Когато реших да създам тази поредица в началото на октомври миналата година, бях абсолютно сигурен кои ще бъдат две от най-дългите глави в нея: историята за Мондиала през 1994 по обясними причини; историята за Световното първенство през 1986. За което сякаш ще се носят легенди, докато свят светува. Като в приказките.
„Имало едно време един стадион „Ацтека“ в далечно и мистично Мексико. Там веднъж се появил един футболист, призван от Всевишния да сътвори това, което никой преди него и вероятно никой след него няма да може да стори. И да повтори. Наричали го Диего, а помощта, която той получавал от небесата, довела дори до божествен и невероятен гол, познат на всички като „Божията ръка“.“ Вероятно началото на историята би звучало по подобен начин.
Истината, разбира се, не е точно такава. Но за Марадона ще говорим достатъчно малко по-надолу в разказа. Мондиалът през 1986 е забележителен по политически, икономически, футболни и вече носталгични фактори. Да тръгнем оттам, че всъщност Мондиалът изобщо не е трябвало да се играе на територията на Мексико. Колумбия получава домакинството първоначално и планира да подслони турнир с 16 тима. От ФИФА обаче увеличават броя на държавите на 24 за първенството през 1982 и макар президентът на централата Жоао Хавеланж да убеждава колумбийците, че страните ще бъдат редуцирани обратно на 16, това не се случва. Досещате – кутията на Пандора вече е отворена и никой не иска да нарушава комерсиалния комфорт на богатите страни, всяка една от които вече може да се докосне до най-значимото футболно събитие. Ако в миналото големите държави (като Англия и Аржентина) редовно пропускат дадено издание на турнира, това вече е почти невъзможно. Колумбийският президент Хулио Сесар Аяла първоначално е против страната му да е домакин на подобен турнир, но впоследствие склонява. Проблемът е, че неговият наследник на поста Белисарио Бетанкур не е толкова добронамерен и категорично отказва Колумбия да е арена на футболните битки, защото не може да гарантира икономически, че държавата, която той вече оглавява, ще се справи. Така ФИФА обявява през март 1983, че Мексико ще стане първата държава, която ще приеме Мондиала за втори път. Това обаче не е съвсем краят на организаторско-логистичните перипетии, защото страната е сериозно засегната от ужасно земетресение през 1985 отново застрашава плавното провеждане на първенството, но стадионите не са засегнати и Мондиалът окончателно намира своя дом. През 2026 предстои Мексико да стане и първата, която е приела състезанието три пъти, но това е съвсем друга тема.
Няма как да не отчетем, че България се завръща на световни финали за първи път след 1974! Отборът ни изглежда в добра форма преди турнира, след като успяваме да прескочим сложна квалификационна група с Франция, ГДР, Югославия и Люксембург, побеждавайки и „петлите“ и Източна Германия в София. Не стига, че се завръщаме, ами и откриваме турнира! Както ви казах – това Световно е като от приказките! Прекалено е наивно да отчетем с особена прецизност колко точно хора присъстват на „Ацтека“ на 31 май 1986, но официалните данни сочат, че тогава на стадиона в Мексико Сити присъстват 96 000 души! И това дори няма да е най-посетеният ни мач на турнира! И ако си мислите, че с това се изчерпват любопитните факти около нашия представителен тим, лъжете си. При това жестоко! Срещу нас е световният шампион от 1982 година Италия! В предишната глава на тази поредица ви споменах за клишето, че Скуадрата винаги започва по-мудно на подобни турнири и това твърдение вече официално е в ход. „Лъвовете“ и световните шампиони завършват при реми – 1:1. Един от героите на Италия от предишното световно първенство Алтобели бележи в края на първата част, но нашият отговор пристига в края на редовното време, когато вездесъщият Наско Сираков бележи по класическия за себе си начин – с глава. Интересното е, че тогава нападателят носи на гърба си номер 2. И следващите ни два мача в груповата фаза са в столицата, но се играят на другия стадион – Естадио Олимпико Университарио. Срещу нас първо застава Република Корея и всички очакват от България успех. Той обаче така и не идва и прокобата да не можем да регистрираме първа победа на световни финали продължава да тегне като Дамоклев меч над футболните ни глави. Пламен Гетов открива резултата и на пръв поглед всичко върви нормално, преди двадесетина минути преди последния сигнал Ким Йонг Бу да отбележи за второто ни поредно равенство – 1:1. За капак на тази шеметна група идва срещата с … Диего Армандо Марадона и Аржентина. Не можем да се противопоставим, което, както ще стане ясно в края на турнира, е логично и губим с 0:2 след попадения на адашите Хорхе Валдано и Хорхе Буручага, като и при двата гола дон Диего има дейно участие. Той вече е загатнал прекалено отчетливо, че това ще бъде неговият турнир, но светът не е готов за това, което ще се случва във фазата на елиминациите. Приключваме групата без победа! Но нали не си мислите, че тази история ще приключи така безславно?! Може би помните, че ФИФА променя формата на първенството за 1986 година – вече няма две групови фази, а след стандартния групов етап следва фаза на елиминациите, както я знаем и днес и се преминава към 1/8-финали. За да се случи това, четирите най-добри отбора, заели трето място в шестте групи, също продължават напред. За да ви онагледя най-лесно какво представлява системата на този шампионат – тя е абсолютно аналогична като настоящата на европейски първенства – отборите, заели първите две места в групите заедно с четирите най-добри трети състава, продължават надпреварата за титлата! И България – макар само с 2 точки след две равенства – е сред тези четири отбора! За първи път излизаме от групите! Кой застава срещу нас ли? Домакинът! Мексико! И на „Ацтека“ идват около 115 000 души (отново по непотвърдени информации). Губим за втори пореден път с 0:2, като в историята на шампионатите остава голът със странична ножица на Мануел Негрете, с право считан за един от най-красивите изобщо на Мондиали. Но дори той не може да претендира за Гол на столетието… който е отбелязан малко по-късно на същия турнир през 1986. Пълна лудост! За да затворим темата за нашите национали, както винаги около нас има толкова много интриги, че е цяло чудо, че изобщо успяваме да се представим достойно на шампионата. За треньора Иван Вуцов и футболистите постоянно се получават доноси в Държавна сигурност за постъпките и намеренията на играчите. Агентурата е задействана напълно, като се стига дори до парадоксалната ситуация в интрига да е замесен дори наставникът на домакините Бора Милутинович. Югославското потекло на селекционера на Мексико кара доносниците да изпращат информация, че 1/8-финалният мач с „ацтеките“ не е отговарял напълно на феърплея, защото в дните преди него по балканска линия Милутинович и Вуцов са се виждали няколко пъти, като българският треньор е бил придружаван и от един от важните ни играчи – Пламен Гетов. Аз какво ви казвам – пълна лудост! И обещавам ви – българската връзка не свършва дотук, макар националите да са аут след 1/8-финалите.
Но да се върнем на лудостта на терена, където футболният Бог е близо до това да се разкрие в пълния си блясък пред очите на света. Турнирът е в разгара си. Аржентина си проправя път напред и феновете все повече започват да се отнасят с респект към треньора си Карлос Билардо, към когото не таят най-топли чувства преди старта на шампионата. Не че той носи някаква конкретна вина, просто не е достатъчно популярен. Ако през 1978 Сесар Луис Меноти влиза в ролята на романтика, който сравнява футбола с философията, то Билардо е изцяло отдаден на работата до степен на вманиаченост. По време на състезателната си кариера той защитава цветовете на грубия тогава тим на Естудиантес, който може и да не практикува особено красив стил, но печели 3 поред Копа Либертадорес. Хорхе Валдано, един от героите на Мондиал 1986, по-късно казва: „За Меноти футболът е радост. За Билардо футболът е мисията на една армия, която се бори за всеки инч по игрището.“ В течение на турнира обаче привържениците постепенно започват да осъзнават грешката и прекалената си мнителност и дори на финала има издигнат плакат, който гласи: Прости ни, Билардо. Благодарим ти!
Карлос Билардо използва неособено разпространената тогава подредба 3-5-2. Диего Армандо Марадона играе зад двамата нападатели. Гениалният ход идва на ¼-финала, когато треньорът решава, че единият от двамата нападатели Педро Паскули ще остане не пейката, а Марадона ще влезе в ролята на втори атакуващ футболист. Нещо като фалшива деветка, лек нападател, както искате го наречете. Останалото е история, кулминацията на която се случва в рамките на 5 минути. Основният въпрос на целия шампионат е как може да спрян Диего. Зоновата защита не помогнала. Персоналното маркиране обаче също се оказало крайно неефективно. На 1/8-финала Аржентина надделява над Уругвай с 1:0, а задачата да пази неотлъчно гениалния номер 10 получава Мигел Босио. По-късно Марадона ще твърди, че това е най-силният му мач на цялото първенство, въпреки че не вкарва гол в него. „Не загубих нито веднъж топката, нито веднъж не ми я отнеха. Винаги бях на правилното място.“
Идва ¼-финалът срещу Англия. Двубоят е изключително напрегнат по всякакви параграфи. Прочутата 74-дневна война между двете страни за Фолклендските острови е обтегнала до неузнаваемост дипломатическите отношения. Преди двубоя всички въпроси са насочени към този териториален спор. „В интервютата си преди мача всички казвахме, че политиката и футболът не бива да бъдат смесвани. Глупости! Ние самите говорихме помежду си само за това и искахме по-силно от всякога да спечелим“ – откровен е Диего Армандо Марадона по-късно. Мачът на „Ацтека“ започва! И идват онези пет минути от второто полувреме, които митологизират нисичкия аржентинец. Ясно е – понякога съдбата ни предлага събития, които е трудно да повярваме, че са истина. Но в рамките на 5 минути един играч вкарва най-скандалния и най-красивия гол в историята на Мондалите. Като от приказките.
Първо Марадона извършва немислимото. Лъже. И номерът минава. Нескопосано изчистената от Стив Ходж топка се отправя към вратаря на англичаните Питър Шилтън. Марадона скача и бута топката с ръка. Тя влиза във вратата. Съдията посочва центъра. Всички знаят какво се е случило, но главният рефер Али Бен Насър от Тунис не са сигурни и признават попадението. Страничен съдия е българинът Богдан Дочев. Тази случка ще бележи живота му до самия ми край. Тунизийският рефер хвърля вината върху българина, който от своя страна е на мнение, че от ФИФА са сбъркали, доверявайки се на толкова неопитен арбитър извън Европа да ръководи подобен двубой. Това е последният международен мач на българина в кариерата му. Богдан Дочев почина преди десетина година, като години наред пази мълчание по случая, преди да признае, че Марадона е вкарал гола с ръка. И да добави, че Диего е съсипал живота му в онзи ден.
Марадона съсипва и англичаните само няколко секунди по-късно. Докато „Трите лъва“ все още асимилират какво се случва, Аржентина вкарва второ попадение. И то какво! Определено за „Голът на века“. Марадона получава топката на центъра, успява с едно завъртане да излъже както Питър Биърдсли и Питър Рийд. Преминава през Тери Бътчър. Преминава през Тери Фенуик. Преминава през Питър Шилтън. И бележи – 2:0 за Аржентина! Коментаторът крещи: „Марадона владее, двама го гонят, още веднъж финтира геният на световния футбол, може би ще подаде на Буручага? Не, все още Марадона. Завинаги Марадона! Гений! Гений! Гений! Та та та та та! Гооооооол! Искам да плача, Господи! От коя планета дойде, за да оставиш толкова англичани зад себе си?! За нашата държава! За Аржентина! Извинете ме, но искам да плача! Диегоооооооол!“
Забравете Фолклендските острови, гаучосите печелят футболната война. Гари Линекер също се намира на игрището в онзи ден. Когато Марадона почина през 2020, нападателят казва на живо по телевизията: „Това беше моментът в живота ми, в който бях най-близо до това да аплодирам даден играч, че е вкарал гол срещу моя отбор. Разбира се, не го направих, защото щяха да ме съсипят у дома.“
Пет минути. Вечна слава.
Идва полуфиналът срещу Белгия. Диего Армандо Марадона вече е световна знаменитост. Белгия е победена с 2:0. С два негови гола, като вторият отново е изящен, включващ дриблиране между четирима футболисти на „червените дяволи“. И между другото – като споменах „дриблиране“ – през целия турнир десетката на аржентинците успява да направи 53 успешни дрибъла между противникови играчи. Че е повече от всеки друг състезател на Мондиала, е ясно. Но за превъзходството му ще се убедите, когато прочетете с колко успешни дрибъла е футболистът на второ място в тази класация. Шестнадесет (16). Срещу Марадона на Световното първенство в Мексико през лятото на 1986 са извършени 152 фаула.
Финалът е срещу Западна Германия! Великото съперничество започва, като двете страни ще се срещнат и на финалите през 1990 и 2014. Франц Бекенбауер, станал световен шампион със страната си през 1974 като футболист, прилага същата тактика и кара един от играчите си да се залепи за Марадона. Това е Лотар Матеус. И можем да кажем, че бившият селекционер на България се справя относително добре. Съотборникът му обаче – недолюбваният от предишното Световно първенство Тони Шумахер – не са намесва особено добре при нито един от головете. Аржентина повежда с 2:0 и вече не се вижда кой може да ги възпре. Германците обаче намират начин и изравняват само в рамките на няколко минути за 2:2. Какво се случва на „Ацтека“? Нима това първенство ще произведе още едно чудо! Три минути след изравнителния гол Марадона овладява топката в центъра на терена. Но не тръгва да дриблира. Подава изящен пас към Буручага, който излиза сам срещу вратаря и бележи за 3:2. Нов екстаз за южноамериканците. Този път те удържат аванси си и ликуват с втора световна титла.
Диего Армандо Марадона е митологизиран – той приключва шампионата с 5 гола и 5 асистенции, а кадрите как е носен на ръце със световната купа са сред най-емблематичните във видео-съкровищницата на ФИФА. Аржентина ще трябва да чака до 2022 за следващата си световна титла, когато един друг номер 10 ще бъде носен на ръце по същия начин след подобен финал.
През 1986 Аржентина може и да не разполага с тим от 11 звезди. Но със сигурност има в редиците си най-добрия играч в света. Чиято слава през 1990 вече ще е в различно измерение. Следа Мондиалът в Италия – предпоследният световен първенец. Мондиал в държавата, в която през 1990 Марадона е носен на ръце заради подвизите си в Неапол. А Западна Германия (и Франц Бекенбауер) чака трескаво реванш след два поредни загубени финала…
Чуй новините
Подкаст
