Фалшиви призовки, търговия с ресурси и лекарства - как да разпознаем онлайн измамите?

Получавали ли сте наскоро имейл с призовка, в която "киберджендър" ви е уличил в престъпление? Ами примамлива оферта от министерство за търговия с природни ресурси? Натъквали ли сте се на публикации в социалните мрежи, разкриващи как крити от обществеността български лекарства се изнасят в чужбина за сметка на българските пенсионери?

Ако да, вероятно сте попаднали на измама. Освен чрез добре познатите фишинг имейли от името на банки и различните подкани за получаване или изпращане на парични преводи, измамниците стават все по-изобретателни, като изфабрикуват платформи, интервюта и използват имената на държавни и международни институции, медии и популярни личности.

Събрахме на едно място някои от най-скорошните измами, на които попаднахме и за които предупреждават както потребители, така и институции, за да ви покажем как да ги разпознавате:

1. ФАЛШИВИ ПРИЗОВКИ ОТ МВР/ЕВРОПОЛ/ИНТЕРПОЛ/ЧУЖДЕСТРАННИ ОРГАНИЗАЦИИ

Зачестиха случаите, в които граждани получават имейли с призовки от името на МВР, Европол, Интерпол и други български и чуждестранни силови органи. В тях се съдържат заплахи за образувани производства по предполагаеми обвинения, но в много случаи "обвинението" е едно и също - за педофилия и общуване с непълнолетни чрез сайтове за запознанства.

Тръгнахме по следата на една такава призовка, получена от наш зрител.

Т.нар. призовка използва логата и имената на съществуващи институции и лица, но несъответствията в нея са много. На първо място - никъде в призовката не се споменава поименно лицето, до което се отнася. Правят впечатление лошият словоред и използваните изрази в текста - "операция за проникване в киберпространството", "изглежда сте обект на разследване", "реформиране на закрилата на детето", "киберджендър" и т.н.

В "документа" са цитирани два закона за закрила на детето - справка в интернет показва, че такива има, но те са френски (вижте ТУК и ТУК). След това ви подканват да се свържете по имейл с български полицай на име Борислав Борисов, защото в противен случай след 24 часа обществеността ще бъде информирана за престъпните ви действия. В изпратения имейл Борислав Борисов е посочен като "заместник-директор на", но изречението спира до там. В прикачената "призовка" пък имената му са изписани на латиница и вече е уточнена длъжността му - заместник-директор на СДВР, Националната полиция и "Бригадата за защита на непълнолетните".

Действително един от заместник-директорите на СДВР се казва Борислав Борисов, но от биографията му, посочена на сайта на МВР, няма данни да е работил нито в "Национална полиция" (която е съвсем отделно от СДВР звено), нито в споменатата бригада. Самата "Бригада за защита на малолетни и непълнолетни", впрочем, не съществува в нито една от структурите на МВР или другите ведомства у нас. И още - в печата, сложен на края на документа, отново фигурира името Борислав Борисов, но този път той е "комисар в националната жандармерия". Посочен е и адрес за кореспонденция - бул. "Шипченски проход" №8 в София. Там обаче не се намира централата на "Национална полиция", а Първо районно управление към СДВР.

Прави впечатление, че "бригадата", издала призовката, е спомената още веднъж, но с ново име: "Бригада за защита на миньорите". На този етап всичко започва да изглежда налудничаво, но това е и най-ясният знак, че сте попаднали на измама. Minors в превод от английски език означава малолетни, тоест, за съставянето на "призовката" най-вероятно е използвана програма за автоматичен превод. Все пак потърсихме същестува ли бригада, защитаваща правата на малолетните/непълнолетните. Търсенето ни препраща единствено към други новини, разказващи за същата измама. Открихме множество подобни призовки на други езици - английски, френски и италиански. В някои от тях е посочена парична сума, срещу която може да се прекрати уж започнатото разследване.

Във връзка със зачестилите подобни имейли от МВР разпространиха позиция, в която посочват, че няма практика да се изпращат призовки по електронни пощи. Министерството призовава хората да бъдат бдителни и да не отварят подобни имейли. Тук можете да видите укриващите се лица, издирвани от МВР, ако по електронната ви поща ви съобщят, че сте издирван.

На официалните си сайтове Eвропол и Интерпол също изрично посочват, че никога не се свързват директно с цивилни граждани във връзка с наказателни производства, не искат, нито пък раздават пари и никога няма да изискат лични, банкови или каквито и да е чувствителни данни. Съветват още да проверите актуалните списъци на издирваните лица. Списъка на Европол можете да видите ТУК, а на Интерпол - ТУК.

Кой всъщност може да ви връчи призовка?

Лицата, които могат да връчват призовки, са изрично упълномощени от закона. В България това са: призовкар; служител на община или кметство; пощенски служител; лица от състава на МВР, като последните могат да връчват призовки единствено по наказателни дела.

Според чл. 69 от Закона за МВР служителите, упълномощени да връчват призовки на граждани, трябва да ги връчат лично или чрез трето лице. Уведомяването по телефон или факс се извършва единствено при неотложни случаи. В случай, че призоваваният не може да бъде открит повече от месец или пък няма постоянен адрес в България, то призовката се публикува в Държавен вестник.

Какво трябва да съдържа призовката по граждански дела вижте ТУК (чл. 57 от ГПК), а по наказателни - ТУК (чл. 179 от НПК)

2. ФАЛШИВ САЙТ ПРЕДЛАГА ЛЕКАРСТВО

Отново зачестиха и фалшивите платформи, предлагащи евтини или труднодостъпни лекарства. Много от тях злоупотребяват с имената на държавни институции организации, медии и популярни личности.

Логото на БНТ неведнъж е било използвано при подобни опити за измами. Предупреждаваме, че националната телевизия не участва нито в реклама, нито в дистрибуция на каквито и да е лекарствени продукти, а съдържанието ни се публикува единствено на сайтовете bnt.bg, bntnews.bg и официалните ни профили в социалните мрежи.

В този случай измамници изфабрикуват интервю на водещия на "Панорама" Бойко Василев, разкриващо как лекарство за хипертония, произвеждано у нас, се крие от обществеността и се изнася в чужбина за сметка на възрастните хора.

В статията се цитира Фейсбук статус на Цветеслава Минкина, представена като "заместник-главен фармацевт в България".

Според написаното, въпросната жена иска да изнася лекарството от страната ни за продажба. Правят впечатление използваният груб език по отношение на пенсионерите, но също така - лошият словоред и липсата на контекст, например - кои са страните, проявили интерес да дадат "4000 лева за една опаковка". Авторите на статията посочват, че предполагаемата Цветеслава Минкина бързо изтрива профила си в социалната мрежа, след като статусът ѝ "става известен на публичността".

С търсене в търсачката във Фейсбук към 13 юли 2023 г. не излиза профил на Цветеслава Минкина. Появява се, обаче, принтскрийн на "публикацията" със споменатото вече твърдение. Прави впечатление, че разпространяваните "публикации" съдържат сходен текст от името на Цветеслава Минкина, но на профилните снимки има две различни жени. Това поставя под съмнение автентичността на споменатия профил.

Справка на сайта на Българския фармацевтичен съюз показва, че не съществуват длъжности като "заместник-главен фармацевт" и "шеф на дирекцията на фармацевтиката". Не открихме и фармацевт с името Цветеслава Минкина. Нещо повече - въпросният "статус" от нейно име се е появявал и преди. Статията във фалшивия сайт на БНТ е публикувана на 10 юни 2023 г., но успяхме да открием същия "статус", публикуван във Фейсбук на 13 декември 2020 г.

Интервюто, "разкриващо" схемата, е с бившия здравен министър Петър Москов. Той е представен като "шеф на дирекцията на фармацевтиката в България", макар в действителност да е анестезиолог. А прикачената снимка не е от студио на БНТ, въпреки че е използвано логото на националната телевизия. Отново правят впечатление лошите словоред и правопис.

Измамниците отиват и по-далеч - втората част от "интервюто" е с "Данаил Зоров, представител на аптечна верига". На снимката обаче е журналистът от БНТ Николай Кръстев.

Тъй като лекарството е "ограничено на склад", накрая платформата дори ви подканва да завъртите колело на късмета, за да запазите количества и да получите отстъпка.

3. ДЪРЖАВНО ДРУЖЕСТВО ВИ ПРЕДЛАГА БЪРЗА ПЕЧАЛБА

Случвало ли ви се е държавно дружество да ви предложи да търгувате с акции? А с природни ресурси? Звучи невероятно, нали? Редица потребители са попаднали на платформа, в която Министерството на енергетиката и Българският енергиен холдинг предлагат регистрация за търговия с природни ресурси. Не се подвеждайте - няма как държавна институция или дружество да ви предложат подобно нещо, тъй като по Конституция (чл. 18, ал. 1) природните ресурси са изключителна държавна собственост.

Това не е първият път, в който БЕХ е намесен в подобна схема. Министерството на енергетиката съобщи, че е сезирало компетентните институции, вследствие на което платформата бе свалена. БЕХ призозава гражданите да проверяват актуална информация на официалния сайт на дружеството или на този на министерството.

КАК ДА РАЗПОЗНАЕМ ИЗМАМИТЕ?

Макар и да стават все по-изобретателни, измамниците често допускат очевидни грешки. Ето най-често срещаните от тях

• При имейлите

Проверявайте адреса на изпращача. Обикновено при фишинг атаките се използват имейл адреси от масово достъпните безплатни приложения. Те обаче нямат нищо общо с институциите. Най-добре е изобщо да не отваряте подобни съобщения, да ги изтриете или маркирате като спам. Ако все пак се усъмните, преди да отворите имейл или линк, който ви приканва към конкретни действия, особено ако изисква лични данни, винаги проверявайте кой го праща.

Всички български институции имат собствен домейн адрес, в който задължително се съдържа разширението .bg. Винаги когато попаднете на съмнителен имейл, може да потърсите обратен контакт с институцията, за която се твърди, че ви го е изпратила. Потърсете информация на сайта им, уверете се, че адресите съвпадат или просто се обадете по телефона и попитайте.

• При онлайн платформите

Винаги проверявайте линковете - съответстват ли на официалния адрес на споменатата институция или медия. При сайтовете на институциите отново важи гореспоменатата забележка с домейн адреса.

Потърсете отличителни знаци и сравнете. В случая с "лекарството за хипертония" измамниците са опитали да имитират визията на сайта bntnews.bg, но разликите с истинския са очевидни – различен шрифт, липсват рубрики, автор, свързани новини. Разположението на елементите също е различно.

Проверете съдържанието. Често подобни схеми не се извършват от българи, поради което се използват програми за автоматичен превод. Във всички гореизброени случаи видяхме лош словоред, граматически и правописни грешки, несъществуващи длъжности и институции. В случая с фалшивата призовка излиза, че по едно наказателно преследване работят едновременно български и чужди силови структури, както и несъществуваща бригада. Ако получите подобно съобщение, винаги проверявайте дейността и правомощията на споменатите институции.

Бъдете бдителни и никога не предоставяйте лични или други чувствителни данни на непознати имейл адреси или в съмнителни интернет платформи. Това може да доведе до различни последици - хакерска атака, кражба на самоличност или дори изнудване.

Ако попаднете на съмнителна информация онлайн, не се колебайте да се свържете с екипа на БНТ и да сигнализирате отдела за проверка на факти на "По света и у нас".

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube