Насилието срещу жени в ЕС остана широко разпространено, все по-често се мести в онлайн пространството и остава незабелязано от институциите, чиято основна задача е превенцията и защита на жертвите. Това са част от изводите от мащабно проучване на Агенцията на ЕС за основните права и Европейския институт за равенство между половете, представено в Брюксел. В проучването са участвали около 115,000 жени от всички държави в ЕС, българките са 5,580.
Според проучването домашното насилие, психологическият тормоз, икономическата принуда и кибертормозът са сред най-често срещаните форми на агресия, но често остават скрити за обществото и институциите.
Една от всеки три жени в ЕС преживява физическо и/или сексуално насилие. Насилието от страна на интимни партньори, психологическият тормоз, икономическото насилие и кибернасилието са изключително често срещани, но в много случаи са най-малко признаваните форми на насилие.
Повечето случаи на насилие не се докладват официално. Само 6,1 % от жените са съобщили на полицията за физическо или сексуално насилие от страна на партньорите си, а едва 11,3 % - за насилие от страна на лица, които не са им партньори. Срам, самообвинение, страх и липса на доверие в полицията са най-често посочваните причини да не се докладва. Липсата на информираност или на достъп до организации за помощ са допълнителни фактори, които допринасят за това.
Прави впечатление, че има голяма разлика в данните в различните държави в ЕС. Така например 11,9 процента от интервюираните жени в България съобщават за физическо насилие, заплахи или сексуално насилие. В ЕС 30,7 процента от жените са съобщили за това. 9,3 процента от запитаните жени в България са преживели физическо насилие, заплахи или сексуално насилие от интимен партньор. В ЕС над 17 на сто от жените признават за насилие от страна на партньора. 12,2 процента от жените в България са били обект на сексуален тормоз на работното място. В ЕС сексуален тормоз на работното място са преживели 30,8 процента от жените. 2,2 процента от жените в България са преживели сексуално насилие в детството. В ЕС за сексуално насилие в детството съобщава 6,6 процента от интервюираните жени.
Според експертни разликите между отделните държави се дължат и на културните различия между тях. В някои страни е по-приемливо или по-неприемлив да се говори за насилие срещу жени. В някои държави насилието от страна на интимния партньор се счита до голяма степен за личен въпрос и пострадалите рядко споделят с близки или полицията. В страни с по-голямо равенство между половете повече се говори за преживяно насилие. И предишни проучвания показват, че има връзката между навиците на употреба на алкохолна извършителите и изпитаното от жените насилие от страна на интимния партньор („домашно насилие“).
Някои от основните констатации от доклада:
Сексуално насилие и съгласие: Сексуалното насилие по-често се характеризира от липсата на свободно изразено съгласие, а не с упражнена физическа сила. Жените са почти два пъти по-застрашени от изнасилване чрез принуда или невъзможност да откажат, отколкото чрез явна физическа сила.
Икономическото и психологическото насилие от страна на интимния партньор са често срещани, но по-малко видими форми на насилие и тормоз: 29,9 % от жените в ЕС са ставали жертви на психологическо насилие от страна на партньора си. Това включва унижение, ревност, заплахи или контролиращо поведение. При 12,7 % от жените това се случва често. При зададени допълнителни въпроси, 20,3 % от жените отговарят, че са преживели икономическо насилие от страна на партньора си, като например забрана да работят и липса на контрол върху семейните финанси.
Насилието от страна на интимния партньор оказва тежко въздействие върху живота на жените: 9,8 % са претърпели телесно увреждане от партньора си, а 9,6 % - душевно страдание. В резултат на това 17,6 % от жените е трябвало да отсъстват от работа, а 30,8 % не са били в състояние да вършат домакинска работа. Жените често прибягват до употреба на лекарства (25,8 %) и алкохол или наркотици (17,1 %), за да се справят с последиците.
Насилието в детска възраст и трайните последици от него: 32,9 % от момичетата са преживели физическо или емоционално насилие от страна на родителите си. Това може да създаде предпоставки за насилие и в бъдеще: жените, преживели сексуално насилие като деца, са изложени на 3 до 4 пъти по-висок риск да станат жертви и като възрастни.
Дигиталните технологии засилват тормоза: 8,5 % от жените са били подложени на киберпреследване, а 7 % от работещите жени са били подложени на сексуален тормоз в интернет. Местоположението на 10,2 % от жените е било наблюдавано или следено от техния интимен партньор чрез дигитални устройства.
„Насилието срещу жени е нарушение на основните права“, казва директорът на Агенцията на ЕС за основните права Сирпа Раутио „В целия ЕС масово се нарушава правото на жените на достойнство, безопасност и равенство. Когато случаите на тормоз са нормализирани, скрити или игнорирани, това неспособността на системата да гарантира предпази правата на жените. Страните членки имат ясни задължения да предотвратяват насилието, да защитават жертвите и да осигуряват достъп до правосъдие – и тези констатации показват, че предстои още много неотложна работа.”
Целия доклад можете да прочетете на https://fra.europa.eu/en/news/2026/eu-wide-survey-highlights-scale-psychological-economic-and-cyber-violence-against-women
Чуй новините
Подкаст
