста елементарно, защото съперникът печели за последно световна квалификация през 2015. Но е друго, когато те обладае напрежението. През първото полувреме голове няма. Всички на стадиона знаят, че победата е близо, но всички са на тръни. Всички в държавата също. Официално около 15 хиляди души са на стадиона, за да видят паметния миг на живо и с очите си, но вероятно са присъствали доста повече, имайки предвид насядалите по стълбите и качилите се по оградите ляде. Навярно не си въобразявате, че контролът при подобни срещи е като този в западната част на Европа. Повечето билети се продават по бензиностанциите и малките магазинчета в столицата Прая, така че за диаспората извън пределите на страната не остават особено много пропуски, които уж са пуснати онлайн.
Шест минути след паузата идва екстазът. Ливраменто праща топката във вратата на гостите за 1:0. Във въздуха летят емоции и крайници. Шест минути по-късно, когато зрителите идват на себе си, резултатът става 2:0 след гол на Уили Семедо. Остатъкът от мача е просто една безкрайна феерия от празненства. При всеки точен пас се чува „Оле!“, нищо, че часовникът показва 65 минута. А за да бъде романтиката абсолютна, в добавеното време гол вкарва и Стопира, отказал се от националния отбор няколко години по-рано. Целият отбор се отдава на празненства заедно с ветерана, сякаш всеки един от футболистите е вкарал този гол. Стопира съблича фланелката си, а съдията чака търпеливо играчът да се върне обратно на планетата Земя, за да му покаже най-излишния и лишен от стойност жълт картон.
Зито де Пина изминава цялото разстояние от Бостън до Прая, за да гледа срещата. Масачузетс е щат, в който са се установили доста от хората, напуснали Кабо Верде в последните десетилетия. Към днешна дата се занимава дейно с поддръжката на сайт, който следи изкъсо какво се случва със спортния живот в Кабо Верде – Criolosport, очевидно вдъхновен от местния език креоли, разпространен в страната. По негови думи в полета е имало около 50 души, също прелетели над половината свят, за да зърнат чудото. Запитан това ли е най-голямото спортно постижение в историята на държавата, Пина поглежда така, сякаш питаш възрастен човек дали може да бори до пет. Отговорът е повече от ясен. Фен, представящ се като Улисес, допълва, че това е най-голямото постижение изобщо в историята след придобиването на независимост в средата на 70-те, зарежете спорта.
Селекционерът на отбора, известен като Бубиста, наподобява забавния чичо, който винаги е готов да те разсмее или да опита да ти оправи настроението. Цялата му кариера е преминала в Кабо Верде. На пресконференцията преди срещата с Есватини прави многозначителна пауза преди да отговори на въпроса дали това е най-важният двубой в живота му. „Да“. Всичко, което трябва да знаете.
Би било странно, ако не открием и българска следа в целия този разказ. Една от звездите на националния отбор е Гари Родригес – крилото, което някога радваше публиката на Левски, е сред хората, които са натрупали най-сериозна популярност сред местното население. В крайна сметка – едва ли можем да твърдим, че успехът идва напълно случайно. Споменах, че голям процент от населението напуска страната и тръгва по широкия свят, за да търси късмета си. В състава по време на квалификациите имаше играчи, родени във Франция, Португалия, Република Ирландия, Нидерландия. От 25-те футболисти, извикани за последните срещи, 15 играят в различни първенства. Техническият директор Руи Коща споменава, че националният тим до 17 години се движи добре, а женският представителен отбор заслужава повече от аплаузи за изявите си. Мъжкият тим може и да не участва на последното издание на Купата на африканските нации, но на предпоследния турнир стигна до ¼-финалите. Когато настъпи новият век, Кабо Верде беше на 182 място в ранглистата на ФИФА. Вече гравитира около 70-то. Парите от фондовете на същата тази ФИФА със сигурност помагат, както и инвестициите на Китай. Точно затова и табелите по улиците около стадиона са предимно на мандарин и английски, а не на португалски или креоли.
И понеже започнахме историята с намигване към футболната сантименталност – същият този стадион … е бил изправен пред възможността да се казва „Пеле“. Когато Краля на футбола умира през 2022, премиерът на страната Улисес Корея е Силва предлага съоръжението да бъде кръстено на бразилеца (вероятно по призива на президента на ФИФА Джани Инфантино във всяка държава да има поне по един стадион, който да носи името на най-известния футболист). Идеята е отхвърлена деликатно с довода, че Пеле никога не е играл на този стадион … както и никога не е бил в тази страна като цяло.
Онази седмица в края на миналата година определено беше най-успешна за Роберто Пико Лопес. Роденият в Ирландия централен защитник напуска веднага Кабо Верде след двубоя с Есватини. Ще попитате защо? Защото след няколко часа жена му ражда. А ако попитате как човек, роден в Ирландия, стига до националния тим на Кабо Верде – през 2019 е вербуван чрез съобщение в LinkedIn, което първоначално мисли за откровен спам. Казах ви – футболна поезия!
Чуй новините
Подкаст
