Илияна Йотова: Дезинформацията е най-голямото предизвикателство пред демокрацията

В битката срещу дезинформацията са необходими действия на специализирани институции и законодателна рамка. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова по време на дискусия за разпространението на фалшивите новини и пропагандата.

Част от дискусията беше и екипът на БНТ, който развива своите стандарти за проверяване на информацията в сътрудничество с наши международни партньори. В последната година това предизвикателство стана още по-голямо, заради хибридните информационни атаки свързани, с войната в Украйна.

Дни след началото на войната в Украйна през 2022 година, опозиционният тв канал "Дождь" е забранен в Русия. За чуждестранен агент е обявен и главният му редактор Тихон Дзядко. Ние бяхме принудени да напуснем Русия, защото руските власти и Путин не искат хората да знаят истината, каза той.

"Те изграждаха тази атмосфера на лъжа и дезинформация с години. Бяха инвестирани много, много пари за пропаганда - в Русия и извън Русия. Десетки милиарди бяха инвестирани от руското правителство, за да се разшири сферата на влияние на тази пропаганда. Но още повече пари бяха инвестирани в самата страна. Хората в Русия вярват, че Земята не е кръгла, че черното е бяло, че НАТО иска да атакува Русия, че всички украинци са неонацисти", заяви Тихон Дзядко, главен редактор на телевизия "Дождь".

Тв канал в момента излъчва от Нидерландия, има между 11 и 13 милиона зрители в Русия.

"Всичко, което руската пропаганда разпространява, не отговаря на истината. Имат два основни инструмента, с които работят - откровените лъжи и изопачаването на фактите, изваждането им от контекста. Ние казваме истината, основана на факти. Имаме хора на терен, имаме висококвалифицирани и опитни експерти, с богат опит. Ние имаме доказателства. Те нямат", допълни Тихон Дзядко.

Лесният достъп до съвременните технологии и липсата на усилие при използването им улесняват разпространението на невярна информация, каза вицепрезидентът Илияна Йотова. Според нея, дезинформацията е едно от най-големите предизвикателства към демокрацията.

През 2014 година, на Световният икономически форум, бързото разпространение на дезинформацията онлайн беше откроено като една от десетте водещи тенденции в съвременните общества.

По данни на Евробарометър от април 2023, 60% от българите смятат, че могат да разпознаят дезинформацията. В същото време страната ни е на последно място по медийна грамотност в ЕС, каза Йотова.

"Да се бориш с дезинформацията в социалните мрежи означава да закриляш самата информация, и това фундаментално човешко право. Ако оставим дезинформацията да ни завладява отвсякъде, ние самите се отказваме от собствените си права", заяви вицепрезидентът Илияна Йотова.

Изкореняването на дезинформацията не трябва да има никаква нормативна пречка.

"Борбата с дезинформацията може да се разглежда от различни ъгли, но мога да откроя накрая само два - превенция и разубеждаване. Така както всяка битка срещу такъв злополучен феномен да се бориш с дезинформацията изисква помощта и на държавата. Чрез специализирани институции, регулатори, законодателна рамка с правила за използване на онлайн платформите", каза още Илияна Йотова.

Глоби - за авторите и разпространителите на дезинформация, също могат да се използват като инструмент в борбата с това явление.

Добри практики за борба с дезинформацията споделиха Добрина Чешмеджиева и Надя Обретенова. Като посочиха, че през последните месеци БНТ активно се включва в борбата с невярната информация чрез рубриката си "ФактЧек".

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube