Доброволец в COVID отделение: Дневникът на Иван Янев от БНТ

Кореспондентът на БНТ Иван Янев стана доброволец в болницата в Казанлък. Няколко дни той ще работи като санитар в COVID отделението.

Взел решението, след като се разбрало, че само една-единствена медицинска сестра в общината, работеща в извънболничната помощ, се е съгласила за доброволческа кауза.

Отделението за болни от коронавирус в казанлъшката болница е препълнено. В момента там са настанени 33-ма души с COVID-19, за които се грижи тази единствена медицинска сестра доброволец. Сред заразените има лекари и служители от персонала, а болницата има остра нужда от санитари, медицински персонал и доброволци.

• ДЕН 1: Война с враг, който дебне от засада

Война е!!! Война с враг, който те дебне от засада. Няма правила за него. Той е безмилостен.

Видях млади хора, които не могат да дишат без кислородна маска. Видях възрастни хора, които спяха седнали на леглото, защото така успяват да си поемат глътка въздух. Видях как медицински сестри и лекари буквално летят по коридорите и болничните стаи. И въпреки това не успяват да бъдат до всеки, който има нужда от тяхната помощ. Не защото те не искат да я окажат, а защото са малко.

Имам и нова приятелка от днес. Наричам я "Шефка" - санитарката Таня. Тя работи в COVID отделението от няколко дни. И двамата бяхме леко хаотични днес. Но въпреки това се справихме с всичките си задължения. Не са много, но са трудоемки. Дезинфекция, дезинфекция и пак дезинфекция.

Разнасяне на храна, смяна на бельо. Смяна на уринатор. Поставяне на кислородни маски на нуждаещите се от кислород. Разнасяне на таблите със системите, за да може сестрата да се справи по-бързо.

Оказа се, че освен с медицинските си задължения, те имат и безумно много административна работа. Пишат, пишат, пишат, пък скокнат да сменят системи, да разнесат лекарства, да измерят кръвно, да се скарат на санитаря, че не е затворил вратата на чистия поток.

А бе, май нямат много време да се карат, или по-точно нямат сили да го правят.

Всички са изморени до припадък

Това, което мога да кажа още за моята работа като доброволец. Нали съм си приказлив. Ходя да си говоря с бабите по стаите. Те пък ми се радват като на син. Викат ме постоянно да отворя прозореца, да го затворя. А бе, само да сменим по някоя шега. Така им вдигам бойния дух да се сражават с вируса. Но истината е друга...

Аз не издържах без сълза

Много мъчно ми стана за един дядо от първа стая. Не знам защо, но още като влязох в стаята, човекът протегна ръка към мен и ме помоли да го заведа до чешмата, за да си намокри устните. Стаята е дълга около 5 метра. Костваше ни 10 минути да отидем до заветната вода и да се върнем. Колегите му по стая казаха, че са му предлагали помощ, но той е отказвал. Леко е странен. Не иска да се храни. От закуската хапна малко сирене. Обяда даже не го е разопаковал, вечерята - също. Стар и немощен е. Не говори. Надявам се утре да го видя отново там... Надявам се до края на моето доброволчество той да се подобри и да се върне при семейството си.

Относно моята безопасност смятам, че е на 99,99%. Болницата е осигурила всичко, с което аз да се чувствам безопасно. Това, което към момента не може да осигури, е персонал.

Има крещяща нужда от още доброволци. Санитари, лекари и медицински сестри... Не е страшно!!! Уверявам ви!!!

Бях планирал да съм там 5 дни. Но ако успея да убедя още хора да се включат в това начинание, ще остана още 5. Чакам ви!!! Междуу другото не само в COVID отделението има нужда от доброволци.

• ДЕН 2: Бяха двама братя. Вече е един

Моят човек беше там. Отново не се е хранил...

Шефката ми е нощна смяна не се видяхме с нея днес. Имах две нови шефки - Фатма и Катето - стари кучета са те. Работили са дълги години като санитарки. Две нови медицински сестри също се впуснаха в борбата - Румина и колежката ѝ (на която не запомних името) идват от кардиологичното отделение, по собствено желание. Заявяват готовност да останат до края. Край, който не е ясен кога ще е. Нова лекарка също се вля в екипа на отделението. Тя пък все едно беше родена там. Нахлу по стаите и ги почна!

Дотук с веселата част...

Макар че хората, които ме познават отблизо, знаят, че смесвам забавното с трагичното, мога да пея и да плача едновременно, но все пак ще ги отделя. Посрещнаха ме сутринта в седем часа с информацията за един починал. Беше много тегаво. Брат му лежи в съседната стая... Да, да, двама братя бяха... Вече е един. Аз трябваше да предам багажа на починалия на близките му. Абе уж съм корав, ама май не чак толкова. Това мина.

Животът за останалите продължава. Ходих с Бат'Диди (така наричам колегата ми от Нова Тв) и две жени до рентгена. Получиха потвърждение, че са здрави и си тръгват.

Докато чакаха за документите, мен ме извикаха.Възрастната жена, която върнах от рентгена, докато си е събирала багажа от леглото, за да бъде изписана, е паднала и не може да стане. Опитах се с помощта на приятелката ѝ от съседното легло да я изправим, но това се оказа невъзможно. Тук се намеси и Бат'Диди, хванахме я под мишниците и я сложихме на инвалидната количка. Там остана докато я приберат близките ѝ. Същото упражнение направихме с Диди, за да я качим в колата им.

После май пуших. Дойде пациент за настаняване. Настанихме го в съседната стая на съпругата му...

Утре... Утре се надявам само да изписват здрави пациенти!

Нашият колега Иван Янев: Не е страшно да си доброволец в COVID отделение!

• ДЕН 3: Жените са от мъжка порода

Жените са от мъжка порода или поне тези, с които аз се запознах в Covid отделението на Казанлъшката болница. Името което не запомних вчера, днес го споменах хиляди пъти :) Тя се казва - Станка , запомних я! Ще ви разкажа и за Ани.

Те са моите герои за днес.

Станка ще я наричам - Таня, защото така й казват близките й хора. Таня не е от жените със силикон в гърдите и хиалурон в устните - тя е медицинска сестра от друго измерение. Днес беше сама.

Имаше една жена доброволка, но си тръгна, защото от утре се връща в училището

в което работи. Таня трябваше да се погрижи за всичките 35 пациента. Редеше табла след табла със спринцовки и системи. Беше тиха. Никой не разбра, че тя е сама и е й трудно. Но след третата табла , т.е. третата стая, в отделението влезе лъч светлина. Появи се Ани. Ани дойде като доброволка. Работила е до преди няколко дни във фармацевтична компания като лаборантка.

Съкратили са я. Ненужна им е станала...

Оказа се безумно нужна на Таня :) те се спогледаха, казаха си нещо което аз не разбирах :) говориха си на техния извратен латински език.

И нещата започнаха да се случват с лекота. Ани започна да зарежда таблите, Таня връхлиташе от стая в стая и само казваше :"Хайде маските над носа ". Слагаше система след система, инжекция след инжекция. Говореше си пациентите. Съчувстваше им. На някои се караше :) "Не се движиш. Стани малко! Тук не сте отваряли прозореца цял ден" и пак се усмихваше, беше ясно, че не иска да ги накърни, а да ги усмихне.

Хората там са отчаяни, имат нужда от това поведение, което ги усмихва. Когато обаче косата на Таня започна да пада над очилата , а тя нямаше сила да я вдигне,

стана ясно, че тя вече е на предела на силите си

Да, ама то бе станало 19 часа :) Тя трябваше да си тръгва от работа. Дано съпругът й да не е глезльо като мен :) че ще трябва салатка да му направи, ракийка да му налее, да изпере, да простре, да изглади, да напише домашните с детето.... Дано, дано, че нямам идея от къде ще намери сили да бъде утре пак свежа на работа.

Ани остана до края на работния ден. Не е от приказливите жени. Действа. Когато я изпратих на вратата , тя каза : "Чао, до утре". Тя отново ще бъде там, до тези мъжки жени без силикон и хиалурон.

Иначе моя човек е добре. Ходи сам да пие вода, хапва.

Всички са живи , но не са здрави.

Отделението започва да се превръща в семейно.... Днес настаниха младо бременно момиче в съседната на баща й стая... Изписвахме. Без фанфари. Тихо. Макар това да е празник за тях.

Аз оставам. Но не мога да съм до края :) Чакам мъж от породата на медицинските сестри да ме смени...

• ДЕН 4: Днес нямам време да пиша. Имахме много работа. Изморен съм.

• ДЕН 5: "Силните" мъже и жената доброволка

Този ден ще посветя на една друга група хора. Те са много силни. Бих казал най-силните мъже.

Те са тези, които преобръщат световната политика.

Те разбират от президентски избори в САЩ до демокрацията в Северна Корея. Това са мъжете, които, когато са били войници, са изживели най-големия ужас на света. Тичали са 30 километра с пълно бойно снаряжение, правили са сапунки, бягали са през оградата, след което са се наливали в близката кръчма, били са се със старите войници, псували са старшината... Абе много силни мъже.

После са се уволнили. Повръщали са във влака, викали са УВО...

След това започнали да ходят по дискотеки, да си търсят мома за женене. Там също са били много силни. Като са се напивали там, са се били... с жени.

Ех, че силни мъже. Възхищават им се разни девойки, слушайки разказите им в задимената стая, седнали около масата със стара мушама, на която е развивано голямо количество мастика и домашен доматен сок.

Тези мъже са за пример! Те "изпиляват" чисто нови гуми в кръговото кръстовище. За час "въртене" ги правят като "гуми за мъгла".

Те разбират от ядрена физика до сложния процес на дестилат на гроздов сок в селската ракиджийница. Абе с две думи - "мъже великани".

Та днес цял ден си мислих за тях. За това не можах да разбера как ми мина дежурството и нямам спомен от него, за да ви го разкажа. Прекланям се пред тези мъже.

Но знам, че утре идва още една жена като доброволка в Covid отделението на Казанлъшката болница. А силните мъже ще обясняват на някоя пияна мома как тези доброволки са някакви смотани жени, които не могат да бъдат до тях, защото може да се заразят с най-смъртоносния вирус от последните години. Те трябва да се опазят живи и здрави, защото света не свърши както бяха предсказали Маите, през 2000 г. На тях им предстоят още много президентски избори в САЩ, Русия, Китай и Северна Корея.

Те това беше до тук от моето дежурство като доброволец в МБАЛ "Христо Стамболски" в Казанлък. Желая им безсмъртие на мъжете великани!