Ген. Владимир Стойчев - една от най-ярките фигури в българската олимпийска история

Една от най-ярките фигури в българската олимпийска история е тази на генерал Владимир Стойчев - възпитаник на Военното училище във Виена, той се откроява като отличен ездач и спортист.

„Най-много ценя купата, която извоювах в големия конкурс по обездка в Люцерн, в Швейцария през 1927 г. Вземал съм много награди във всички отрасли на конния спорт – в състезания по обездка, всестранни изпитания по езда и състезания по скачане – у нас и в чужбина: във Виена, в Будапеща, в Аахен, в Париж и в Испания – Мадрид“, споделя ген. Владимир Стойчев.

Стойчев представя страната ни на Олимпийските игри в Париж 1924 и в Амстердам 1928 - заема съответно 17 и 18 място в състезанието по обездка.

• Олимпийските игри в Париж и революционните промени
• Как Амстердам посрещна Олимпийските игри през 1928 година

Генерал Стойчев си спомня:

„Отначало яздех по един кон на ден, това беше в академията, Терезианската академия във Виена, но после започнах да яздя вече сериозно и имаше период, когато яздех 5 коня всеки ден, редовно по пет коня. Когато се завърнах от Игрите на деветата Олимпиада в Амстердам, тук на Софийския хиподрум яздих в едно надпрепускване с препятствия. Бяхме минали препятствията, обаче хиподрумът беше в много лошо състояние, голяма суша и конят точно, когато му исках последните усилия стъпи в една дупка, обърна се, затисна ме странично и при падането си счупи гръбначния стълб. Конят остана мъртъв на място, а мен в безсъзнание ме отнесоха в болницата и след няколко дни, когато се свестих ротмистър Лекарски, който беше вдигнал тази нагайка под трупа на коня, ми я донесе с този златен надпис тук – „Честит нов живот. Крум “

Той е командир на Първа българска армия, която воюва срещу Хитлеристка Германия в периода 1944-1945 г.. Тези мрачни за България времена във вътрешно политически план водят до унищожаването на много организации, сред които и Българския олимпийски комитет, който е идеологически заклеймен. В свое писмо от фронта до Висшия спортен съвет генерал Стойчев призовава да се съхрани комитета “поради важното значение на тази институция за бъдещото развитие на спорта в страната”. По-късно то играе ключова роля за възобновяване дейността на Българския олимпийски комитет в поствоенния период.

Самият Стойчев оглавява Комитета в продължение на 30 години от 1952-а, когато е избран и за член на Международния олимпийски комитет. До 1990 година, когато умира на 98-годишна възраст, той остава почетен член на МОК и почетен председател на БОК.

Вижте материала от поредицата "Истории от олимпийските игри" във видеото!