Баражите за класиране на Световното първенство наистина бяха невероятни! Без капка ирония, без доза преувеличение. Косово държеше под напрежение до последно прекрасния отбор на Турция, Босна и Херцеговина шокира Италия, като адзурите за трети пореден път ще бъдат извън най-важния футболен турнир, Чехия премина през още една лотария на дузпите, за да елиминира фаворита Дания, а Швеция спечели зрелищния сблъсък с Полша, за да разбие сърцето на Роберт Левандовски. Точно върху „Трите корони“ искам да поставя акцент в предстоящите редове. Защото тяхната история тази пролет доказва защо във футбола трябва да играеш до последно и да се възползваш дори от най-малката възможност, която регламентът ти предоставя.
Мога да твърдя, че най-важният гол за Швеция през изминалата окончателно квалификационна кампания по пътя към Мондиал 2026 всъщност … не беше вкаран във въпросната кампания. Звучи нелогично и като същинска аномалия, но е точно така. За да стане още по-шантаво, ще добавя, че споменатият гол е дело на човек, който няма записана и една минута в игра през настоящата година. През ноември 2024 Александър Исак укроти една топка с десния си крак преди да я изпрати безмилостно с левия във вратата на Словакия за победата с 2:1. Успех, който позволи на шведите да си гарантират първото място в групата си в дивизия Ц на Лигата на Нациите. Третото ниво на този турнир, ако мога да добавя. По онова време надали самите футболисти са си давали сметка какво ще означава този гол, а просто са били доволни за собственото си его, че страната им все пак оглавява класирането в някаква група. Някаква група, която щеше да отвори вратите към Световното първенство.
Дойдоха квалификациите. Провал от най-висока степен. „Трите корони“ бяха изпратени в група с Швейцария, Косово и Словения и – забележете – приключиха на последно място с 2 равенства и 4 загуби. Нито една победа. Антъни Еланга – един от националите в тима – призна, че повечето от момчетата изобщо не са си давали сметка, че все още могат да участват на Мондиала благодарение на делата си в Лигата на Нациите близо година по-рано. Тук започват щастливите обстоятелства за шведите: първо, можем да твърдим, че изпадането им от дивизия Б в Лигата на Нациите (където приключват отново последно зад Сърбия, Норвегия и пак Словения) е относително положително развитие, защото им дава шанс да се съревновават с по-слаби съперници в следващото издание на турнира. Издание, което те печелят благодарение на описания по-горе гол на Исак, след като очаквано изпреварват конкурентите си Естония, Азербайджан и Словакия. Според правилата на УЕФА отборите с най-добри показатели от Лигата на Нациите, които не са се класирали през квалификациите, получават правото на допълнителен бонус и участие в баражите. Точно какъвто е случаят с Швеция. Късметът после продължи да работи за скандинавците. Жребият за баражите първо ги изпрати срещу Украйна, която няма право да домакинства в прекия смисъл на думата, така че мачът се игра във Валенсия на неутрален терен, където имаше повече шведи от украинци в публиката. Виктор Гьокереш се развихри, вкара хеттрик и изведнъж Швеция се оказа на един мач от Световното първенство, въпреки че завърши последна в квалификационната си група. Предстоеше домакинство на Полша (отново Фортуна си свърши работа, като определи шведите да са домакини в този мач). Дружина Полска беше по-добрият отбор, но така и не пречупи шведската съпротива. Блокирани удари, изчиствания от голлинията, на пръв поглед комичен победен гол минути преди края и Швеция някак оцеля и ще поеме към Мондиала през лятото. Спокойно можем да посочим това класиране за голямо първенство като най-странното и незаслуженото от началото на века. Не че през юни някой ще се вълнува точно как шведите са стигнали до финалите в Щатите, Мексико и Канада.
Йон Дал Томасон – един от известните датски футболисти от миналото – беше уволнен от поста селекционер на Швеция след трагичните резултати в квалификациите. На негово място изненадващо беше назначен Греъм Потър. Бившият наставник на Суонзи, Брайтън и Челси очевидно продължава да храни топли чувства към Скандинавието, където работеше в миналото и помогна на Йостерсунд да стигне до евротурнирите, включително да победи шокиращо и Арсенал. Договорът му е до 2030, като повечето хора всъщност очакваха от него да класира тима за следващия Мондиал, не за този. В мача срещу Полша проблемите бяха повече от решенията. Поне на пръв поглед. Александър Исак все още не беше възстановен от счупването на крака си, станало малко преди Коледа; Деян Кулушевски не е играл през целия сезон, а той е капитан на националния отбор. Вратарят Виктор Йохансон и десният бек Емил Крафт също нямаше как да играят, а защитника Исак Хиен получи контузия в двубоя срещу Украйна. В стартовия състав фигурираха личности като 36-годишния Кристофер Нордфелт, който от 15 години е втори вратар на представителния отбор, но показваше добри игри под ръководството на Потър в Суонзи през сезон 2018/2019. Направи две много важни спасявания срещу поляците.
И така – едно малко чудо стана факт. Което отново демонстрира нагледно защо и Лигата на Нациите трябва да бъде третирана изключително сериозно. България също играе в Лига Ц вече няколко издания. Шведите ще изиграят първия си мач на турнира през лятото в мексиканския град Монтерей срещу Тунис, преди да се преместят в Щатите за срещи с Нидерландия в Хюстън и Япония в Далас. На пръв поглед самото им участие вече е успех на фона на всичко, което се случи напоследък.
През 1994 Швеция завърши на трето място, когато Световните финали отново бяха на територията на Съединените Щати. Сега те не успяха да завършат трети дори в квалификационната си група, състояща се от четири отбора, но отново ще опитат да впечатлят по американските терени.
Снимки: БТА
Чуй новините
Подкаст
