Мондиалът през 1986 е забележителен по политически, икономически, футболни и вече носталгични фактори.
Когато реших да създам тази поредица в началото на октомври миналата година, бях абсолютно сигурен кои ще бъдат две от най-дългите глави в нея: историята за Мондиала през 1994 по обясними причини; историята за Световното първенство през 1986. За което сякаш ще се носят легенди, докато свят светува. Като в приказките.
„Имало едно време един стадион „Ацтека“ в далечно и мистично Мексико. Там веднъж се появил един футболист, призван от Всевишния да сътвори това, което никой преди него и вероятно никой след него няма да може да стори. И да повтори. Наричали го Диего, а помощта, която той получавал от небесата, довела дори до божествен и невероятен гол, познат на всички като „Божията ръка“.“ Вероятно началото на историята би звучало по подобен начин.
Истината, разбира се, не е точно такава. Но за Марадона ще говорим достатъчно малко по-надолу в разказа. Мондиалът през 1986 е забележителен по политически, икономически, футболни и вече носталгични фактори. Да тръгнем оттам, че всъщност Мондиалът изобщо не е трябвало да се играе на територията на Мексико. Колумбия получава домакинството първоначално и планира да подслони турнир с 16 тима. От ФИФА обаче увеличават броя на държавите на 24 за първенството през 1982 и макар президентът на централата Жоао Хавеланж да убеждава колумбийците, че страните ще бъдат редуцирани обратно на 16, това не се случва. Досещате – кутията на Пандора вече е отворена и никой не иска да нарушава комерсиалния комфорт на богатите страни, всяка една от които вече може да се докосне до най-значимото футболно събитие. Ако в миналото големите държави (като Англия и Аржентина) редовно пропускат дадено издание на турнира, това вече е почти невъзможно. Колумбийският президент Хулио Сесар Аяла първоначално е против страната му да е домакин на подобен турнир, но впоследствие склонява. Проблемът е, че неговият наследник на поста Белисарио Бетанкур не е толкова добронамерен и категорично отказва Колумбия да е арена на футболните битки, защото не може да гарантира икономически, че държавата, която той вече оглавява, ще се справи. Така ФИФА обявява през март 1983, че Мексико ще стане първата държава, която ще приеме Мондиала за втори път. Това обаче не е съвсем краят на организаторско-логистичните перипетии, защото страната е сериозно засегната от ужасно земетресение през 1985 отново застрашава плавното провеждане на първенството, но стадионите не са засегнати и Мондиалът окончателно намира своя дом. През 2026 предстои Мексико да стане и първата, която е приела състезанието три пъти, но това е съвсем друга тема.
Няма как да не отчетем, че България се завръща на световни финали за първи път след 1974! Отборът ни изглежда в добра форма преди турнира, след като успяваме да прескочим сложна квалификационна група с Франция, ГДР, Югославия и Люксембург, побеждавайки и „петлите“ и Източна Германия в София. Не стига, че се завръщаме, ами и откриваме турнира! Както ви казах – това Световно е като от приказките! Прекалено е наивно да отчетем с особена прецизност колко точно хора присъстват на „Ацтека“ на 31 май 1986, но официалните данни сочат, че тогава на стадиона в Мексико Сити присъстват 96 000 души! И това дори няма да е най-посетеният ни мач на турнира! И ако си мислите, че с това се изчерпват любопитните факти около нашия представителен тим, лъжете си. При това жестоко! Срещу нас е световният шампион от 1982 година Италия! В предишната глава на тази поредица ви споменах за клишето, че Скуадрата винаги започва по-мудно на подобни турнири и това твърдение вече официално е в ход. „Лъвовете“ и световните шампиони завършват при реми – 1:1. Един от героите на Италия от предишното световно първенство Алтобели бележи в края на първата част, но нашият отговор пристига в края на редовното време, когато вездесъщият Наско Сираков бележи по класическия за себе си начин – с глава. Интересното е, че тогава нападателят носи на гърба си номер 2. И следващите ни два мача в груповата фаза са в столицата, но се играят на другия стадион – Естадио Олимпико Университарио. Срещу нас първо застава Република Корея и всички очакват от България успех. Той обаче така и не идва и прокобата да не можем да регистрираме първа победа на световни финали продължава да тегне като Дамоклев меч над футболните ни глави. Пламен Гетов открива резултата и на пръв поглед всичко върви нормално, преди двадесетина минути преди последния сигнал Ким Йонг Бу да отбележи за второто ни поредно равенство – 1:1. За капак на тази шеметна група идва срещата с … Диего Армандо Марадона и Аржентина. Не можем да се противопоставим, което, както ще стане ясно в края на турнира, е логично и губим с 0:2 след попадения на адашите Хорхе Валдано и Хорхе Буручага, като и при двата гола дон Диего има дейно участие. Той вече е загатнал прекалено отчетливо, че това ще бъде неговият турнир, но светът не е готов за това, което ще се случва във фазата на елиминациите. Приключваме групата без победа! Но нали не си мислите, че тази история ще приключи така безславно?! Може би помните, че ФИФА променя формата на първенството за 1986 година – вече няма две групови фази, а след стандартния групов етап следва фаза на елиминациите, както я знаем и днес и се преминава към 1/8-финали. За да се случи това, четирите най-добри отбора, заели трето място в шестте групи, също продължават напред. За да ви онагледя най-лесно какво представлява системата на този шампионат – тя е абсолютно аналогична като настоящата на европейски първенства – отборите, заели първите две места в групите заедно с четирите най-добри трети състава, продължават надпреварата за титлата! И България – макар само с 2 точки след две равенства – е сред тези четири отбора! За първи път излизаме от групите! Кой застава срещу нас ли? Домакинът! Мексико! И на „Ацтека“ идват около 115 000 души (отново по непотвърдени информации). Губим за втори пореден път с 0:2, като в историята на шампионатите остава голът със странична ножица на Мануел Негрете, с право считан за един от най-красивите изобщо на Мондиали. Но дори той не може да претендира за Гол на столетието… който е отбелязан малко по-късно на същия турнир през 1986. Пълна лудост! За да затворим темата за нашите национали, както винаги около нас има толкова много интриги, че е цяло чудо, че изобщо успяваме да се представим достойно на шампионата. За треньора Иван Вуцов и футболистите постоянно се получават доноси в Държавна сигурност за постъпките и намеренията на играчите. Агентурата е задействана напълно, като се стига дори до парадоксалната ситуация в интрига да е замесен дори наставникът на домакините Бора Милутинович. Югославското потекло на селекционера на Мексико кара доносниците да изпращат информация, че 1/8-финалният мач с „ацтеките“ не е отговарял напълно на феърплея, защото в дните преди него по балканска линия Милутинович и Вуцов са се виждали няколко пъти, като българският треньор е бил придружаван и от един от важните ни играчи – Пламен Гетов. Аз какво ви казвам – пълна лудост! И обещавам ви – българската връзка не свършва дотук, макар националите да са аут след 1/8-финалите.
НА ЖИВО: Депутатите гласуват на второ четене промените в Изборния кодекс